site.btaОткритието на шест орбитално синхронизирани планети разкрива тайни на Млечния път

Откритието на шест орбитално синхронизирани планети разкрива тайни на Млечния път
Откритието на шест орбитално синхронизирани планети разкрива тайни на Млечния път
Съзвездието Косите на Вероника Снимка: Пиксабей

Откритието на шест планети със синхронизирани орбити около звезда на 100 светлинни години от Земята дава надежда да се разкрие дали те са годни за обитаване, съобщава Ройтерс.

Новооткритите космически обекти са от най-често срещаните планети в Млечния път. Диаметърът им е два до три пъти колкото на Земята, но са по-малки от Нептун, и обикалят по-близо до звездите си, отколкото Меркурий до Слънцето. Наричани „суб-Нептуни“, те отсъстват от нашата Слънчева система и основната им природа досега бе загадка. Откриването в сряда на шест от тях, обикалящи в синхронизирани орбити около звезда, чиято маса е с около 20% по-малка от тази на Слънцето, дава надежда на астрономите, че скоро ще получат отговори за естеството на тези планети.

Синхронизирана е такава орбита, при която обикалящото тяло (планета) има период, равен на средния период на въртене на тялото, около което се върти (звезда), и е в същата посока на въртене като това тяло.

Изследователите установиха, че шестте планети се намират в рядко състояние, наречено орбитален резонанс. Синхронизираните им орбити около звездата очевидно не са се променили, откакто са се формирали преди около 4 милиарда години. Това показва, че не е имало хаотично събитие като гигантски удар, което да е нарушило орбитите им.

„Аспектът на резонанса е наистина интересен – отчасти заради математическата му красота“, казва астрономът Хю Озбърн от Университета в Берн, Швейцария, един от авторите на изследването, публикувано в списание „Нейчър“.

„Основното в тази система е нейният потенциал да отключи тайните на тези мистериозни суб-Нептунови планети, за които знаем толкова малко“, допълва Озбърн. „Това определено не са подобни на Земята планети“, категоричен е астрономът.

Досега са открити стотици суб-Нептунови планети. „От какво са изградени тези планети е актуална тема, тъй като съществуват множество комбинации от скали, вода и атмосфера, които могат да възпроизведат масата, радиуса и плътността на подобни обекти“, казва астрономът от Чикагския университет Рафаел Луке, научен ръководител на изследването.

Учените се питат дали суб-Нептуните могат да бъдат скалисти планети с плътна атмосфера от водороден и хелиев газ? Или пък планети, изградени от скали и лед, носещи топли и богати на вода атмосфери? Или нещо друго?

Земята, най-голямата от четирите скалисти планети в Слънчевата система, е с диаметър около 12 750 км. Нептун, най-малката от четирите газови планети на нашата система, има диаметър около 49 250 км, което е приблизително четири пъти повече от този на Земята.

Диаметърът на новооткритите шест суб-Нептуни варира от 1,9 до 2,9 пъти този на Земята. Всички те изглежда притежават големи атмосфери. Планетите и тяхната звезда се намират на около 100 светлинни години от Земята. (Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона км). Тяхната звезда, наречена HD110067, се вижда на нощното небе на Земята в северното съзвездие Косите на Вероника.

Планетите бяха открити чрез наблюдение на кратки затъмнения в яркостта на звездата, когато те преминават пред нея от нашата гледната точка.

Най-вътрешната планета обикаля около звездата за около девет дни, а най-външната - за около 54 дни. Орбитите им са на разстояние между 6% и 20% от това между Земята и Слънцето. Но тъй като звездата е по-малка и по-слабо светеща от Слънцето, те не са подложени на същото ниво на радиация, на която биха били подложени, ако обикаляха в близост до по-голяма звезда.

Учените наричат „обитаемата зона“ около една звезда разстоянието, което се счита за не твърде близко и не твърде далечно от нея, за да може върху скалиста планета да се развие живот. Земята се намира в „обитаемата зона“ на Слънцето. 

Каква е ситуацията с  тези шест суб-Нептунови планети?

„Нито един от тях не е в номиналната обитаема зона за земен тип планети. При суб-Нептуните обаче определението за обитаема зона може да обхваща много по-голям набор от орбити, тъй като те притежават атмосфери, които могат да се затоплят или охлаждат независимо от това, колко близо или далеч се намират от звездата си“, обяснява Луке.

Изследователите се надяват космическият телескоп „Джеймс Уеб“, който започна да функционира миналата година, да даде отговори за тези шест планети и за суб-Нептуните като цяло.

„Потенциалната обитаемост на суб-Нептуните е актуална тема на изследвания, а обещаващи резултати в тази област се очакват от телескопа „Джеймс Уеб“ – твърде вероятно именно за тази система от шест планети“, каза Рафаел Луке.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 08:15 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация