Днес отбелязваме 120 години от рождението на художника

site.btaВсичко, което съм нарисувал, е за народа ми, пише Васил Стоилов часове преди смъртта си

Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми, пише Васил Стоилов часове преди смъртта си
Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми, пише Васил Стоилов часове преди смъртта си
София (21 май 1984) Моменти от тържественото честване на 80-годишнината на Васил Стоилов. Пресфото-БТА, снимка: Живко Ангелов, Пресфото-БТА

Всичко, което съм нарисувал, е за народа ми, пише художникът Васил Стоилов часове преди смъртта си. В активните си години обича да рисува селяните, бита им. „Аз от най-ранно детство третирам акварела като изразно средство и смятам, че съм дошъл до едно мое виждане и до един мой занаят преди всичко, чрез който съм могъл да се добера до нещо дълбоко и наше, българско“. Това разказва художникът проф. Васил Стоилов, от чието рождение днес отбелязваме 120 години. 

ПЪРВИТЕ СТЪПКИ В ИЗКУСТВОТО

Проф. Васил Стоилов (Васил Стоилов Антонов) е роден на 29 февруари 1904 г. в с. Герман. През 1922 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. Приет е да учи живопис в Държавната художествена академия при проф. Цено Тодоров. Завършва Академията през 1927 г. с отличен успех. От 1929 г. до 1932 г. Васил Стоилов специализира в Париж, Франция, след като печели конкурс на Министерство на просвещението за стипендия в чужбина с картината си „Гостенката“ (1927), която той излага в общата художествена изложба същата година. Със свои картини художникът участва в Есенния салон на Гран Пале през 1929 г. и три пъти в Салона на френските артисти - през 1930 г., 1932 г. и 1935 г.  Докато е в Париж, той представя през 1931 г. самостоятелна изложба в галерията „Анри Манюел“ на Монмартър. По този повод френският критик проф. Луи Рео пише в каталога за изложбата му: „В лицето на Васил Стоилов България притежава един наистина национален художник. Никой още не е предавал с такава сила на израза и с такава халюцинираща правда набръчканите, изсъхнали и сякаш вкаменени лица на стари селяни, чиято кожа е придобила от слънцето и вятъра здравината и трайността на скала.“  
През 1932 г. на общата изложба на Дружеството на френските художници картината му „Селянинът със стомната“ е отличена с Почетна грамота. Същата година Васил Стоилов се завръща в България и се присъединява към групата на художниците,  обединени в движението "Родно изкуство".  През 50-те години на 20-и век той рисува многофигурни композиции с маслени бои,  а живописните му творби от този период са изпълнени с акварелна техника.

От 1954 г. Васил Стоилов е доцент и завеждащ катедра в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия). От 1960 г.  е професор. От 1964 г. и 1970 г. той е преподавал и във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.

ТВОРЧЕСТВОТО МУ ОБХВАЩА ВСИЧКИ ЖАНРОВЕ

Творчеството на Васил Стоилов обхваща почти всички жанрове: от портрета, пейзажа, интериора и натюрморта до фигурната и многофигурната композиция, както и картините с исторически сюжети. Васил Стоилов рисува и с акварел на грундирано дърво или на лист, като третира този материал по свой собствен начин.

През целия си творчески период Васил Стоилов е създал над 3000 картини. Вдъхновение и сюжети за картините си художникът намира сред хората от народа. Главни герои в картините му са десетки селяни, селски девойки, юноши и деца. Рисувал е и портрети на редица културни и политически дейци. Сред тях са  картините „Баба с шал“ (1928), „Еремит“ (1928), "Баба с ябълки" (1931), "Човекът със стомната" (1932), „Шоп от Герман" (1937),  „Мома от Герман“ (1937), „Дете от Бистрица“ (1937), „Мадоната с агнето“ (1938), „Баща ми“ (1939), „Автопортрет“ (1939), „Българска мадона“ (1940), „Портрет на народните художници Андрей Николов и Владимир Димитров - Майстора“ (1952) , „Видински селяни пишат писмо до руския цар Николай I“ (1959), „Мадона със слънчогледи“ (1961), „Мадона“ (1962), „Мадона“ (1968) и др. Любим жанр на художника е и пейзажът. Той рисува десетки пейзажи от Герман, Кричим и от други места, където е ходил. Сред тях са „Пейзаж“ (1933), „Зима в Кричим“ (1937), „Зима край Подуене“ (1933), „Утро в Герман“, „Пролет“, „Пейзаж от Робертово“, „Въча край Кричим“, „Искър зимно време“  и др.

Сред приятелите му са художниците Владимир Димитров – Майстора, Александър Жендов, Цанко Лавренов, Васил Захариев, Илия Петров, Дечко Узунов, Светлин Русев.

ИЗЛОЖБИ

През годините Васил Стоилов е участвал във всички художествени изложби в София. Урежда самостоятелни изложби през 1933 г., 1935 г., 1938 г., 1942 г., 1958 г., 1974 г. Негови творби са излагани в колективни изложби в Германия през 1941 г.,  в Гърция, СССР, Румъния, Индия, Унгария и др. През 1990 г. в Токио е открита изложба с негови творби, изцяло осъществена от японски почитатели на творчеството му. Самият Васил Стоилов харесва японската графика, особено творбите на Хукосай и Фужита. А японският бизнесмен Цунео Икеда създава музей с негови картини в Нигата.

Творби на Васил Стоилов са притежание на Националната художествена галерия в София и на други галерии в страната и чужбина, сред които в САЩ, Япония и редица европейски страни.  През 1942 г. той участва в Биеналето във Венеция, Италия, където картината му „Жътва“ е откупена от Галерията на модерното изкуство във Венеция измежду 500 картини, представени на изложението. Тогава е поканен за член на Академията на изкуствата в Милано, но разрешението от Комитета по култура на България се забавя с една година и той губи тази възможност.

В интервю за в. „Дума“ през 2004 г. дъщеря му Явора Стоилова споделя за начина му на рисуване: „ Някои картини ги е рисувал с мене на скута. Присъствала съм, когато рисува. Той къпеше картините си. Най-напред рисуваше платната си съвсем точно като рисунък и след това ги поливаше с една мътна течност. Всички образи изчезваха и това ме ужасяваше. След това вземаше една четка и изваждаше от картината светли петна и я „раждаше“ от тъмното. Обичаше често да казва: Светлината, моето момиче, се ражда от мрака“.

ДАРЕНИЕ

В края на януари 1996 г. съпругата на художника Ганка Найденова и дъщеря му Явора Стоилова даряват 33 негови картини  на Международната фондация „Св. Св. Кирил и Методий“. Сред дарените картини са  „Автопортрет“ (1939), на който той е изобразен с ръка на сърцето, „Мома от Герман“ (1937), както и ранна, неподписана творба на Васил Стоилов от 1924 г. в стил сецесион. Дарени са и писалището, на което художникът е писал дневниците си, стативът му, комплект четки, стол от старинен гоблен с образа на Франсоа Прамие, керамична ваза от приятеля му Жорж Бакърджиев, както и плакатът от първата му изложба в Париж. През юни 2000 г. Явора и Василия Стоилови – дъщерята и внучката на проф. Васил Стоилов, даряват на Нов български университет неговия личен и родов архив. Фондът е формиран на няколко пъти с нови дарения – през годините Явора и Василия Стоилови предоставят на НБУ и други ценни материали. През 2010 г. в Цeнтралния държавен архивен фонд постъпват още над 160 рисунки на художника. Архивът на Васил Стоилов съдържа автобиографии и биографични справки, писани между 1932 и 1984 г. във връзка с кандидатстване за работа, участия в изложби и конкурси. Художникът е запазил и свои ученически записки по литература, френски и география от 1921-1922 г. Студентските му години са документирани в дневникови записки от последните два месеца на 1923 г. Запазени са също четири тетрадки, в които Васил Стоилов си е водил записки предимно на френски език.

За големия му принос в развитието на българското изобразително изкуство Васил Стоилов е удостоен през 1967 г. със званието „Заслужил художник“, а през 1979 г. – със званието „Народен художник“. Носител е на орден „Народна република България“ втора степен (1974) и на орден „Георги Димитров“ (1984).

Васил Стоилов умира в София на 13 февруари 1990 г. Два дни преди смъртта си върху лист от бонбониера художникът записва на френски език своя завет към народа си, който завършва с думите: „Всичко, което съм нарисувал, е  за народа ми: моето послание трябва да трогне сърцето на моя народ.“

/ВСР

/МН/МГ/отдел „Справочна“

Използвани източници:

(в. „Изгрев“, 4.11.1945 г.)
(в. Ден“, 4.11.1945 г.)
(в. “Радикал“, 14.1.1946 г.)
(в. „Труд“, 27.10.1972 г.)
(в. „Народна култура“, 16.3.1974 г. ; 14.3.1980 г.)
(в. „Работническо дело“, 8.1.1983 г.)
(сп. „Изкуство“, бр.7/1974; бр. 9/1984)
(в. „Отечествен вестник, 24.7.1990 г.)
(в. „24 часа“, 19.2.1994 г.)
(в. „Континент“, 1.3.1994 г.;  28.1.1996 г.)
(БТА, ВИНФ, 29.1.1996 г.)
(в. „Дума“, 17.2.2004 г.)
(Голяма енциклопедия България, т.11, с.4240)
(https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-vasil-stoilov)

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:28 на 17.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация