site.btaНека винаги и във всичко да имаме доверие в Бога, каза отец Давид в храм „Св. Мина“ във Велико Търново

Нека винаги и във всичко да имаме доверие в Бога, каза в днешната си проповед отец Давид в храм „Св. Мина“ във Велико Търново. Когато се кръщаваме, когато влизаме в църквата, ние чуваме, че трябва сякаш да забравим за себе си и да последваме Христос. Няма как да изпълним Божията воля, ако не направим това, ако не спрем да бъдем като деца, които непрестанно искат подаръци, не спират да търсят милувки и да се съобразяваме с тях. Тези, които са родители, виждат колко неестествено е това детето постоянно да бъде глезено. Така и християнинът трябва да изостави това глезене в своя живот. И Бог тогава ще ни подкрепи в делото, каза отец Давид.

Бог не се явява просто, за да угоди на някоя прищявка, а за да доизпълни това, което не ни достига, каза свещеникът. Той се явява на тези, които са мъжествени и са готови да извървят своя път докрай. Винаги има смисъл от това Той да дойде. Той не е някой, който просто да парадира и да показва своята сила. Виждаме, че Бог сякаш действа тайно в нашия живот, сякаш устройва всичко, но оставя и ние да се поборим.

Отец Давид припомни, че ако не умре зърното и не падне в земята, то няма да произведе плод. Това е част от нашия път. Няма как ние да дадем плод, ако останем в егоизма на своето битие, ако погълнем всичко, но не дадем нищо от себе си. И виждаме как мъчениците дават най-големия плод в църквата. Как чрез собствената си вяра, умирайки, те сякаш дават многократен плод. Всички, ние, сме малко или много мъченици, което означава свидетели.

В Евангелието се разказва за една жена, която била самарянка със смесена вяра и имала като наследство кладенеца на Яков, разказа отец Давид. Интересното за този кладенец е, че Бог казва на Яков да го изкопае точно на това място, но всички, които минавали му се присмивали и го смятали за ненормален, защото там няма вода. Той обаче продължил, следвайки заръката на Бог.

Този кладенец се явява като свидетелство на Божието действие в нашия живот. Там където е сухо, безводно и където никой няма очакване и надежда, виждаме, че бликва вода, припомни отец Давид. И тази самарянка среща Христос. Той казва, че ще й дава вода, от която няма да ожаднява и тя мисли буквално за такава вода. А Христос говори за небесното. Когато учениците идват и говорят с Него също мислят какво е ял техният учител, а Той казва, че има своя храна. И отново сякаш ние отиваме при Бога с нашите земни мисли, с нещата, които са най-решими, а Бог винаги ни кара да погледнем по-нагоре и по-нависоко. И тази същата жена вижда в думите на Христос спасение, вижда истина. Отива и казва на своите сънародници, ставайки свидетел, мъченик.

Ние не само живеем, но се и причестяваме с Христос, докосваме го и се храним с него, каза още отец Давид. Затова и в Евангелието виждаме как Бог може да направи от невъзможното възможно, как може от камъка да направи хляб и от този, който е сляп и бездушен, да има очи и извор от чувства, от радост, които разбира се не са по образеца на този свят. Тази радост, която някак стои скрита, е неизчерпаема. Затова нека в днешния ден да оставим съмнението в нашия живот, защото, когато човек допусне съмнение в живота си допуска да бъде умъртвен, да бъде убит, да започне да се отчайва, с отчаянието той става безсилен, безжизнен, допълни свещеникът.