site.btaИзложба за екзарх Йосиф I представя Регионалният исторически музей в Ловеч

Изложба за екзарх Йосиф I представя Регионалният исторически музей в Ловеч. Експозицията е подредена в Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров” в града. Тя е под наслов "Йосиф I – митрополит Ловчански и екзарх Български“ и е по повод 185 години от рождението му и 155 години от учредяването на Българската екзархия.

Автор на изложбата е заместник-директорът на музея Христо Тодоров. Двадесет и едно табла разказват за живота и делото на Йосиф I, както и моменти от учредяване на българската екзархия, които са пряко свързани с неговото избиране за екзарх български, каза за БТА Тодоров.

По думите му най-важното е не толкова биографията, колкото неговият живот, отдаден на българския народ и просвета, запазване на българския дух в едни от най-тежките моменти от историята ни. 

Лазар Йовчев, светското име на екзарх Йосиф I, е роден в Калофер на 5 май 1840 г. Учи четири години в местното училище под ръководството на даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев, където още тогава показва завидни знания и стремеж към науките.

Местните калоферски заможни хора го изпращат да учи в Цариград в гръцко училище. Премества се във френско училище, където показва завидни умения, знания, любов към науката. Три години учи в Париж словесни науки и още толкова в юридическия факултет на Сорбоната. Връща се в Цариград с две образования. 

През 1870 г. българската екзархия получава от султан Абдул Азис ферман, с който се учредява Българска независима църква с екзарх начело.

През 1872 г. Лазар Йовчев постъпва като чиновник в екзархийския дом в новоизбрания български екзарх Антим I. Започва да го придружава във всичките му срещи с политици, духовници в цяла България. Не след дълго - на 23 септември 1872 г., приема калугерския сан под името Йосиф. В личния се дневник пише: „В този ден се реши съдбата ми“, разказа Тодоров.

„Той няма богословско образование и започва да расте в духовната йерархията много бързо заради качествата си, преговорите, които умее да води при срещите си с тогавашния екзарх“, добави главният уредник. 

През 1876 г. е  ръкоположен за Ловчански митрополит. След по-малко от година получава телеграма, че е избран за български екзарх. 

„Започва негов неуморен труд по запазване на българските земи, особено след разпокъсването на България след Берлинския конгрес. С някои клаузи в Берлинския договор успява да сложи под крилото на екзархията много български земи с  българско население, които са останали под Османска власт. Най-важното е, че показва в най-тъмните години за българската история завидна самоувереност, голяма дипломатичност и успява да съхрани българския дух в разграбените български земи. Най-важното – това, което българските политици не успяват да направят, чрез силата на словото и на вярата и чрез българската екзархия той успява да запази българския народ и памет в почти всички земи, населявани с българи“, каза още Христо Тодоров. 

Събитията след Междусъюзническата война през 1913 г. обаче повлияват негативно на душевното му и физическо здраве. Приема много тежко разпокъсаната България, заболява тежко и след две години - на 20 юни 1915 г,. е неговата кончина. Пет дни по-късно е погребан в църквата „Света Неделя“ в София.

Екзарх Йосиф I оставя средства за стипендианти на Софийската и на Пловдивската семинария, на българското училище „Йосиф Първи-1901 г.“, на Българската академия на науките, както и за своето погребение.

След неговата смърт в почти всеки град и село има кръстени училища, улици и площади на негово име. В Ловеч на него е кръстен площада пред Общината, където има и негов паметник, в миналото и училището в кв. „Вароша“ е носило неговото име, а сега Профилираната езикова гимназия.

Той е първият почетен гражданин на Ловеч.