site.btaСъвременните термоядрени реактори са във фокуса на следващата лекция от форума „Светът на физиката – на живо“

Съвременните термоядрени реактори са във фокуса на следващата лекция от форума „Светът на физиката – на живо“
Съвременните термоядрени реактори са във фокуса на следващата лекция от форума „Светът на физиката – на живо“
Доц. д-р Цветелина Паунска, Физически факултет на СУ, снимка: личен архив

"Електроцентрали на бъдещето. Съвременни термоядрени реактори" е темата на поредната публична лекция за 2023 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, организатори на която са списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България (СФБ), катедра „Физика“ при Минно-геоложкия университет (МГУ) „Св. Иван Рилски и Столичната библиотека, съобщиха от екипа на СФБ. Събитието ще се състои утре, 12 декември, в Американския център в Столичната библиотека.

Лекцията е на доц. д-р Цветелина Паунска от Физическия факултет на Софийския университет и е посветена на управляемия термоядрен синтез с магнитно удържане. Специален акцент е поставен на термоядрените реактори тип ТОКАМАК, като ще бъде направен и кратък исторически преглед на този тип машини от 60-те години на миналия век до съвременния проект ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor). Тези развиващи се технологии предлагат важно предимство пред днешните инсталации за ядрено делене, за получаване на огромни количества енергия по безопасен, неограничен и екологосъобразен начин като електроцентрали на бъдещето. Лекцията е подходяща и за публика от неспециалисти, отбелязват от СФБ.

Доц. д-р Цветелина Паунска е завършила Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като магистър по специалност „Физика“ със специализации по „Радиофизика и електроника“ и „Оптика и спектроскопия“. Защитила е докторска дисертация на тема „Високочестотни разряди във водород“. От 2006 г. е преподавател в катедра „Радиофизика и електроника“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Научната ѝ работа е в областта на физиката на плазмата и газовите разряди. Насочена е основно в две направления: вълноводни разряди (разряди в поле на повърхнинна вълна) и източници на отрицателни водородни йони с оглед на приложението им в системите за допълнително нагряване на плазмата в установките за термоядрен синтез от типа на ITER и DEMO. В настоящия момент научните изследвания на Цветелина Паунска са свързани с плазмени разряди при атмосферно налягане за обработка на газове и по-специално – на въглероден диоксид. Доц. Паунска е участвала в научноизследователски проекти, финансирани от Европейскaта комисия (програми EURATOM, EFDA-Power Plant Physics&Technology, „Хоризонт 2020“ – програма EUROfusion), от DFG, фондацията „Alexander vоn Humboldt“ и Фонд "Научни изследвания" (ФНИ) при Министерство на образованието и науката (МОН). /ПВ/

 

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:24 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация