site.btaМагдалена Димитрова, дирекция "Балкани": В БТА заобичах България още повече

Тя не спира да пътува, защото при нея работата върви ръка за ръка с удоволствието да бъде на път. Неслучайно картата й в Google Maps едва се вижда от точици на места, които иска да посети. Всички те са покрили една определена част от света, към която винаги ще я тегли сърцето – Балканите. В нейните очи те са хем като една човешка длан, хем пълни с неизвестности и места, на които все още не е била. 

Работата й в БТА е сбъдната мечта, тъй като благодарение на агенцията знае за съседите ни повече от някои учебници по география. Постъпва в екипа след сериозно колебание, дали да кандидатства по обява във фейсбук за позицията „редактор с албански език“. Надделяват настойчивата подкрепа на прекия й шеф  в „Сиела“, откъдето идва, както и фактът, че в България не са много местата, на които може да ползва любимия си албански. Така започват и нейните пътешествия.

„Не познаваме нашите съседи, защото гледаме на тях през стереотипи, които са останали от едно време, в което контактите на Балканите или са били ограничени, или са били налагани по определен път, но сега не искам да навлизам в подробности за ролята на империите в този процес. Като отидеш и ги видиш тези хора от първа ръка, стереотипите престават да заслепяват“, споделя Магдалена Димитрова в подкаста „БТА Паралели“. Тя е на мнение, че до момента, в който хората на Балканите не се срещнат и не се видят един друг какви са, няма как да разберат колко много си приличаме. Не отрича, обаче, че има и редица неща, по които се различаваме. Описва албанците като много по-пламенни от българите, а нейните приятели там не спират да повтарят колко е спокойно в България. И е много щастлива, че с работата си в Българската телеграфна агенция тя и цялата дирекция „Балкани“ развенчават натрупаните стереотипи и отварят прозореца към хората, които ни обграждат.

„Албанците са изключително работливи и честни хора. Движени са от усещането за исторически неоправдан народ и полагат много усилия, за да изчистят това петно от себе си. Знаят каква им е задачата сега - да влязат в ЕС - и работят усилено на всички нива – от пътища и инфраструктура до държавни институции. И за разлика от нас изобщо не си почиват“, разказва Магдалена. Гърците също вижда по интересен начин: „За мен те са хора-душа. Няма нещо, което да е проблем за тях. Всичко се случва тогава, когато трябва да се случи, и Вселената така е наредила нещата, че ти си точно там, където трябва да бъдеш и никога не закъсняваш. Мисля, че това е нещо хубаво, което бихме могли да вземем от тях – да не се притесняваме прекалено много за неща, които не зависят от нас, защото животът лети“.

Все пак на Балканите винаги трябва да имаме едно наум в междусъседските отношения. Тя винаги предупреждава всички, които пътуват за Косово, че още в началото на срещата си с местните е добре да споменат, че са от България. Причината: там хората не различават славянските езици и българският – за разлика от по-мекия руски например, им звучи като сръбски. Убедила се е от собствен опит, тъй като веднъж по време на работа албанец тръгва да напада екипа с викове „махайте се“. Въпреки това намира Косово за изключително сигурна страна в разрез с всичко, което се пише и говори у нас.

Вярва, че в крайна сметка конфликтът между сърби и косовски албанци ще се реши въпреки моментния разрив в преговорите. „В момента диалогът, който се води с посредничеството на ЕС, е в застой, а имаше няколко подписани споразумения между двете страни, които се изпълняваха. Мисля, че сърбите много държат на едно конкретно условие, което за Косово е неизпълнимо, и заради него нещата забуксуваха – това за Съюза на сръбските общини. Косово се притеснява, че ако се създаде такъв съюз, който да обединява сръбското население, и макар че им обещават да няма изпълнителна власт, за тях той е равносилен на създаването на Република Сръбска в Босна“.

Признава, че журналистиката е нещо като семейно наследство, което се предава по бащина и дядова линия. То обаче не се дава даром, а се извоюва. „Много пъти баща ми ми казваше, че не съм достатъчно пораснала да говоря за политика, когато се опитвах да взимам отношение. Вкъщи всичко се обсъжда. Нещата, които се случват и на Балканите, и в България майка и татко ги коментираха помежду си и аз се стремях да участвам в тези дискусии. Мисля, че в България няма достатъчно добра култура и критично мислене за това какво се случва в страната ни от гледна точка на политически процеси, ориентация на партиите, както и образованост. Затова от много мои познати съм чувала, че те не знаят за кого гласуват и нямат представа за програмата на партията, и гласуват по емоционални подбуди – за този, който им харесва как говори. Моята работа в БТА ме научи да гледам фактите, а не да се ръководя от емоцията си“, допълва Магдалена.

Работата в агенцията й дава много: „Много от нещата, които съм учила, успях да ги приложа тук. Започнах да се интересувам много повече от политиката в България, след като започнах да следя случващото се в Албания и Косово“. Така покрай работата си в БТА Магдалена започва да разбира и обича много повече собствената си страна.

За новините, които подготвя, се води от професионална йерархия на информационната значимост. Тя започва с политическите новини и по-специално тези, които са от национално значение за съответната страна, както и дали имат връзка с България. Търси се и взаимовръзка - информацията не само да представлява интерес за България и българите, но и да допринася за тяхното добро. „И задачата на всички колеги, които сме в дирекция „Балкани“ е България да бъде информирана за онова, което се случва в най-близкия кръг на нейните съседи и в повечето случаи пряко я засяга“, обобщава журналистката.

Гледайте ни в YouTube

Слушайте ни в SoundCloud