site.btaРумънският писател Богдан-Александру Станеску пред БТА: Много често си задавам въпроса „Колко добре познаваме своите съседи?"

Румънският писател Богдан-Александру Станеску пред БТА: Много често си задавам въпроса „Колко добре познаваме своите съседи?"
Румънският писател Богдан-Александру Станеску пред БТА: Много често си задавам въпроса „Колко добре познаваме своите съседи?"
Дискусия на тема „Колко добре познаваме своите съседи?“ с участието на Георги Господинов и Богдан Александру Станеску, снимка – Даниел Димитров /БТА

Много често си задавам въпроса „Колко добре познаваме своите съседи?“. Поредицата, в която се публикуват книгите на Георги Господинов, имат едно верую, а то е, че искаме да комбинираме така наречените големи литератури с литературите на румънските съседи. Това каза пред БТА румънският прозаик, есеист, преводач и редактор Богдан-Александру Станеску.

Той е и директор на издателството „Пандора М“, което е част от издателската група „Трей“, координатор на колекцията „Ананси. Световна литература“.

„Започнахме с публикуването на българска литература, унгарска, украинска, сръбска, и се надяваме да продължим по тази линия“, каза още Станеску.

Богдан-Александру Станеску и българският му колега Георги Господинов, повече от част и половина дискутираха на тема „Колко добре познаваме своите съседи?“. Събитието бе част от 50-ия международен панаир на книгата в НДК, София.

Съседите, през някакви дефицити, са компенсирали и се търсили начин да стигнат до Европа, каза Георги Господинов. „Интересът между балканските литератури никога не е бил силен през този преходен период. Обяснението може да бъде съвсем просто и фамилиарно. Представете си, че сте поставени в принудителен брак, след което, през 1989 година, се развеждате, и всеки изпитва любопитство към другите литератури. Искаме да компенсираме – искаме френска литература, искаме английска литература, искаме испанска литература. И това беше една особена балканска пустиня през 90-те години помежду ни. Но това, което мисля, че се случва през последните години, и ще продължи да се случва, е завръщането на интереса между нас. В крайна сметка, попрочели сме всичко чуждо и сега решаваме, че самият факт на съжителство не е просто география. Има екзистенция в това. Така че можем да спорим, България или Румъния е по-тъжна страна. Просто исках да обясня какво е в основата на това изгубено любопитство и да кажа, че това любопитство се връща, и то се връща през книгите“, каза Господинов.

„Започваме да разбираме, че всеки успех на балкански автор дръпва интереса към балканските литератури изобщо. Поради ред причини, които са и политически, и свързани с войната в Украйна, най-сетне европейските издатели и критици ще разберат, че това, което има да се каже в литературата от нашата част на света, ще даде доста обяснения, които липсват в момента на Европа“, смята носителят на наградата „Букър“.

На събитието бе и посланикът на Румъния у нас Бръндуша Йоана Предеску, която посочи че присъства в качеството си на гражданин и читател.

„Това, което искам, е такива невероятни дискусии, тъй като говорим за Румъния и България, да не се случват само във рамките на панира на книгата. Бих искала този разговор с Георги Господинов и с други български автори да се повтаря десетократно“, каза тя. „Аз лично се радвам много и не виждам нищо лошо във факта, че един румънски автор или един български автор получава международни награди“, допълни Бръндуша Йоана Предеску.

/ДД

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:34 на 09.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация