Маестро Георги Милтиядов оркестрира хитовете на Стефан Диомов

site.btaМюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ – мост между поколенията (ВИДЕО)

Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ е мост между поколенията. По-зрялото поколение ще гледа с носталгия, с поглед към миналото, докато за по-младите ми се иска по този начин да опознаят хубавата българска музика на Стефан Диомов. Това казва пред БТА маестро Георги Милтиядов, който оркестрира над 20 от хитовете на големия български композитор за сцената на Музикалния театър. 

Идеята за спектакъла е на Еделина Кънева, директор на трупата. „Искам да й благодаря, че ми се довери, и че ме покани да поема цялата музикална отговорност, и ангажимента да създам симфоничните и вокалните партитури на този мюзикъл“, казва Милтиядов.

„Здравей! Как си, приятелю?“ засяга актуални теми и проблеми, свързани с настоящето. Разглежда човешките отношения, обогатява и обединява хората чрез изразяването на емоции и чрез песните на Диомов“, казва певицата Яна Стефанова, в ролята на Мария. По думите й да вдъхновяващ и да преследваш мечтите си е в основата на всичко – да не криеш чувствата си, да можеш да ги споделяш, да се представяш пред света такъв, какъвто си.

Идеята е да се покажат три различни характера чрез три различни героини – Примерната, Суетната, Нетърпеливата, разказва Олга Михайлова-Динова, в ролята на Примерната. 

По думите на Кристина Кокорска, в ролята на Нетърпеливата, всяка от главните роли са явява свързваща в мюзикъла. 

„Не очаквам публика само над 50. Тази публика е задължителна, но мисля, че спектакълът ще привлече много млади хора, защото в него има много ентусиазъм и много закачки“, допълва Олга Михайлова-Динова. С цялата енергия, която вложихме в работата, и с прекрасната музика, няма как да не се получи добро представление, смята Найден Камарашев, в ролята на Клошарят. 

„Тази музика е вечна. Наслаждавам се истински на всичко, като се случва на сцената – и като игра, и като музика, и като партньорство с моите колеги. Надявам се, хората да успеят да почувстват нашата емоция, да успеят да се върнат назад, да открият нещо ново в тези хитове“, казва Кристина Кокорска. „В миналото остават хубавите спомени, които ни помагат и в бъдеще. Помним приятелството, помним любовта, дори някоя болка, от която сме се поучили. Взели сме си уроците и сме станали по-силни и по-обогатени“, допълва тя.

Маестро Георги Милтиядов и артистите Кристина Кокорска, Найден Камарашев, Олга Михайлова-Динова и Яна Стефанова пред камерата на БТА, в разговор с Даниел Димитров, разказват за мюзикъла „Здравей! Как си, приятелю?“.

МАЕСТРО ГЕОРГИ МИЛТИЯДОВ: ТОВА Е НОВ ПРОЧИТ НА ДИОМОВ, ХОРАТА НЕ БИВА ДА СРАВНЯВАТ С ОРИГИНАЛА

Г-н Милтиядов, откъде се появи идеята за този мюзикъл и как Вие самият стигнахте до Музикалния театър?

- Идеята за спектакъла е на Еделина Кънева, директор на трупата. Искам да й благодаря, че ми се довери, и че ме покани да поема цялата музикална отговорност, и ангажимента да създам симфоничните и вокалните партитури на този мюзикъл

Радвам се, че съм отново в Музикалния театър, защото преди осем години отново работих с тази трупа. Тук обстановката наистина е много различна. Има един творчески хаос, непрекъснато се пее по коридорите, танцува се. Просто едни прекрасни мигове се случват в този театър. Това е, както казват моите колеги, храм. Ние сме гости на този храм и се стремим да направим наистина нещо много красиво. 

Целта е да покажем на хората, че въпреки, както се говори в сюжета, има разлика между поколенията, в крайна сметка, на финала всички стават приятели. Разбират, че най-важно е да бъдеш обичан, да обичаш и, както казва нашия автор композитора Стефан Диомов – да бъдеш по-добър. Той казва: „Да бъдем по-добри и да се обичаме повече“.  

Колко силна е връзката Ви с музиката на Стефан Диомов?

- Аз, в моите ранни години, съм започнал като певец в група. Явявал съм се на конкурси, където се пеят предимно български и след това чужди песни, и реално моята любов към българската музика идва оттам. А Стефан Диомов е бил жури на тези конкурси. След това той ме взе под крилото си в друга детска група. По-късно, започнах да участвам в неговите концерти като певец, като пианист. Още по-късно започнах да правя оркестрациите за оркестъра, който свири на неговите коледни концерти. И, ето, сега, няколко години по-късно, имам възможност и наистина щастие, без изобщо да звучи клиширано, да съм избран и признат от него да направя неговото творчество по този начин – симфонично. 

Защото това са наистина нови прочити на тази музика. Нека хората, които ще бъдат на тези спектакли, да не правят сравнения с оригиналите, защото това наистина е различен прочит на тези песни. 

Съвсем нищо ли не губи музиката от тези нови ангажименти? 

- Това е много хубав въпрос. По-скоро, може би, ще спечели нещо, защото тя придобива по-филмов и „Дисни“ вид. Знаете, че повечето от композициите на Диомов във времето са аранжирани само за комбо състав. Тогава тази музика не е била чак толкова популярна – да се прави със симфоничния оркестър. Не е било толкова лесно да се докоснеш до симфоничен оркестър. 

Имате ли специални очаквания от артистите, с които работите, от публиката, от самото представление?

- Аз като, един много педантичен човек, има много очаквания от всички, и съм благодарен за това, че те се опитват да ги покрият. Очаквам, че публиката ще бъде възторжена, ще бъде щастлива, когато излезе от залата – защото това наистина са познати песни. Очаквам хората за излязат по-добри от този спектакъл. Това ми се иска. Това са моите очаквания...

Носталгия към миналото или поглед към бъдещето е „Здравей! Как си, приятелю?“? 

- Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ е мост между поколенията. По-зрялото поколение ще гледа с носталгия, с поглед към миналото, докато за по-младите ми се иска по този начин да опознаят хубавата българска музика на Стефан Диомов. Хубавите хитове, които са създадени през годините и многогласните песни на „Тоника“, „Тоника СВ“, „Фамилия Тоника“, Ваня Костова... Защото, в днешно време, това, което се върти по радиото, не е изцяло мелодично. Няма да влизам в подробности. Тези, които знаят за какво говоря, ще ме разберат. 

Смятате ли, че музиката на Диомов е забравена и има нужда от възраждане, от възкресяване, както беше казано на пресконференцията по повод премиерата на мюзикъла? 

- Песните не са забравени, а, по-скоро, не са възстановени. Примерно, има песни, като „Добър ден море“, която е писана точно преди 50 години. Тя сега възкръсва наново в нашия мюзикъл. Друга такава песен е „Казваха ми често“ от репертоара на „Тоника СВ“, която отсъства в стандартния репертоар на групата.

Аз познавам абсолютно цялото творчество на Диомов и за мен нито една от тези песни не е забравена. Но хората трябва да се докоснат до неговото творчество. 

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:21 на 25.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация