site.btaУсуканият конец на мартеницата символизира спиралата на живота, каза художничката Цветана Векова

Усуканият конец на мартеницата символизира спиралата на живота, каза художничката Цветана Векова
Усуканият конец на мартеницата символизира спиралата на живота, каза художничката Цветана Векова
Снимка: Валентина Добринчева / БТА

Усуканият червено-бял конец е символ на здраве, на любовта и на продължаването на рода. В него червеното е жената, а бялото - мъжът, и те са неразделни. Тяхното увиване показва единствения начин за поява на нов живот и по същество представлява една спирала на живота. Древните хора не са знаели за ДНК, но са чувствали много неща, свързани със създаването на наследството. Затова мартениците се поставят в първия ден на пролетта като благопожелание за продължаване на живота. Това каза пред БТА художничката Цветана Векова, която от пет години организира изложби с авторски произведения по повод българския празник 1 март. 

По думите й традицията на усукания червено-бял конец идва от Индия и до днес може да се видят дървета, накичени с цветни текстилни ленти с написано благопожелание, в Хималаите, Тибет или Памир. Според нея по този начин хората изразяват почит и благодарност към природата и пожелават здраве и благополучие за близките си. Художничката е видяла тази традиция и в скален манастир в Грузия, където около дървото с вързани цветни ленти се е носело благоухание. 

Послания за продължаването на рода се срещат и в друг обичай, датиращ от Средновековието, описан от руски етнограф, сподели още Векова. В него са участвали всички жители на селото, които се събирали, за да изплетат заедно връзка, в която всеки влагал свой конец. Готовото въже се режело на парчета и всеки вземал по едно, за да го носи навсякъде, където пътят го отведе като белег от своя род.   

Това е петата изложба, посветена на мартеницата, която Цветана Векова подрежда във варненската галерия „Юка“. В нея тази година са представени произведения от тъкан текстил, плъст, жива вълна, художествено стъкло и колажи от керамика и текстил. 

Своите мартеници с керамични елементи Векова намира за хубава възможност за развиване на традиционния обичай в нещо по-оригинално и автентично. Към свързването на червеното и бялото се прибавя още образност и така според нея наричането става по-силно, а посланието придобива повече тежест. „Когато човек поднася мартеница, той прави благопожелания за добро, мир, любов, спокойствие, равновесие, хармония, истина. Посланието му винаги е за хубаво, то не може да има негативен знак“, казва авторката. Според нея по тази причина не може на мартеници да се слагат символи на смъртта. 

Елементите, които тя влага в мартениците си, изхождат от орнаментиката на нашия фолклор, от шевици, черги, нашивки на ризи и престилки. „В тях винаги става въпрос за специфични символи, които в българската носия си имат строго определени места, наименования и кодове. Соларни знаци се поставят на кръста, за да пазят детеродните органи. Такава функция изпълняват и пафтите. Край врата се слагат мотиви с цветя и верижки“, обясни тя. 

Според Цветана Векова в тяхната изложба има и един съвременен прочит на традициите, изразен в големите мартеници за украса на дома или офиса. По думите й ако преди конецът е бил достатъчен за хората и те са го връзвали на ръката или кичили на дрехата си, сега това постепенно изчезва и съвременният човек иска да сложи по-голямо ударение на празника чрез подарък за къщата, който да му напомня посланието постоянно. 

 

/АКМ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:30 на 13.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация