site.btaПроф. Елиза Узунова: Ще изследваме патогени, които могат да застрашат здравето на рибите на Антарктида

Нашият проект е фокусиран върху здравето на рибите. Целта е да изследваме всякакви патогенни агенти (бактерии, вируси, паразити), които могат да застрашат здравния статус на рибите. Също така ще проучваме и за наличие на микропластмаси във водата, достигнали евентуално до бреговете на Антарктида, и които рибите по погрешка използват за храна. Това заяви за БТА ихтиологът и хидробиолог проф. Елиза Узунова. Тя е част от 32-рата българска антарктическа експедиция. На Антарктида проф. Узунова ще се опита да продължи започнатото от колежката си доц. Петя Орозова и да улови риби, които да бъдат изследвани за целите на научния проект.

За да разкаже за това колко е важно всъщност да знаем как рибите на този отдалечен континент се повлияват от различни фактори, експертът посрещна екипа на БТА в сградата на Биологическия университет към СУ „Климент Охридски“. Тук тя преподава хидробиология на специалностите в бакалавърската степен, а на магистрите - екология на риби и аквакултури. Проведохме разговора в една от лекционните зали на Катедра „Обща и приложна хидробиология“ на фона на колекция от риби, раковини от миди и охлюви и други организми, събирани от цял свят. Потопени в атмосферата на водния свят, проф. Узунова открехна вратата на света на науката.

Значението на рибите – улов и възстановяване

Науката за изучаване на рибите е изключителна важна, защото тя има социално икономическо значение. Не са много хидробионтите, т.е. организмите, които можем да вземем от екосистемите за прехраната на човечеството, освен риби, някои ракообразни и миди, коментира ихтиологът.

Затова освен да ги изземваме от световния океан, реки и езера, имаме отговорност и да ги възстановяваме по някакъв начин. Частично това става чрез изкуствено им отглеждане в т.нар. аквакултура. Именно това преподавам на студентите, заяви проф. Узунова.

Тя разказа, че вече над 25 години се е посветила на науката за рибите. Проучва и изследва различни кътчета на България, за да оцени състоянието както на самите риби, така и на техните местообитания. Знанията и интересът й я отвеждат в проекта за размножаване и възстановяване на вида главоч.

Рибите на Антарктида – рискове и изследвания 

Една от важните характеристики на биота на Антарктида е, че поради нейната изолираност, близо 90% от видовете са ендемити - организми, които живеят само там и никъде другаде на Земята. Така например, освен че са характерни само за водите на Антарктида, при рибите се наблюдават различни биологични особености, каза ихтиологът. Кръвта им е лишена от хемоглобин т.е. те нямат структура, която да пренася кислород, а костната им система е много слабо минерализирана. Рибите на Антарктида продуцират вещества, които възпрепятстват замръзването на тъканите им и на течностите в тях, поясни още проф. Узунова.

Тя разказа, че всички тези особености правят рибите на този континент изключително необикновени. В същото време обаче тези характеристики правят рибите и уязвими на различни стресови фактори.

Най-популярното в последните години са климатичните промени, които се изразяват с повишаване температурата на атмосферата, на водата, топенето на ледници, подслаждането оттам и на водата, уточни проф. Узунова.

Сред рисковете тя посочи и замърсяването на водите и свръхулова на риби за промишлени цели. Има и още една заплаха -  чужди видове могат да изместят местните.

Опасностите за рибите на Антарктида кара българските учени да започнат своя проект.

В последните години се появиха съобщения като това през 2022 г. за улавянето на риби с тежки кожни тумори. Учените са открили, че етиологичният причинител на тези тумори са Х-клетъчни паразити (род Notoxcellia), коментира специалистът. И добави, че според общото мнение на научната общност причина за такава масова проява на тумори са именно климатичните промени.

Затова ние сме си поставили задача да прогнозираме как тези климатични промени ще се отразят върху микробиома на рибите. Под микробиом разбираме милионите микроорганизми, които се намират по кожата, в храносмилателната система и всички вътрешните органи. Важно е да знаем каква е структурата на този микробиом, защото балансът на микробиома оказва влияние не само върху цялостния здравен статус на рибите, но и на нас, хората, защото ние консумираме риби, обясни проф. Узунова. 

Тя добави, че много микроорганизми по принцип не предизвикват болести за обекта преносител, но при промяна в условията на външната среда те могат да станат болестотворни и да доведат дори до епидемия. 

Друг проблем, който също е във фокуса на нашите изследвания, е т.нар. антимикробна резистентност – способността на микроорганизмите да стават все по-устойчиви към антимикробни средства, към които доскоро са били чувствителни, разказа още д-р Узунова.

Също така задача на нашия проект е да открие пробиотични бактериални щамове, продуценти на антимикробни вещества, с които да се противодейства на тази антимикробна резистентност, добави също специалистът.

За да достигнат до това познание, най-важното нещо за ихтиолога е да се сдобие с риби за изследвания. За щастие при 31-вата експедиция до Антарктида доц. Петя Орозова е имала възможност да разчита на екипажа на българския изследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Нашият кораб все още не разполага със специално устройство за улов на риба, какъвто имат другите големи изследователски плавателни съдове, уточни Узунова.

Улавяме нашите риби, които ще изследваме, с мрежени уреди, които поставяме във водата. Колегата Петя Орозова беше първият наш изследовател, който направи импровизирана лаборатория на борда на кораба. От всяка риба, пренесена на кораба, се взимат микробиологични проби. Правят се посевки на съответните хранителни среди, разказа Узунова.

При връщането на пробите, събрани от доц. Орозова в България, изследванията продължават в няколко лаборатории – в тази на  катедра „Обща и приложна хидробиология“ на Биологическия факултет на Софийския университет, в лабораториите на Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт и в лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ на Националния център по заразни и паразитни болести.

Добре би било да имаме достатъчен брой риби, с което да се гарантира, че това, на което попадаме, не е случайност, а е нещо характерно, случващо се в рибната фауна в района на Антарктида, коментира Узунова. Така че между 100-150 риби е целевата бройка, за да може да покрием изследванията, обясни тя.

Поради ограничения брой риби, с които разполагаме от миналата година, не сме изготвили резултат, който да е пълен и който да може да бъде докладван, посочи още Узунова.

При предходната експедиция доц. Орозова е успяла да улови 40 риби от два вида (Notothenia coriiceps и Notothenia rossii). Проф. Узунова е решена при своя престой на Антарктида да набави още по-голям брой, като за целта е подготвила необходимото оборудване. Тя се надява да има възможност и за улов на риби в по-голяма дълбочина, за да се разнообрази и вида риби, които да проучат българските учени.

Микропластмасите – опасност за морските обитатели, но и за хората

Микропластмасите имат дълъг живот – често над 400 години те „живеят“ във водните екосистеми, като стават част и от хранителната верига. Някои от тях се разпадат до  наночастици, които съответно могат да попаднат в черния дроб на рибите и могат да го увредят, разказа проф. Узунова. Самите пластмаси стават носители на бактерии, които имат гени за антимикробна резистентност, а някои пластмаси съдържат вещества като бисфенол А и пластификатори, които могат да предизвикат  хормонални и репродуктивни увреждания, посочи ихтиологът. И подчерта – заболяването на рибите вследствие на поглъщането на микропластмасите крие риск и за хората като крайни потребители.

Най-плашещото е, че количеството на тези пластмаси е огромно. В момента ежегодно се изхвърлят между 5-12 милиона тона пластмасови отпадъци. Количеството им в световния океан към момента се оценява на над 150 млн. тона, заяви Узунова. Според нея, ако прогнозите се окажат верни и това количество продължи стабилно да се изхвърля в океана, към 2050 г. в океана ще има толкова пластмаса колкото и риба.

Затова и ние се интересуваме какви количества пластмаси стигат до Антарктида, като се предполага, че те трябва да са малки заради отдалечеността на този континент, но съществуват скорошни изследвания, показващи, че пластмасата вече е там, предупреди специалистът. 

Заедно с колегите си - доц. Петя Орозова, д-р Борислава Маргаритова, д-р Зорница Захариева, д-р Екатерина Милева, д-р Димитрий Дашинов, проф. Узунова ще продължи да проучва Антарктида в търсене не само на данни за ефекта от човешката дейност върху рибите, но и за да бъдат очертани бъдещи решения за справяне със ситуацията.

***

По време на 32-рата българска експедиция до Антарктида Българската телеграфна агенция (БТА) публикува видеоинтервюта с български антарктици всеки вторник и четвъртък. БТА представя и всички научни проекти с видео, снимки и текстови материали, подготвени съвместно с учените преди заминаването им.

Рубриката "България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" дава подробна информация за цялото плаване на кораба "Св. св. Кирил и Методий" до Антарктида и обратно, за престоя му там, както беше по време на историческото първо плаване до Ледения континент през 31-вата експедиция в края на 2022 г. и началото на 2023 г. Тогава само БТА имаше кореспондент на борда - Константин Карагьозов, който предаваше новини за всеки от 127-те дни на експедицията в текст, видеоматериали и снимки. През юни БТА издаде на български и английски език брой на списание ЛИК "До Антарктида и назад под български флаг", посветен изцяло на историческата експедиция.

Цялата информация на БТА за българските научни изследвания на Антарктида и подпомагането им от българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий", както и другите дейности на българската антарктическа база, отново е достъпна и за всички медии на български и на английски език на интернет страницата на агенцията в разделите „България – Антарктида: Корабният дневник на БТА" / "Bulgaria - Antarctica: BTA's log".

БТА има и Национален пресклуб на борда на кораба, както и предвижда да открие такъв пресклуб в българската антарктическа база на остров Ливингстън.

/РБ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:26 на 23.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация