site.btaСто години от смъртта на поета Христо Ясенов се навършват днес

Сто години от смъртта на поета Христо Ясенов (1889-1925), чието истинско име е Христо Павлов Туджаров, се навършват днес, съобщава отделът "Справочна" в Българската телеграфна агенция (БТА).

Христо Павлов Туджаров е роден на 24 декември 1889 г. в Етрополе, в семейството на търговец. Майка му умира, когато е двегодишен. Христо е най-малкият от четирите деца - Иван, Атанас и Дошка. Учи в родния си град, в Копривщица, а после баща му го изпраща в Свищов в Търговската гимназия, но малко по-късно без знанието на баща си отива да учи в гимназията във Враца, където живее мизерно и с минимални средства, изпратени от братята му. Христо Туджаров изостава с уроците в училище, особено с математическите науки, и не завършва пети клас. Това го кара да се върне към мечтата си да отиде в София. Пише писма до баща си и брат си Атанас - да му изпратят пари, но не получава отговор. Приятелите му събират пари и той успява да замине за столицата. Установил се в София, той се явява на изпит в Рисувателното училище, където е приет.

Учи в Рисувалното училище в София, където се среща с представители на символизма

По време на следването си в Рисувалното училище Христо Туджаров попада в кръга на творци като Георги Райчев, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов и други представители на символизма.

Христо Туджаров започва да пише още от ученическите си години и публикува първите си стихотворения в ученически списания във Враца под псевдонимите - Еро Розен, Хр. Трепетликин, Хр. Розин.

Антон Страшимиров му измисля псевдонима Ясенов

През 1909 г. се среща с Антон Страшимиров, който му измисля псевдонима Ясенов и го привлича за сътрудник на списанието "Наш живот“, което излиза известно време под наслов „Наблюдател“ и е редактирано от самия Страшимиров. Литературният кръстник на Ясенов му отделя значително място в списанието, като го представя с 21 негови стихотворения, а малко по-късно са отпечатани 14-те стихотворения от цикъла „Пан“. През 1912 г. отново в „Наш живот“ се появяват 15 стихотворения на поета, така той привлича вниманието на цялата тогава литературна общественост. Христо Ясенов по това време учи в Художественото индустриално училище в София, а едновременно с това посещава лекциите в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на проф. Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, Александър Балабанов и Боян Пенев, както и сказките на Пенчо Славейко в Славянска беседа.

Христо Ясенов е участник в Балканската война (1912-1913) и в Междусъюзническата война (1913), по време, на която е изпратен в 60-и полк, с който участва в завземането на Султан тепе.

През 1914 г. Христо Ясенов постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево. След това го изпращат в Орхание (днешен Ботевград) като старши подофицер в 16-а ловчанска дружина.

По време на Първата световна война (1915-1918) Ясенов заминава с 42-и полк за Сърбия, като взводен командир. След сключването на Солунското примирие на 28 септември 1918 г. Ясенов и дружината му трябва да се предадат и да останат като заложници в лагера край село Сакулево (днес Марина, Гърция), откъдето голяма група офицери и войници успяват да избягат. Христо Ясенов се спасява от пленническия лагер и се завръща в Етрополе, където учителства за кратко, след което напуска отново родния си град и отива в София.

Работи като учител по рисуване и пише стихове

След завръщането си в София, през 1918 г., Христо Ясенов става член на Комунистическата партия, дейно участва в Народния съюз на офицерите и в Съюза на офицерите, войниците и пленниците, които са под влияние на Комунистическата партия. Същевременно той продължава следването си в Рисувателното училище, като през 1919 г. завършва обучението си и започва работа като учител по рисуване в XIII Софийска прогимназия, където остава до края на живота си. През същата година заедно с Крум Кюляков издават хумористичното списание „Червен смях“. През 1920 г. Ясенов прави подбор за една малка стихосбирка, озаглавена „Рицарски замък“, която излиза през 1921 г. и съдържа 12 цикъла в минимален тираж, а корицата е дело на Сирак Скитник. Стихосбирката е издадена като първа книга от замислената от Гео Милев библиотека „Книги за малцина“.

През годините Христо Ясенов пише и в списанията: „Смях“, „Звено“, „Везни“ и „Пламък“. Той участва в редактирането на списание „Пламък“ (1924 – 1925).

Заради революционната си дейност на 20 март 1924 г. Ясенов е арестуван и интерниран в Горна Джумая (днешен Благоевград), но благодарение на група културни дейци, писатели и общественици, сред които и Йосиф Хербст, който във в. „АБВ“ публикува протестни материали и настоява за освобождаването на поета. В края на април същата година той е освободен и върнат в София.

След атентата в църквата „Св. Неделя“ в София, Христо Ясенов е арестуван на 21 април 1925 г. На 10 май той е преместен в Дирекцията на полицията в претъпкана килия и с влошено здраве. Всяка нощ по няколко души са извиквани на разпит, от който не се завръщат. Сред извиканите е и Христо Ясенов, който така и не се завръща. Каква е съдбата на поета остава загадка и до днес. Така загиват още Гео Милев, Сергей Румянцев, както и много други дейци.

С решение от 18 февруари 1945 г. гимназията в родния му град Етрополе носи неговото име.

/ДС/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници:

Бойкински, Петко. Христо Ясенов. Поет и гражданин. 1945

Попиванов, Иван. Христо Ясенов. София. 1968.

В. „Отечествен фронт

в. „АЗ-буки“, бр. 6/11 февруари 1998 г.