site.btaМузеят „Етър“ се стреми към най-високите стандарти с Международния панаир на традиционните занаяти и Празника на пестила

Музеят „Етър“ се стреми към най-високите стандарти с Международния панаир на традиционните занаяти и Празника на пестила
Музеят „Етър“ се стреми към най-високите стандарти с Международния панаир на традиционните занаяти и Празника на пестила
Кметът на Габрово Таня Христова и проф. Светла Димитрова, директор на РЕМО "Етър" Габрово. Снимка: РЕМО "Етър"

С двете си патентовани събития – Международен панаир на традиционните занаяти и Празник на пестила, музеят „Етър“ ще се стреми да постига най-високите международни стандарти, съобщи за БТА Тихомир Църов, експерт връзки с обществеността в културната институция. 

За реализацията на всяко от тях ще бъдат отделени необходимото време за подготовка, финансов и кадрови ресурс. Следващото издание на панаира ще се проведе през 2025 година и още отсега започва издирването и ангажирането на признати майстори от различни страни.

През септември 2024 година ще бъде емблематичният Празник на пестила, а няколко седмици по-късно музеят „Етър“ е домакин на церемонията по раздаване на наградите „Жива“, в която участват културни институции от славянски страни. Организатор е международната фондация „Форум за славянски култури“, посочват от музея. 

Информацията бе съобщена непосредствено след заседание на Оперативното бюро на Международния панаир на традиционните занаяти, в което взеха участие представители на Министерство на културата, Община Габрово, Българска академия на науките, Задругата на майсторите на народни художествени занаяти, университетските среди и др. Кметът на Габрово Таня Христова председателства заседанието.

Организационната структура на Международния панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предстои да бъде оптимизирана, за да отговаря на промените от последните години. Въвежда се едностепенен орган на управление, който заменя досегашните Оперативно бюро и Организационен комитет. Мотивите са свързани с необходимост от по-бързо и оперативно вземане на решенията и тяхното утвърждаване, отбелязват оттам.

Опитът, придобит от музей „Етър“ в международните контакти, също е в полза на тази промяна. Организациите, в които музеят членува имат органи на управление, които едновременно подпомагат работата и могат да вземат бързо оперативните решения. Едностепенният орган на управление дава възможност за по-голяма гъвкавост при организацията на панаира и подписването на необходимите документи, информира още Тихомир Църов.

По време на заседанието беше отчетено, че по време на панаира, който се проведе в началото на септември т.г. ,  в Международното занаятчийско изложение, участваха 55 майстори от Армения, Унгария, Иран, Сърбия, Грузия, Турция, Естония, Малта, Румъния, Словакия и България. Чуждестранните изложители бяха 30, а българските – 25, допълват от музея. 

Акцент в програмата беше майсторската надпревара в занаята куюмджийство. В нея участие взеха шест майстори от пет държави – Малта, Румъния, Турция, Република Северна Македония и двама от България. Те трябваше да изработят елемент от пафти, собственост на Регионален исторически музей – Шумен, както и всеки от тях да представи авторски предмет, изработен с техниката филигран. По време на панаира в надпреварата на младежи в бижутерски умения се конкурираха ученици на Националната гимназия за приложни изкуства Св. Лука – София, специалност „Художествена обработка на метали“ и двама студенти от Национална художествена академия от специалност „Метал“. На тях им бе възложено да изработят реплика на старинна обица от фонда на музей „Етър“, припомни Църов.

За четвърти пореден път в програмата на Международния панаир на традиционните занаяти бе осъществено изложение базар АртЗона, което имаше за цел да популяризира занаятчийската култура, чрез авторския почерк на творци, представящи модерното приложение на традиционни занаятчийски техники. В музикално-танцова фолклорна програма се включиха близо 300 изпълнители от 8 професионални, любителски, детски и младежки състава. 

В конферентната зала на библиотеката на Техническия университет в Габрово, с доклади и изследвания участваха 23 специалисти от 9 държави (Словения, Латвия, Сърбия, Армения, Италия, Грузия, Турция, Румъния и България). 

На панаира бяха представени изложбите „Хърватско нематериално културно наследство в списъците на ЮНЕСКО“ и „Арменски традиционни носии, традиции и мода“. За първи път се проведе и фотографският конкурса „Етнообектив: Панаир на занаятите“. През трите дни на панаира, от 1 до 3 септември 2023 г., музей „Етър“ беше посетен от близо 9 000 български и чуждестранни граждани, информират още оттам. 

Регионалният етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово е създаден от Лазар Донков и отваря врати през 1964 година като Етнографски парк-музей. Институтът е център за проучване на традиционната българска култура на балканджиите - от прединдустриалното общество до най-ново време. Там се пресъздават редица български обичаи и традиции от българския календар във възстановки. Мисията на музея „Етър“ се изпълнява от екип, който наброява 70 служители.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:16 на 04.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация