Допълнена

site.btaУниверситетски преподаватели, журналисти и студенти обсъждаха езика на медиите на дискусия в Софийския университет

Университетски преподаватели, журналисти и студенти обсъждаха езика на медиите на дискусия в Софийския университет
Университетски преподаватели, журналисти и студенти обсъждаха езика на медиите на дискусия в Софийския университет
Университетски преподаватели, журналисти и студенти обсъждаха езика на медиите на дискусия в Софийския университет. Снимки: Христо Касабов/БТА

Университетски преподаватели, журналисти и студенти обсъждаха днес езика на медиите на дискусия в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски". Дискусията се водеше от доц. Владислав Миланов, преподавател в СУ, а в нея участваха и журналисти от различни медии - телевизии, радиа, онлайн медии.

Форумът е част от езиковедските българистични четения, които са посветени на стогодишнината от рождението на проф. Мирослав Янакиев. 

Деканът на Факултета по славянски филология (ФСФ) проф. д-р Амелия Личева откри дискусията и каза, че й се иска ФСФ по-активно да присъства в публичното пространство с много ясни послания за това какво се случва в езика, в медиите, в литературата, в сферата на превода и да се опитва да дава гледните точки и онзи коректив, който е нужен, за да се развива езикът. Такива форуми, с действащи журналисти и със студенти, които трябва да развиват езика, за мен са изключителни важни, добави проф. Личева.

Въведохме тази практика и сме щастливи, че младите хора гледат телевизия, слушат радио и анализират, професионално - като българисти, тази реч, каза доц. Владислав Миланов. Той добави, че всички участници в днешната дискусия ги обединява силата на думите.

Журналистите, които работят в радиото, имат само едно оръжие и това е езикът ни, каза Диана Янкулова от Българското национално радио (БНР). Ако обществото има нужда от чист и книжовен български език, то ще помогне на медиите в тази задача, отбеляза тя. "Нека да си спомним, че журналистите са разказвачи на истории и те трябва да го правят по интересен начин, а при писането на новини фактите са свещени, но това не означава, че медиите са пощенски кутии, в които някакви хора оставят своите послания", каза Диана Янкулова. Все по-слаба е езиковата култура на журналистите, факт е, признавам го с упрека и към самата себе си, че малко разговаряме за това как говорим в медиите с колегите, добави тя.

Диана Янкулова се обърна към студентите, препоръчвайки им да изхвърлят от речника си думите "иначе" и "всъщност", с които "връзват" два абзаца в прякото си телевизионно или радио предаване. "Пленарната зала винаги е членувана, както и министерствата, защото са единствени", каза Янкулова. Тя препоръча на младите си колеги думата "дебати" да употребяват предимно в множествено число, да избягват тежките епитети и превъзбудата в интонацията. Не допускайте езика на омразата, съобразявайте се с очакванията на публиката, но никога не слизайте на нейното ниво. Бъдете винаги поне една идея по-академични, не спирайте да четете, да се учите от най-добрите, мислете критично, разказвайте просто, но не простичко, а искрено и ако може, красиво, препоръча Янкулова на студентите. 

Много важно и ценно е медиите да бъдат наблюдавани, както да има академична рефлексия и критика на тяхната дейност, каза доц. Георги Лозанов - директор на Дирекция за знание и култура "ЛИК" в БТА. Той отбеляза, че много години се е занимавал с медиен мониторинг - на езика и на посланията, и не е било лесно.

"Следя един процес, в предишното общество нямаше много журналистика, защото журналистическият дискурс беше подменен от идеологическия", отбеляза доц. Лозанов. Той добави, че "след 1989 г. журналистическият дискурс излезе до голяма степен, като виновен дискурс от комунизма". След това медиите започнаха да говорят на езика на читателите - без дискурсивна норма, журналистическа, а започнаха да употребяват всекидневна реч, която излезе от комунизма с героически ореол. Всекидневната реч за дълго подмени професионалния журналистически дискурс, той още не се е съвзел напълно, каза доц. Георги Лозанов.  

Той добави, че продължава да има нужда журналистиката да връща собствената си норма, защото тя е жива, както всяка езикова норма и тя се случва в самата употреба. Няма социални медии - фейсбук, туитър, не са медии, а са социални мрежи, каза доц. Лозанов. Той обясни, че нещо, за да е медия, се изискват две неща. Първо да пренася едно и също съдържание до много хора, но то да е създадено в режим на редакционна отговорност. "Социалните мрежи са информационни битаци и в тях можеш да намериш всичко", каза доц. Георги Лозанов. 

Темата за езика на медиите ни занимава денонощно. От тази гледна точка може би се подготвяме за нея цял живот. Езикът на медиите е пространството на последната съпротива срещу езика на политиците и езика на улицата, най-общо казано, които често много си приличат. Напоследък към това се прибавя и езикът на машините, като визирам езика на изкуствения интелект и начина, по който той навлиза в нашия живот, каза Аделина Радева от Българската национална телевизия (БНТ). 

Журналистът Ивайло Везенков каза на дискусията, че е решил, че може да прости на колеги и на хора, които не използват най-високата норма на езика, но не може да прости на себе си, и на други колеги, медии, за това, че са успели да превърнат езика от едно мощно оръжие за осведомяване, за образоване, в посмешище на моменти. "Мисля, че ние няма как да спрем езика на омразата, тъй като езикът е жив организъм, който непрекъснато се развива. Именно това е едно от първите неща, които ние учим в университета. Нас, като журналисти, са ни учили, че в новините думите трябва да се използват в техния пряк смисъл", сподели Везенков.

"Вече спрях да поправям хората, които грешат около мен. Уча се да приемам и да помагам на хората, които искат да им бъде помогнато, и които искат да научат нещо повече, без да имам самочувствието, че знам всичко или че говоря свръхправилно". Това каза журналистът Диана Радева по повод все по-зачестяващото допускане на правоговорни грешки в ежедневието.

Анна Ангелова от БНТ каза, че езикът не е средство за нападение или за защита, защото езикът е това, което ни обединява и свързва, както и ни определя.

Мария Цънцарова отбеляза, че през последните три месеца работи в сутрешния блок на бТВ и три часа и половина телевизионно време е много продължително, като в него се говори по различни теми и с различни събеседници. 

Проф. Мария Илиева, ръководител на катедрата по български език във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" се обърна към студентите и подчерта, че отговорността на журналистите е много по-голяма.

Проф. Андреана Ефтимова от Софийския университет каза, че през годините се научила да се отнася с огромна симпатия и уважение към труда на журналистите. БНР е образец и за спазване на българската реч, такава, каквато тя трябва да бъде. За съжаление, масовите грешки са новите норми, добави тя.     

Доц. Владислав Миланов съобщи, че заедно със студентите не са намерили един законопроект, в който да няма правописни грешки.
 

/ХТ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:00 на 17.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация