site.btaВасил Вълев, Милко Божков, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев показват в изложба своите „стъпки във времето“

„Стъпки във времето – поколения“ е заглавието на изложбата, в която са събрани творбите на Васил Вълев, Милко Божков, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев. Тя ще бъде открита на 22 май и ще продължи до 4 юни в столичната галерия „Арте“, съобщават домакините на събитието.

„Идеята, както подсказва и насловът „Стъпки във времето – поколения“, е да се потърсят приемствеността между генерациите в българското изкуство и пътищата, по които традициите остават живи. Среща си дават един учител и трима негови ученици от времето на 60-те години в Софийската художествена гимназия. Днес техните имена не се нуждаят от специално представяне. Милко Божков, Станислав Памукчиев и Свилен Блажев отдавна са се утвърдили с мащаба на творческото си присъствие. Васил Вълев (1934 – 2021), дългогодишен професор в Художествената академия, има значителни заслуги за развитието на българската акварелната живопис от втората половина на ХХ век“, казва изкуствоведът Анелия Николаева.

По думите й акварелите на Васил Вълев остават свързани с видимия свят, за разлика от почти абстрактните работи на Свилен Блажев, които с характерния замах на жеста, дори в камерния си формат на листа са смели и експресивни. Естетизиращата линия, определяща късното творчество  на Милко Божков умозрително сякаш води и тук по тънките граници между рисунка и живопис. „Сложно и интелектуално наситена отново е играта с акварелното петно при Станислав Памукчиев. Четири различни посоки и все пак ги свързва преди всичко споделеното начало в края на 60-те – първите стъпки, уроците, преоткриването на света с младежката дързост, но с доверие към учителските напътствия, и най-вече – с абсолютната отдаденост и безкомпромисност, основния и добре научен урок. В годините 1967 – 1969, за младия учител Васил Вълев това е първи випуск в гимназията. Учебните практики са посветени на рисуването и с особена интензивност на акварела“, отбелязва още тя.

Анелия Николаева уточнява, че изложбата днес неслучайно показва само работи в тази техника. Именно Васил Вълев, с пиетет към големия български акварелист Никола Маринов (1879 – 1948) и убедеността си в качествата на акварела като пълноценна и самостойна техника на живописта, се превръща в негов апологет и популяризатор. Тя посочва, че той не само се утвърждава като един от майсторите на акварела в съвременното българско изкуство. Значим резултат от усилията му в посока на ново мислене са инициирането на големите художествени форуми за акварел в Търговище, Международния пленер и Националните акварелни изложби.

„Той ни даде акварела“, казва Станислав Памукчиев. А всъщност, разкривайки пред младите си колеги пластическите възможности на една техника, ги е учел най-вече на почтеност, на чистота в отношението към самото изкуство.

/ВСР