Явленията са единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез фотографски наблюдения от Земята, каза за БТА физикът Пенчо Маркишки

site.btaУчени от БАН и български астролюбители са в Мексико и в САЩ за наблюдение на пълното слънчево затъмнение

Учени от БАН и български астролюбители са в Мексико и в САЩ за наблюдение на пълното слънчево затъмнение
Учени от БАН и български астролюбители са в Мексико и в САЩ за наблюдение на пълното слънчево затъмнение
Подредба на Слънцето, Луната и Земята по време на слънчево затъмнение. Полусянката на Луната (penumbra) покрива обширен регион от земното кълбо – над 6400 километрав диаметър, което е сравнимо с площта на цял континент. От този регион затъмнението се наблюдава като частично. Пълно слънчево затъмнение се наблюдава от много по-ограничен район, само от ивицата, по която преминава лунната сянка (umbra). Илюстрация: Пенчо Маркишки

Пълните слънчеви затъмнения предлагат единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез фотографски наблюдения от Земята, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Затова е обичайно екипи от цял свят да се стичат към местата, откъдето ще премине сянката на Луната, т.е. откъдето ще се наблюдава пълна фаза, и то с максимална продължителност, поясни той.

На 8 април ще настъпи дългоочаквано пълно слънчево затъмнение, видимо от Северна Америка. От България то няма да се наблюдава.  Това е и най-интересното астрономическо явление за годината поради продължителната си пълна фаза, каза Маркишки.

Екип от Института по астрономия при БАН вече замина за Мексико, както и няколко групи български астролюбители, които се отправиха към Мексико и Тексас, САЩ. Това са дестинациите, където пълната фаза ще продължи най-дълго. Наблюдателите пренасят със себе си немалко апаратура и оборудване, внимателно подготвени месеци преди самото явление, каза Маркишки. Той е автор на „Гид на любителя астроном” – издание на катедра „Астрономия” във Физическия факултет на СУ, което дава информация за астрономическите явления през годината и съвети за наблюдението им за любителите-астрономи.

Затъмнението на 8 април ще се наблюдава като частично слънчево от източната част на Тихия океан, Централна и Северна Америка, северната част на Атлантическия океан и остров Гренландия.

Сянката на Луната ще премине по ивица, чиято ширина ще достигне 197 км и по протежение на която ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Лунната сянка ще „докосне“ Земята в Тихия океан, ще премине през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя ще пресече за кратко източна Канада и по-точно – провинция Ню Брансуик. После ще продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път ще приключи, посочи Маркишки.

По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби. Максималната фаза ще настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Поради това Луната ще бъде с по-голям видим диаметър, което ще повиши продължителността на пълната фаза  до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на гр. Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.

Частичните фази ще започнат в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение ще започне в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение ще настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение ще бъде в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика, каза физикът.

Той добави, че за любителите астрономи вечерите през месец април тази година предлагат възможност за наблюдение и на кометата 12P/Понс-Брукс. Тя се наблюдава на около 8 градуса вдясно и по-ниско от ярката планета Юпитер, която е видима в посока запад-югозапад, веднага след свечеряване. Сега е много удобно кометата да бъде открита с бинокъл, ниско над западния хоризонт вечер, като се използва Юпитер за ориентир, съветва Маркишки. 

В момента яркостта на кометата е с близо половин звездна величина по-висока от прогнозната, което улеснява нейното наблюдение. По прогнози, давани от компютърните планетариуми, сега тя трябваше да бъде с яркост около 4.5-а видима звездна величина, а тя е от 4.0, като по-малката стойност означава по-висока яркост. 

Кометата 12P/Понс-Брукс ще премине през своя перихелий на 21 април, на разстояние 116,82 млн. километра от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 2 юни, на разстояние 231,28 млн. километра от нашата планета, но тогава тя няма да може да се наблюдава поради видимата й близост до Слънцето. От нашите географски ширини 12P/Понс-Брукс ще бъде достъпна до вечерите на 17 – 18 април, когато веднага след стъмване тя ще бъде много ниско до западния хоризонт, каза Маркишки.

 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:21 на 19.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация