Днес се навършват 110 години от рождението на световноизвестния оперен певeц

site.btaБорис Христов: Всички роли съм изпълнявал с любов, иначе едва ли щях да бъда „нещо“ в изкуството

Борис Христов: Всички роли съм изпълнявал с любов, иначе едва ли щях да бъда „нещо“ в изкуството
Борис Христов: Всички роли съм изпълнявал с любов, иначе едва ли щях да бъда „нещо“ в изкуството
Портрет на световно известния оперен певец Борис Христов. Пресфото БТА, снимка: Живко Ангелов/архив

„Всички роли съм изпълнявал с любов. Иначе едва ли щях да бъда „нещо“ в изкуството. Но любимата ми? Казвам веднага – Борис Годунов!“, казва оперният певец Борис Христов. Днес се навършват 110 години от рождението му. 

Той е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Кирил Христов и съпругата му Райна. Дядо му Христо–Псалта е първият псалт на българската църква в Битоля. Бащата на Борис е учител в Беломорието, в Пловдив и след това в София. Той е и майстор-изпълнител на църковна музика и на български народни песни. Кирил Христов казва на сина си: „Обичай музиката и направи всичко да я усвоиш – песента облагородява сърцето на човека, тя го възвеличава…“. 

Семейството на бъдещия оперен певец се премества да живее в София, още преди той да стане ученик. Малкият Борис свири на цигулка и китара, но дълго време никой не чува неговия глас. Когато започва да пее в детския хор „Софийски славейчета“ става ясно, че момчето е белязано с талант. От 1933 г. той пее в хор „Гусла“, а през същата година завършва 2-ра мъжка гимназия и започва да следва право в юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

СЪДБОНОСНА СРЕЩА С ЦАРЯ

Борис Христов започва да пее в хора към храм-паметника „Св. Александър Невски“ с ръководители Добри Христов и Ангел Попконстантинов. На 19 януари 1942 г. той и останалите са поканени от царското семейство за литургия в дворцовия параклис. След службата изпълнителите присъстват на малка закуска, където цар Борис Трети чува Христов в изпълнение на песента „Зададе се Крум страшни“. Царят му казва: „Браво младежо! Каква роля готвите в операта? Кога имате представление? За нас би било удоволствие да ви чуем пак“. „Ваше величество, не съм професионален певец. Аз съм съдия в началото на кариерата си“, отговаря Борис. Царят отвръща: „Съдиите са нещо важно, но в България са достатъчно. А добрите певци са нещо много рядко. Ако искате да сте полезен на страната ни, трябва да се посветите на пеенето и да оставите съда.“ След една седмица съдбата на Борис Христов се променя. Отпусната му е стипендия от правителството на Царство България за да учи пеене в Италия. 

ОБУЧЕНИЕ НА МЛАДИЯ ОПЕРЕН ПЕВЕЦ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Навръх рождения си ден, на 18 май 1942 г., Борис Христов заминава за Милано, Италия, и започва да учи при музикалния педагог Рикардо Страчари. През 1943 г., заради военните действия в Италия по време на Втората световна война той се връща в България. Тогава Страчари се опитва да го открие чрез българското посолство: „Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да бъдат проигравани – те принадлежат на света!“.

Борис Христов остава в България няколко месеца и на 1 ноември 1943 г. заминава за Австрия, където в онзи момент няма военни действия. Известно време остава във Виена, където разучава опери на Моцарт и Вагнер. 

След края на Втората световна война се връща отново в Италия и продължава обучението си при Рикардо Страчари. Там той се оказва без никакви средства. Маестрото подновява уроците си безвъзмездно за младия си ученик, предишният му хазяин го настанява също безплатно, а от Ватикана му отпускат купони за храна веднъж дневно. 

ПЪРВИ САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Първият самостоятелен концерт на Борис Христов в Италия е на 28 декември 1945 г. в Рим. Концертът е посветен на българската и руската музика. 

Оперният си дебют той прави на 12 май 1946 г. в ролята на Колин от операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия, Италия. Година по-късно изпълнява партията на Пимен от операта „Борис Годунов“ на Модест Мусоргски – едновременно в Рим и в „Ла Скала“ в Милано.

СВЕТОВЕН УСПЕХ

През следващите две, три години в репертоара му са повече от 10 значими роли - Рамфис в „Аида“, Оровезо в „Норма“, Досифей в „Хованщина“, Пимен и Борис Годунов от „Борис Годунов“. 

Борис Христов гастролира из цяла Италия. Някои от сцените, на които пее са оперния театър в Рим, театър „Комунале“ във Флоренция, театрът „Ла Фениче“ във Венеция, „Сан Карло“ в Неапол, миланската „Ла скала“. Той започва да покорява и градове като Барселона, Лисабон, Рио де Жанейро, Москва, Сан Франциско, лондонската опера „Ковънт Гардън“. Партнира си със световноизвестните оперни певци Мария Калас, Рената Тебалди, Танкреди Пазеро, Рина Корси, Елена Николай и други. Борис Христов държи да пее музикалните творби на оригиналния език. „Истинската музикална стойност на една оперна творба може да се схване само тогава, когато тя се пее на езика, на който е създадена“, казва той. 

„БОРИС ГОДУНОВ“

Борис Христов изпълнява предимно опери от Верди, Вагнер, но също така и на руски композитори.  Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“. Изпява я повече от 600 пъти и се счита за един от най-добрите изпълнители на тази роля. Той се превръща в символ на руския княз от операта. 

През 1976 г. в интервю за в. „Народна младеж“ на въпроса коя е любимата му роля, Борис Христов споделя: „Всички роли съм изпълнявал с любов. Иначе едва ли щях да бъда „нещо“ в изкуството. Но любимата ми? Казвам веднага – Борис Годунов!“

Сред превъплъщенията на Борис Христов на оперната сцена са и образите на крал Филип в „Дон Карлос“, отец Гуардиано в „Силата на съдбата“, Банко в „Магбет“, Мефистофел в „Фауст“ и „Мефистофел“, дон Базилио в „Сивилският бръснар“ и др. Повече от 400 пъти той изпълнява ролята на крал Филип в кариерата си. Диригентите, с които работи през годините са Ото Клемперер, Херберт фон Караян, Исай Добовен, Ерих Клайбер, Викторио Гуи, Андре Клюитанс и др.

Световната музикална критика дава на Борис Христов титлата „Цар на басите“ и „Бас № 1“. През 1974 г. в „Ковънт гардън“ тържествено се отбелязва 25-годишното сътрудничество с Борис Христов, а през 1979 г. – 30-годишното. В историята на оперните театри тези чествания са рядкост. 

ЗАВРЪЩАНЕ В БЪЛГАРИЯ

През юни 1963 г., след 20-годишно прекъсване, Борис Христов се завръща в България. Посещението е частно, но където и да отиде хората го приветстват и изразяват обичта си към него. Хор „Гусла“ му посвещава специален концерт.  

Независимо от това, че Борис Христов живее в Италия и осъществява певческата си кариера по целия свят той е дълбоко свързан с България.  Повече от 40 години, наред с личните си певчески успехи, той разнася славата и на българската музикална култура и изпълнителско изкуство. През 1963 г. за операта „Борис Годунов“ от Мусоргски, където изпълнява главната роля, той привлича българските певци Димитър Узунов и Николай Гяуров на сцената на „Ла скала“.

През 1964 г. Борис Христов записва повторно цялата опера „Борис Годунов“. С него са солисти от хора на Софийската опера. При записа на операта за първи път в историята, Борис Христов изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Пимен и Варлаам, на руски език.  

ДАРЕНИЯ

Оперният певец прави и две значителни имуществени дарения на българската държава за културни цели – вила в Рим и къща в София.

През 1976 г. той дарява на България вила, намираща се на ул. „Мадона ди Кампильо“ в Рим, с цел да подпомогне младите таланти и да съдейства за развитието на изкуството и културата. Така българския певец започва да осъществява идеята си за създаването на академия за певци, артисти и всякакви хора на изкуството.

През декември 1977 г., при едно от посещенията си в София, Борис Христов дарява бащината си къща на ул. „Цар Самуил“ на Комитета по култура, за да се построи там студио за квалификация на млади певци, на които и той сам да помага за развиване на таланта им. 

След много трудности и 10 години по-късно, на 22 юни 1986 г., във вилата в Рим се открива Българска академия за изкуство и култура, която по-късно носи името на баса. Оперният режисьор акад. Пламен Карталов е първи директор на академията. От 2006 г. Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов” в Рим става седалище на Българския културен институт. 

„НА МНОГАЯ ЛЕТА“

Борис Христов е и изключителен изпълнител на вокална църковна музика. При едно от завръщанията си в България през 1976 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ той записва с хора на храма черковнославянски песнопения. Тогава изпълнява и известното „На многая лета“, което е винаги на големи български празници. На въпроса към епископ Тихон, какъв призив е за нас гласът на Борис Христов и камбаните на „Св. Александър Невски“ той отговаря: „Със записа в храма смея да кажа, че басът постига нещо невероятно. Пеейки мощно и пищно, да пее и със смиреност. Тази смиреност не се забелязва, защото камбаните бият, но когато усетите, че сърцето ви тупти, защото, призовавайки „На многая лета“ за целия български народ, той не го казва отвисоко, а го поднася с искрено жаление. Да бъде този народ благочестив и да пребъде“.

