site.bta„Златната книга на Хасково“ се връща в града 176 години след създаването си

„Златната книга на Хасково“ се връща в града, където е създадена, 176 години по-късно. Ръкописът, който е известен и като „Христодуловия кодекс“, е акцентът за Европейската нощ на музеите в Регионалния исторически музей (РИМ) в Хасково тази вечер. Той пристигна вчера специално за случая от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се съхранява и от чийто фонд е.

Ръкописът е учебник по гръцки език, изготвен от хасковския учител Захарий Христодулов  (1814 – 1888 г.) Изпълнението е на високо калиграфско ниво, има щампована златна корица и и позлатени образи. Книгата е отлично запазена. Вътрешното поле на листите е изградено от поредица вписани една в друга златни рамки.

„О, Боже всесилний, улесни ме щото с внимание и прилежание да прочета настоящата писана книжка“, е посланието на съставителя към учениците.     

Ръкописът е едно късновъзрожденско съкровище, което беше сред изненадващите открития – такива, каквито се правят в добре познатите фондове, когато човек има допълнително любопитство към нещо по-нетрадиционно. Този ръкопис е нетрадиционен и със своята история, и със своята украса, разказва главен асистент Нона Петкова от Института за изследване на изкуствата (ИИИ) на Българската академия на науките (БАН) . Тази вечер тя ще представи официално пред посетителите изданието.

Самото „откриване“ стана преди около седем-осем години при една от проверките на фондовете на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. При инспекцията всеки един от ръкописите се проверява като състояние, върху което се правят бележки, обясни Петкова. Тогава за нейно голямо учудване в славянската сбирка с ръкописи в библиотеката се оказва този ръкопис, който с еднаква сила би могъл да попадне и в гръцката сбирка, защото всъщност е учебник по гръцки език.

Най-любопитното е, че този учебник по гръцки език е дело на виден хасковски гражданин – Захарий Христодулов, каза Петкова. Другата любопитна подробност по нейни думи е, че по времето, когато той е подготвен и преписан, е и украсен, като идеята е да бъде подарен на неговата бъдеща съпруга. По това време Христодулов е учител по гръцки и османотурски.

Този любовен дар съчетава двете големи традиции – източната, представена през османската украса и ислямските орнаменти върху неговите страници, и гръцката традиция. В ръкописа има плетенични съставки в частта, която представлява христоматия, в началото очевидно той ги е поръчал на орнаментатор, османски орнаментатор и книговезец. Книговезец е направил и подвързията. Но иначе ръкописът като учебник, като съдържание, като речник, диалози и христоматия е на много високо ниво, посочи Нона Петкова.

Какво е била историята на книгата, след като вече не е била притежание на съставителя си? Ръкописът датира от 1849 година. През 1903 година той постъпва в библиотеката след една дълга кореспонденция с жител на Варна. За тези над 50 години ние нямаме сведения как този човек се е сдобил с ръкописа, каза в отговор на въпрос на БТА Петкова. Варненецът го предлага на библиотеката за откупуване. Ръкописът е изискан от библиотеката, за да се установят неговите качества и след това с решение на тогавашното Министерство на просвещението е закупен от библиотеката за 40 лева.

Дали това е малко или много е трудно да кажем, но моето мнение е, че това е едно от малките книжовни съкровища не само като съдържание, но и като вложени средства в неговото изпълнение – заради богатата златна украса и много красивата подвързия, коментира Нона Петкова.

На въпрос на БТА дали мястото на този шедьовър не е в Регионалния исторически музей в Хасково, тя отговори, че от момента, в който ръкописът е „открит“, той многократно е в центъра на публични експозиции, достояние на широка публика и не стои заключен в хранилищата. Самата Петкова има по него две научни публикации.

Навремето за юбилея 1000 години Хасково професор Веса Кювлиева прави една много интересна публикация по темата в местния вестник, допълва главният уредник в РИМ – Хасково д-р Веселина Узунова. Кювлиева твърди, че тази уникална книга е била нужна на учениците в Хасково, защото тук говорим на различно от книжовния български език наречие – смесица между български, новогръцки и турски. Авторът Христодулов е изключително популярен през 19-и век, но потъва в пълна забрава през 20-и век. Той е син на видния хасковски първенец Христодул Вълчев Шишманов – най-дълго служилият като епитроп на хасковската църковна община. 

Това е може би най-ценният ръкопис, който има отношение към историята на град Хасково, смята и д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека. Но най-ранния ръкопис в колекцията на библиотеката, който има отношение към Хасково, е празничен миней, подвързан заедно с постен триод от 16-и век, отбелязва Минчева. Като други свързани с южния град издания тя изброява още ръкописен псалтир от 17-и век, писан най-вероятно във Влашко, псалтикиен възкресник с музикално-теоретичен увод, която е закупен за Народната библиотека от църквата „Св. св. Архангели Михаил и Гавраил“ и Първи препис от Петко Славейков на Паисиевата „История славянобългарска“, също откупка на Националната библиотека.

Организаторите обещават стилна промоция на ръкописа тази вечер, в специално организирана обстановка. Изява ще има хор „Родна песен“ с диригент Красимир Захариев. Формацията ще изпълни три премиерни пиеси, сред които и химн, посветен на Кирил и Методий от Пьотр Илич Чайковски.

В Европейската нощ на музеите за посетители ще бъдат отворени и всички останали експозиции на музея – Кирковото училище и Шишмановата къща, където ще се прожектират филми за Хасково, и Паскалевата къща.