site.btaВасил Попов: Животът на актьора е в театъра, без него артистът е загинал

Ставам рано и знам, че отивам на работа, ще правя дадена роля, в добро настроение съм, ще видя този и онзи… Истинска радост е. Животът на актьора е в театъра. Без него артистът е загинал. Думите са на големия български актьор Васил Попов. Днес се навършват 90 години от рождението му.

Той е роден на 25 юни 1934 г. в София. От малък иска да стане актьор. По-късно, заедно с приятеля си Димитър Манчев, се записват в детската театрална школа, в профсъюзния дом „Георги Димитров“ към Министерството на транспорта. „Миризмата на лепило, с която ни лепяха мустаците или брадите, още от ученическите години, ме плени“, казва актьорът през 2008 г. През 1958 г. завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство, НАТФИЗ) – специалност „Актьорско майсторство“, в класа на проф. Кръстю Мирски. Учи заедно с актьорите Николай Бинев, Домна Ганева, Константин Коцев, Иван Зоин, Милчо Събев.

През 1957-1958 г. е част от учебния театър към ВИТИЗ. От 1958 до 1959 г. играе на сцената на Драматичния театър „Стефан Киров“ в Сливен, където дебютира в ролята на Олег във „В търсене на радостта“ от Виктор Розов. От 1959 до 1960 г. е на сцената на Общинския драматичен театър „Вида“ във Видин, а от 1960 до 2000 г. е в трупата в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където играе редом със звездите на Сатирата – Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев.

НАД 150 РОЛИ САМО В ТЕАТЪРА

В творческата биография на Васил Попов са вписани над 150 театрални роли. Сред многобройните му превъплъщения в Сатирата са ролите на Студентът в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Председателят в „Дървеница“ от Владимир Маяковски, Хесапов в „Островът“ от Борис  Априлов, Градоначалникът, Добчински в „Ревизор“ на Николай Гогол, Пържени яйца в „Женитба“ на Николай Гогол, Абрузов в „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, Плешивият в „Енергични хора“ от Василий Шушкин, Бай Гаврилов в „Кошници“, Петраки в „Суматоха“ и Ангел в „Януари“ от Йордан Радичков, Селямсъза, Фратю и Мироновски в „Чичовци“ и Драгалевски в „Двубой“ от Иван Вазов, Алдомировци в „Рейс“ и Чиновници в „Мотиви за кларинет“ от Станислав Стратиев, Живота Цвиович в „Д-р“ – Бранислав Нушич, Съпругът в „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо, Поп Стайко, Илия Тамбурков, Кмета, Бирника във „Вражалец“ и Кочев и Буков в „Новото пристанище“ от Ст. Л. Костов, Тончо от „Ловчанският владика“ от Т. Икономов, Велизар във „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев, Тодор в „Живот и здраве“ от Камен Донев, Лектора в „Смехотерапия“ от Йордан Попов, Григор в „Кантон 117“ от Емил Бонев, Посейдон в „Боговете“ – Георги Данаилов.

Участвал е във филми, сред които „Краят на една ваканция“ (1965), „Момчето си отива“ (1972), „Буна“ (1975), „Опасен чар“ (1984). През 2012 г. изпълнява ролята на бай Милчо в сериала „Столичани в повече“ (2012).

Има участия в телевизията и естрадата. С безброй естрадни скечове обикаля почти всички сцени на страната. Тъкмо естрадата ражда незабравимия тандем Васил Попов – Хиндо Касимов. Двамата са не само партньори на сцената, но и много добри приятели. В телевизията още го помнят с участието му в предаването за деца „Магазинчето на приказките“, което е излъчвано малко преди новинарската емисия „По света и у нас“, в което Васил Попов изпълнява ролята на чичо Пандишпан, който прави сладки и торти.

ИЗПОВЕД БЕЗ ПРИЧАСТИЕ, ПРИЗНАНИЕ...  

През юни 2015 г. на книжния пазар излиза автобиографичната му книга „Изповед без причастие“, в която разказва за незабравими случки в живота. 

Награден е с втора награда за актьорско майсторство на І национален преглед на кафе-театрите (1982), награда за актьорско майсторство в естрадното изкуство (1986). Удостоен с почетния знак на общинския съвет на Видин „За граждански принос“ – плакет „Герб на община Видин“ (2006).

На 9 ноември 2007 г. Васил Попов празнува 50 години на сцената като бог Посейдон – в спектакъла „Боговете“ от Георги Данаилов, постановка на Гаро Ашикян в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а директорът на театъра Павел Васев му връчва като подарък плакет с кукерчето – емблемата на Сатирата. Награден с грамота и плакет за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура от Министерството на културата (19 май 2008).

Васил Попов умира на 5 август 2015 г.

/ДД

/МВ/ДС/Отдел „Справочна“

Използвани източници: БТА, ВИНФ, 18.10.2006 г.; БТА, ВИНФ, 19.05.2008 г.; Кой кой е в България, София, 1998, с. 579; Кой кой е в българската култура, София, 1998, с. 416; в. „Дума“ от 24.04.2007 г.; в. „Стандарт“, бр. 5319 от 31.10.2007; в. „Земя“, 01.02.2008 г.; в. „24 часа“, 07.08.2015 г.