През 1978 г. в храма Борис Христов осъществява друга своя мечта. Той записва литургия „Доместика“ от Александър Гречанинов. 

ПОСЛЕДНИЯТ КОНЦЕРТ

Последният концерт, който изнася Борис Христов е на 22 юни 1986 г. в създадената от него Българска академия за изкуство и култура в Рим.

На 28 юни 1993 г. световноизвестният оперен певец умира в дома си в Рим на 79-годишна възраст. Неговото последно желание е тялото му да бъде положено на българска земя. На 30 юни 1993 г. със самолет в София са докарани тленните му останки.  Опелото се извършва в храм-паметника „Св. Александър Невски“. Борис Христов е първото светско лице, за когото се извършва траурна церемония в храма. 

След смъртта му, в статия в „Ню Йорк Таймс“ пише, че дълбочината на характера на Борис Христов и неговата душевност го превръщат в един от най-големите оперни артисти на века.

ПРИЗНАНИЕ И ПАМЕТ

Борис Христов получава множество награди и звания както в България, така и по света. У нас е удостоен е със званието „Народен артист“ през 1976 г. Носител е на ордените „Народна република България“ (първа степен, 4 юли 1985) и „13 века България“ (януари 1990). 

В международен план е носител е на датската „Музикална награда Леони Сонинг“, получава „Златен медал на Театро Реджо“ в Торино, Италия, както и почетен златен медал от „Ковънт Гардън“ през май 1979 г. Борис Христов е избран за Личност на годината в календара на ЮНЕСКО за 2014 г.  

Въпреки наградите, с които е удостояван и награждаван в България Борис Христов никога не е допуснат да пее на българска сцена. През годините са водени многократно разговори с властите в България, но всички обещания остават неизпълнени. 

След смъртта му на името на Борис Христов има учредена фондация и Международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов". 

На 19 март 1994 г. в Стара Загора е учредено Музикално общество „Борис Христов“. 

През 2021 г. „Фондация за развитие на артистични таланти“ в Пловдив учредява награда „Борис Христов“, с която се отличават талантливи артисти и прояви със значим принос за развитието на съвременната култура. 

В непосредствена близост до храм-паметник „Св. Александър Невски” през 1996 г. е открит паметник на Борис Христов. 

/АВ

/АЯ/отдел „Справочна“ 

Използвани източници:

(Музикална енциклопедия, 1967, с. 440)

(ГЕБ,  т.12, с. 4664)

(В. „Ден“, 28.02.1946 г.)

(В. „Дума“, 18.05.2004 г.)

(В. „Стандарт“, 12.01.2001 г.; 19.05.2004 г.)

(Сп. ЛИК, бр. 7/2004 г.)

(Сп. „Тракия“, бр. 2/1990 г.)

(В. „Денят“, 18.01.1994 г.)

(БТА/Събития и факти, 28.06.1993 г.)

(В. "Вечерни новини", бр. 79, 3.04.1954 г.)

(БТА/ВИНФ, 28.6.1993; 30.6.1993, 18.05.2004,18.5.2021 г.)

(БТА/Местен печат, 8.05.1989 г.)

(БТА/МИНФ, 28.10.1964 г.)

(В. "Труд, 29.1.2014 г.)

(В. „Континент“, 6.03.1995 г.)

(В. „24 часа“, 23.04.2014 г.)

(https://boris-christoff.net)

(https://www.viewsofia.com/article/3287/XIV-Mezhdunaroden-konkurs-za-mladi-operni-pevtsi-BORIS-HRISTOV#google_vignette)

(В. „Народна младеж“, 27.10.1976 г.)

(В. „Вечерни новини“, 30.03.1979 г.)

(https://bnr.bg/horizont/post/101143937/otkriha-bust-pametnika-na-boris-hristov-v-pazardjik) 

(https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=36&Itemid=140)

(https://www.nytimes.com/1993/06/29/obituaries/boris-christoff-bass-dies-at-79-esteemed-for-his-boris-godunov.html

(https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101468774)

(https://www.operasofia.bg/news/107-godini-ot-rozhdenieto-na-boris-hristov)

/ДД/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:16 на 22.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация