site.bta"Одата на радостта" вече 200 години е израз на стремежа към обединение

"Одата на радостта" вече 200 години е израз на стремежа към обединение
"Одата на радостта" вече 200 години е израз на стремежа към обединение
Илюстрация: Пиксабей

Поетът Фридрих Шилер написва романтическата поема „Към радостта“ през 1785 г. В края на живота си авторът е разочарован от собственото произведение и дори го обявява за проява на лош вкус. Композиторът Лудвиг ван Бетовен обаче се отнася с уважение към творбата до степен да я превърне в част от най-прочутата си, последна симфония – номер девет.

„Ода на радостта“ става първата в света вокална партия, намерила място в един жанр, смятан изцяло за инструментален. Текстът на произведението, което публиката познава днес, не е изцяло на Шилер – композиторът добавя свои стихове.

Основната идея на „Към радостта“, превърнала се впоследствие  в „Ода на радостта“, е, че всички хора могат да бъдат братя.

Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен е сред произведенията на изкуството, смятани за шедьоври още от първото си представяне пред публика. Не е имало период в историята, в който поръчаната от Лондонското филхармонично дружество и дебютирала на музикална сцена преди 200 години творба да е губила своята популярност.

Хоровата симфония има влияние, което надхвърля света на изкуството – до степен, че съществуват спекулации за нейната продължителност като основна причина за продължителността на компактдисковете, появили се през 70-те години на 20-и век. Един диск може да „побере“ 70 минути музика и това дава възможност за разпространенение на анекдоти за техническото решение, съобразено с най-популярната симфония на Бетовен и предложено от диригента Херберт фон Караян или от „Сони“ и „Филипс“. Въпреки че инженерите, работили по създаването на компактдисковете, по-късно оспорват тази спекулация, факт е, че почитателите на класическата музика най-сетне получават възможност да слушат цели симфонии у дома без прекъсване.

По време на Първата световна война около хиляда немски войници са изпратени в лагер за военнопленници в Япония. За да избягат от скуката, мъжете основават симфоничен оркестър и започват да свирят любимото произведение на Бетовен. Т.нар. „Бандо оркестър“ изпълнява творбата в лагера на импровизирана сцена.

След края на войната бившите военнопленници свирят произведението извън стените на лагера, а през 1927 г. Деветата симфония е изпълнена за първи път в цялост от японски симфоничен оркестър. Днес тази творба често се изпълнява на новогодишни концерти в Япония. Новогодишната традиция повелява и изпълнение на Деветата симфония в Сиатъл – от 1999 година досега местният филхармоничен оркестър задължително включва произведението на Бетовен в своя празничен репертоар.

През 1972 г. Съветът на Европа приема, че „Одата на радостта“ , символизираща убеждението на композитора, че всички хора могат да бъдат братя и да живеят в мир и солидарност, може да се превърне в химн, който представя Стария континент. Изборът се възприема като естествен и логичен. През 1985 г.  Европейският съюз избира инструментален вариант на одата за свой химн.

Мелодията, която европейците припознават за свой химн, всъщност е инструментален аранжимент, написан от Херберт фон Караян. Караян създава три аранжимента – за пиано, за духови инструменти и за симфоничен оркестър. Караян дирижира официалния запис на химна и налага по-бавно темпо в сравнение с това, което са слушали съвременниците на Бетовен.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:45 на 24.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация