site.btaОткриваме изложба, свързана с 350-ата годишнина от смъртта на трима бележити български католици, каза директорът на Националната библиотека

Откриваме изложба, свързана с 350-ата годишнина от смъртта на трима бележити български католици, каза директорът на Националната библиотека
Откриваме изложба, свързана с 350-ата годишнина от смъртта на трима бележити български католици, каза директорът на Националната библиотека
Снимка: Минко Чернев/БТА

Днес ние откриваме една изложба, която е свързана с годишнина - 350 години от смъртта на тримата бележити български католици Петър Богдан, Филип Станиславов и Петър Парчевич. Това каза доц. д-р Красимира Александрова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), по време на официалното представяне на експозицията „Католиците в България XVII-XX век“ днес.

„През своята дейност те допринасят за развитието на културните процеси през 17-и век, поддържат запазването на българската народностна идентичност и формират кръг от последователи, който през следващите столетия продължават започнатото от тях. Общото между личностите, включени в изложбата, е тяхното, изключително високо за времето си, образование, което дава посока и за тяхната дейност“, каза доц. Александрова. Тя посочи, че тази дейност е насочена към предоставяне на възможност народът да получи досег до модерната култура на Стария континент в периода от XVII до XX век.

Директорът на НБКМ разказа, че Петър Богдан пише ръкопис, който е първото изследване за миналото на българския народ. То е създадено на научна основа през XVII век. „Католическият духовник от български произход ползва постиженията на историческата наука през епохата на новото време, за да публикува проучване за българската история на латински език и да я популяризира сред образованите кръгове. Трактатът изпреварва с близо век „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, която е основополагаща за периода на Българското възраждане. По такъв начин трудът на Петър Богдан придобива изключително значение както за българската, а така също и за европейската култура“, отбеляза доц. Александрова.

Изложбата „Католиците в България XVII-XX век“ представя документи за книжовното наследство на българите католици в посочения период. Тези документи се съхраняват във фонда на Националната библиотека. Експозицията акцентира върху делото на отделни личности като мисионери и книжовни дейци. Сред тях са Илия Маринов, Петър Богдан, Филип Станиславов, Кръстю Пейкич, Павел Дуванлията, Петър Царски и др. Документите в експозицията са на италиански, латински, български и османотурски език. 

„Изложбата е изключително интересна с представените документи за книжовното наследство на българите католици, които се съхраняват в архива на Националната библиотека. Те са ярко свидетелство за личния и духовния принос на забележителни личности и водачи на българския народ в исторически, културен и църковен план“, гласи част от поздравителния адрес от президента Румен Радев, прочетен от съветника му по култура доц. Пламен Славов.

Радостен съм, че тази изложба предшества представянето в нашата страна през следващия месец на ръкописа на Петър Богдан Бакшев за историята на българския народ, отбелязва още президентът в поздравителния си адрес.

Този трактат за българската история представлява едно изключително интересно описание на българските земи от 17-и век, разказа доц. Радослав Спасов, част от екипа, работил по експозицията. „Имаме и едни много ценни редки документи, благодарение на които от една страна се докоснахме до епохата и до вкуса на епохата, а от друга страна – променихме част от съществуващите до този момент данни и факти относно житието на Павел Дуванлията“, обясни доц. Спасов. Той отбеляза, че до този момент се смятало, че родното място на Павел Дуванлията е Пловдив, но според излязлата информация сега той, всъщност, вероятно е роден в селото, от което произхожда фамилията -  село Дуванлии.

„Смяташе се, че през 1788 г. той прави едно от посещенията си в Рим. Това са такъв тип посещения, които всеки един католически епископ трябва да направи през пет години – да се поклони пред гробовете на св. Петър и св. Павел. Смяташе се, че той е бил в Рим по това време. Благодарение на копията на тези ценни документи, ние всъщност разбрахме, че това посещение не е осъществено“, разказа още доц. Радослав Спасов.

Според заместник-министъра на културата Амелия Гешева тази изложба е само първа част от цикъла, свързан със събитията, които се посвещават тази година на приноса на католиците в българската история и култура. Тя благодари на екипа на Националната библиотека за упорития труд и за интересния поглед към приноса и делото на тези бележити българи, които, по една или друга причина, са непознати за обществото.

„Надявам се, че тази изложба, така както е замислена, ще пътува и по света, за да можем чрез българските културни институти и наши партньори да представим този принос на тези бележити българи. Да, факт е, че отбелязваме 350 години от смъртта на тримата големи. Аз мисля, че всеки един от нас днес ще научи и много за други, които ние по един или друг начин не сме познавали или не сме знаели част от детайли от личния им живот, от родните им места, от техния принос по определени политически и обществени каузи“, каза още Амелия Гешева.

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:24 на 29.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация