ОБЗОР

site.btaБългарският павилион на Венецианското биенале за архитектурата акцентира върху световен проблем - спад в населението

Българският павилион на Венецианското биенале за архитектурата акцентира върху световен проблем - спад в населението
Българският павилион на Венецианското биенале за архитектурата акцентира върху световен проблем - спад в населението
Българският павилион на Биеналето за архитектура във Венеция Снимка: Габриела Големанска

На 26 ноември приключи 18-ото издание на Венецианското биенале за архитектура, провеждащо се на всеки две години. Официалните данни в цифри от Биеналето, представени на неговата интернет страница, показват, че в него са участвали 64 страни с национални павилиони и 53 участници в общата експозиция. От националните павилиони 27 са били в Градините на Биеналето, а 23 – в архитектурно-историческия комплекс Арсенал. 14 павилиона се помещаваха в други исторически сгради в центъра на Венеция, сред които и този на България. Общо Биеналето за архитектура е било посетено от 285 000 души през шестте месеца, през които се провеждаше, като средно на ден е имало по над 1660 посетители. Биеналето е било отразено от  2500 акредитирани журналисти, от които 1000 италиански и 1500 от чужди медии. Сред гостите на Биеналето е имало държавни и правителствени ръководители, министри и посланици. То е било силно следено и в каналите му в социалните мрежи –  в ЮТюб с 55 722 абонати, във Фейсбук с 473 169 последователи, в Инстаграм с  758 644 последователи и в Екс с 707 826 последователи. А интернет страницата на Биеналето е била посетена над 5,1 милиона пъти.

Куратор на Биеналето тази година беше архитектката и писателка Лесли Локо, която е от шотландско-ганайски произход. Мотото на Биеналето беше „Лаборатория на бъдещето” и целта беше да се породи размисъл и дебат относно това каква да бъде архитектурата на бъдещето, в което ще има хармония между човека и природата. А фокусът на общата изложба беше върху африкански творци или творци с африкански корени в момент, в който Африка се превърна във все по-гореща тема в политическия дневен ред. Превратите, извършени в редица африкански страни в последните години, несъмнено насочиха вниманието върху нестабилността там. На този континент за икономическо влияние си съперничат Китай, Русия, Турция, САЩ, ЕС. От Африка най-често прииждат мигранти към ЕС и това накара все повече политици, сред които италианският премиер Джорджа Мелони, френският президент Еманюел Макрон или германският канцлер Олаф Шолц, да заговорят за нов подход към този континент, така че хората да не трябва да емигрират оттам, а да просперират в родните си страни.

Българският павилион на Биеналето за архитектура беше посетен от 26 000 души, показват данните, оповестени във Фейсбук страницата на павилиона. Той се помещаваше в зала „Тициан” на културния и конгресен център „Дон Орионе Артиджанели” и се намираше на гърба на зоната с венецианската "Галерия на Академията" и "Моста на Академията" – едни от невралгичните туристически точки в центъра на града.  Културният и конгресен център „Дон Орионе Артиджанели” на крайбрежната алея „Фондамента Дзатере ай Джезуати”, е обособен в бившия йезуитския манастир „Сан Джироламо”, датиращ от 15-и век. През 1923 г. сградата е придобита от  италианския свещеник Луиджи Джовани Орионе, по-известен като Дон Орионе, посветил се на подпомагане на  младите, работниците и болните. Той е и основател на религиозния институт „Малко дело на божието провидение”  и е обявен за светец.  След реставрация, продължила 10 години, в последните години манастирският комплекс предлага възможност за туристите във Венеция да отсядат в него, се посочва в сайта на културния и конгресен център "Дон Орионе Артиджанели".

Разположен в този впечатляващ комплекс, българският павилион във Венецианското биенале за архитектура представи проекта „Образованието е придвижване от мрак към светлина”, включващ няколко сегмента – зала с фотографии на 207 пустеещи училища в България, градина с типичните за българските градски междублокови пространства катерушки с формата на ракета или кълбо, и зона, наподобяваща вътрешността на българско училище с типичните за годините на социализма зелени дървени чинове, шкафчета и дори коза от физкултурен салон.  Тази импровизирана класна стая беше заобиколена от снимки от вътрешността на пустеещите училища, принтирани в голям формат върху завеси.

Автор на впечатляващите фотографии на изоставените и рушащи се училища е Александър Думарей. Той е роден в Белгия през 1985 г. и живее в Гент. Специализирал се е във фотографията на архитектурни обекти и в документалната фотография, като вниманието му се фокусира върху търсене чрез фотографията на следите от човешкото присъствие на дадено място, което вече е изоставено и забравено от хората. Думарей се фокусира и върху въздействието на времето върху различни сгради и пространства. Негова специалност са циклите от снимки на изоставени обекти от един  и същи тип – като пустеещи фабрики  или открити плувни басейни и др. Създател е и на фотографски поредици за основната новинарска програма на Фламандската радио-телевизионна компания (VRT). Има няколко самостоятелни изложби и е автор на няколко фотографски книги, сред които „Александър Думарей. Катедрали на историята”, „Скритата история на Фландрия”, „Изгубената история на Фландрия”. От 2016 г. Думарей работи по фотографска серия, наречена „Училище”, чрез която документира изоставените училища в България. Заради нея пътува 10 пъти до нашата страна и заснема над 200 изоставени училища. Поредицата от фотографии, която заемаше централно място в Българския павилион на Венецианското биенале за архитектура, постави акцента върху пустеещите училища и върху причините за изоставянето на тези обекти, сред които е и обезлюдяването на редица населени места. Това на свой ред логично повдигна и въпроси, свързани с причините за обезлюдяването на тези райони, за демографския спад в нашата страна и за това как демографските процеси в България се вписват в демографските тенденции в Европа и в целия свят през 21-и век.

В Българския павилион имаше и зона за комуникация и разговори, където на екрани, разположени върху стативи за картини, се прожектираха интервюта с разнородни личности.  Сред интервюираните бяха Николай Панайотов (специалист по стенописи, реализирал редица обществени проекти в България, а после установил се в Париж), младите архитекти Антонина Тритакова и Георги Събев (работили в Англия и Германия и създатели на архитектурното студио NADA), Мартин Заимов  (финансит), Георги Тошев (журналист и писател), Ива Бонева (основател и главен изпълнителен директор на неправителствената организация Център за приобщаващо образование, университетски преподавател  и член на управителните съвети на редица организации), Янина Танева (съосновател на интердисциплинарната платформа „Фабрика за идеи” и писателка), Вера Димитрова (бивш дипломат), Борис Делчев (творец, завършил престижни академиии за изящни изкуства във Франция и Белгия, кавалер  на френския Орден на изкуствата и литературата, основател на фирмата Vrai-Faux Design, която участва в мащабни реставрационни проекти във Франция и САЩ) и др. В кратките интервюта, заснети предварително в Южния парк на София, всички интервюирани споделяха мнения за процесите на обезлюдяване, за образованието, за проектите за съживяването на обезлюдени райони, в които участват, за призванието на архитектите и за мисията на архитектурата като цяло.

Куратори на проекта в Българския павилион на Венецианското биенале за архитектура бяха Божидара Вълкова (архитект, работила в София, Брюксел и Милано) и Борис Тикварски (архитект, участвал в редица конкурси в Европа и САЩ и в редица проекти във Франция, Индонезия, Албания и др.)

В страницата във Фейсбук на Българския павилион на Венецианското биенале за архитектура се припомня, че българското участие в международното архитектурно изложение е било организирано от Министерството на културата, Съюза на архитектите и Камарата на архитектите в България с подкрепата на няколко районни общини, на Държавната агенция за архивите, на Университета по архитектура, строителство и геодезия,  на редица компании в областта на недвижимите имоти, създаването на подкасти, графичния дизайн, комуникациите, видео и уеб продукцията и организирането на експозиции.

Интересът към Българския павилион на Венецианското биенале за изкуствата не беше никак случаен и съвсем не се дължеше на това, че той беше сред павилионите, които се посещаваха безплатно. Проектът, представен в него, повдигна един наболял проблем не само в България, но и в града домакин на Биеналето – Венеция, в страната, в която този град се намира – Италия, в редица други европейски страни и в световен мащаб. Този наболял проблем е продължителният спад на населението. „За първи път в човешката история продължителният спад на населението не е в резултат на процеси като глад, война и болести, а в резултат на стареенето. Много изследвания показват, че в следващите години населението на планетата ще намалее или най-малко устойчиво ще забави ръста си. Последиците от обезлюдяването са много и могат да бъдат както положителни – подобрения в околната среда и климата, така и плашещи – сценарии, свързани с икономическата и политическата нестабилност и социалния разпад”, се констатира в брошурата на Българския павилион на Биеналето. В нея се допълва, че от началото на 90-те години на 20-и век досега населението на България е намаляло с близо 38 процента, като само през последните 10 години спадът е от над 844 000 души. Прогнозите сочат, че в следващите 30 години населението на България може да намалее с още 22 процента. Този феномен е съчетан с феномена на вътрешна миграция, от селата към градовете, което води до обезлюдяване на селата. Към 2021 г. в градовете в България живеят  73,3 процента от населението на страната, а в селата  - 26,7 процента. Всеки трети жител на страната (35,5 процента) живее в някои от шестте най-големи града в България – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, се казваше още в брошурата към проекта в Българския павилион. В резултат на тези няколко феномена в 167 от общо 4998 села в България няма нито един постоянен жител. А в 425 села има едноцифрен брой постоянни обитатели. Най-обезлюдени са селските региони в общините Габрово, Велико Търново и Кърджали.

Може ли тази тенденция да се промени, може ли обезлюдените райони да бъдат съживени, може ли пустеещите училища и други сгради в обезлюдените райони да се превърнат отново с общи усилия, с инвестиции и с помощта на редица проекти в средище на образованието, културата, обществения живот – това бяха все въпроси, повдигнати от проекта в Българския павилион на Венецианското биенале. Успехът на този замисъл е очевиден, тъй като през шестте месеца на Биеналето проектът в Българския павилион стана предмет на 85 медийни публикации и 13 радио-телевизионни репортажи. БТА публикува също редица материали, посветени на Българския павилион на Венецианското биенале за архитектура и на архитектурното изложение като цяло.

„Целта на експозицията, представена в Българския павилион, беше да допринесе за развиването на един по-осъзнат и информиран наратив относно стопяващата се селска и градска среда”, написа специализираното издание „Арч дейли” и отбеляза, че става дума за феномен, който присъства в целия източноевропейски блок. „Според кураторите на проекта феномените, върху които той се спира, предвещават глобален спад на населението”, отбеляза изданието „Глобал дизайн нюз”. „Експозицията търси отговори и проучва алтернативно бъдеще в контекста на продължаващото бягство от селата и предоставя платформа за дебати по този неотложен въпрос”, коментира изданието „Вениче арт фактори”. А специализираното италианско издание за изкуства „Артрибуне” пък още в началото на Биеналето постави Българския павилион сред 10-те национални павилиона, които са най-впечатляващи и тяхното послание е най-ефикасно. В списъка бяха и павилионите на Канада, Швейцария, Австрия, Чехия, Словения, Литва, Латвия, Узбекистан и общия павилион на Скандинавските страни. „Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска, и за опустяването на селата, в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Думарей документират изоставените училища в една страна, която е загубила хиляди свои граждани през последните 40 години. Но има надежда  и павилионът представя не само проблема, но и възможните решения на този проблем”, пишеше в публикацията на изданието, цитирана от Камарата на архитектите в България.

Венеция, градът – домакин на Биеналето за архитектура, въпреки че винаги е бил магнит за тълпи от туристи, от 50-те години на миналия век страда също от спад в населението. Венеция е изгубила 125 000 жители от 50-те години досега, припомня италианската емисия на „Евронюз”. Към април на настоящата година, според данни в общинските регистри на постоянно пребиваващите жители във Венеция, в града живеят 49 365 души, посочва изданието „Прима Венеция”. Причините за този отлив на постоянно пребиваващи са много – неизбежното потъване на града, но също и потоците от туристи, превръщащи Венеция в нещо като увеселителен парк от типа на Дисниленд. В този импровизиран атракцион за местните жители е истински проблем придвижването из тесните улици, задръстени от потоци от туристи. Също толкова трудно е за местните обитатели и пътуването с корабчета на градския транспорт, за да отидат на пазар, до болницата или до местното гробище, или просто на гости при роднини. За местните жители е невъзможно и усамотяването в малкото паркове и градинки на града, откривани неизбежно от любопитни туристи търсачи на перфектните кадри.

Но в Италия не само Венеция има проблеми с намаляващото население. В страната има над 6000 села, които са изоставени, посочва туристическото издание „Дестинационе авентура”. Те може да са привлекателни за италианците и за туристите, тъй като са подходящи за живописни селфита и са далеч от отъпканите туристически маршрути, но те говорят и за спад на населението на цяла Италия.

Ако не се вземат мерки, в Италия населението през 2050 г. ще наброява 54,4 милиона души, а през 2080 г.  -  45,8 милиона души спрямо 59 милиона към  1 януари 2022 г., отбелязва в. „Соле 24 оре”. Този спад се съчетава и със застаряване на населението, като през 2050 г. се прогнозира, че 34,5 процента от населението на Италия ще бъде от хора на и над 65 години.  Което неизбежно ще се отрази и на социалната, здравната и пенсионната система на Италия, констатира вестникът.

Феноменът на така наречената демографската зима засяга и ЕС и нови прогнози показват значителен спад на неговото население  до края на века, предупреждава „Евронюз”. Според данните на европейската статистическа служба Евростат до 2100 г. населението на ЕС може да намалее с 6 процента, или с 27,3 милиона души, до 420 милиона души. Пак за същата година данните на Евростат показват, че в ЕС хората на и над 65 години ще бъдат 32 процента от населението спрямо 21 процента през 2022 г. Ще има и много повече хора на възраст от и над 80 години, отколкото хора на възраст под 20 години, показват още данните.

Все пак Евростат отчита, че не всички страни от ЕС ще регистрират до 2100 г. демографски спад. При някои държави ще се отчете демографски растеж отчасти благодарение на миграцията, отбелязва „Евронюз”. Тези страни  са Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Швеция. Което означава, че процесите на демографската зима и обезлюдяването на определени региони могат да бъдат обратими, стига да се вземат навременни решения. А импулсът за действия в тази насока би могъл да дойде дори от един експозиционен проект, както се видя от българското участие в Биеналето за архитектура във Венеция.

България участва със собствен павилион и на започналата вчера в Дубай международна конференция за климата КОП 28. България ще участва и в Международното биенале за  изкуствата във Венеция догодина. Това са все участия, които не трябва да се изпускат от поглед, защото от тях могат да произтекат идеи за решения на по-глобални проблеми.

 

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:19 на 25.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация