site.bta „Вино от глухарчета“ – поклон към порасналите деца (ВИДЕО)

„Вино от глухарчета“ е поклон към децата, но не малките деца, а порасналите деца. Думите на режисьорката Катя Петрова пред БТА са по повод премиерата в Младежкия театър. Едноименното заглавие по романа на Рей Бредбъри се поставя за първи път на театралната сцена в България.

„Говорим за страховете си, говорим за мрака и светлината, и тази безкрайна битка между мрака и светлината, между старостта и младостта, между умния и глупавия... И за войната.... Тоест, има страшно много неща за казване, които се опитвам да стилизирам. Мисля, че намерихме ключ към цялото“, казва Катя Петрова.

Според актьора Боян Арсов атмосферата е тук – лятото, свободата, волният живот, детството. „Това неограничено време, в което можеш да летиш и да вървиш напред, без да виждаш края, и изведнъж септември е тук, и вратите се затварят“... По думите му Катя Петрова работи на принцип, в който превръща актьора в съавтор.

„Страшно много неща сме загубили по пътя – като усещането си за света около нас. За това от какво се учим, накъде вървим, какъв е смисълът да предаваме това, което знаем, и така нататък. Неща, които мисля, че в момента са изключително важни, и е необходимо хората да се подсетят за тях“, коментира Светослав Добрев. Според него „Вино от глухарчета“ е много сложен спектакъл – защото има страшно много компоненти и обединила всички актьорски средства.

Катя Петрова допълва, че визуалните изненади са свързани с виното и глухарчетата. „Опитвам се да вкарам един друг подход – как актьорът рисува с тялото си. Тоест, не актьорът да рисува с куклата, а да рисува с тялото. Това са интересни провокации“. Още, когато започнахме да го работим, това ни беше една от задачите – да може да преведем текста на език, достъпен за различни възрасти – да не е само за възрастни или само за деца, казва Венцеслав Димитров.

Сценографията и костюмите във „Вино от глухарчета“ са на Петя Караджова, Юлияна Войкова-Найман. Композитор е Христо Йоцов. Мултимедията е на Сотир Гелев. Хореографията е на Анна Пампулова, а въздушната акробатика – на Емил Видев. Участват още Александър Йорданов, Ангелина Славова, Анна-Валерия Гостанян, Димитър Иванов-Мич, Йордан Тинков, Кристина Янева, Ралица Туджаро, Светослав Добрев, София Трейман.

Режисьорката Катя Петрова и актьорите Боян Арсов, Светослав Добрев и Венцеслав Димитров пред БТА, в разговор с Даниел Димитров: Риск ли е да се поставя роман на театрална сцена, с какво е специално това заглавие? Сценичната версия запазва ли атмосферата, която Рей Бредбъри описва в книгата? Можеше ли „Вино от глухарчета“ да мине без кукли? Кои са чисто визуалните изненади в представлението? Какъв е вкусът на виното от глухарчета за актьорите и за режисьора? 

Риск ли е да се поставя роман на театрална сцена?

Катя Петрова: Огромен риск. Не бива да се заблуждаваме. И още повече, когато става дума за „Вино от глухарчета“ – една уникална книга на Рей Бредбъри, която пък беше любима книга на дъщеря ми... Тоест, рисковете са много, но и желанието е голямо.

С какво е специално това заглавие за вас?

Катя Петрова: Специално е по няколко причини, защото в него се съдържат страшно много неща. Те са свързани със свободата, с лятото, което е вид свобода. Лятото е този сезон, в който хората събират спомени и правят вино от глухарчета. Другото много важно нещо е, че през лятото всички са щастливи, свободни, че децата нямат ангажименти, че възрастните се забавляват с тях. Всъщност, лятото е в книгата. То е най-доброто от природата. Лятото е... Ако попаднеш в дерето, там може да видиш и смешни, и тъжни неща, и абсурдни. И в това лято се срещат млади и стари.

Тази книга е полуавтобиографична, както казва самият Рей Бредбъри. В едно интервю го питат кого визира в своите герои, а той казва: „Това са баба ми, дядо ми, майка ми, съседите“. Тоест, той конкретно има първообрази за книгата си и в този смисъл това е една толкова жизнена книга, в която говорим за какво ли не. Говорим за страховете си, говорим за мрака и светлината, и тази безкрайна битка между мрака и светлината, между старостта и младостта, между умния и глупавия. Тоест, много са ценни нещата в нея... И за войната даже говорим. Тоест, има страшно много неща за казване, които се опитвам да стилизирам. Мисля, че намерихме ключ към цялото.

Боян Арсов: Има книги, които като ги прочетеш като малък и като ги прочетеш като възрастен, все едно възприемаш различен текст. Например, „Малкият принц“ за мен беше така. Аз не бях чел „Вино от глухарчета“ като по-малък и сега съжалявам – след като го прочетох това лято, когато разбрах, че предстои да го работим. И истински се трогнах от цялата история, и от езика на Бредбъри, който познавам от други текстове. Много ме впечатли тази красота, с тази проста форма и начинът, по който той с много прости думи рисува огромни, значими образи за човека много истински. Вълнувах се на всяка глава, на всяка страница. 

Разбира се, драматизацията на Катя Петрова не обхваща целия разказ в романа. Тя е набелязала основни пунктове в цялата история, които ние, в хода на спектакъла, развиваме и градим наша история по тях. Много ми харесва тази особена тъга и меланхолия, с които авторът говори за лятото и за детството. И това всъщност беше едно от първите трудни неща – да намерим механизма, по който това да бъде изградено на сцената със средствата на театъра. Защото трудно се играе носталгия и меланхолия на сцената. Театърът изисква действия. Винаги говорим за действие... 

Светослав Добрев: За мен текстът е специален в две посоки. Първо, заради срещата с този автор, с когото поне част от моето поколение, е израснало. Автор, който аз успях да преоткрия сега, благодарение на Катя – с това, че страшно много неща сме загубили по пътя – като усещането си за света около нас. За това от какво се учим, накъде вървим, какъв е смисълът да предаваме това, което знаем, и така нататък. Неща, които мисля, че в момента са изключително важни, и е необходимо хората да се подсетят за тях. 

Венцеслав Димитров: Според мен това заглавие е специално за всеки от екипа, защото е много красиво, много лирично, много различно – поне от последните неща, които сме репетирали и играли. А и всеки го е чел в момента, в който му е било важно това да се случи. Аз, например, го прочетох доста късно, бях в академията. Беше пълен късмет, че просто го намерих вкъщи, в колекцията, и ми подейства много ентусиазиращо, много приятно, много различно. И смятам, че го прочетох със същите детски очи, с каквито съм могъл да го прочета и когато съм бил по-малък. И това го прави много специален роман – че може да се чете и от малки, и от големи, което за мен е много важно. Защото, още, когато започнахме да го работим, това ни беше една от задачите и от Катето, и от другите – за да може да го преведем на език, достъпен за различни възрасти – да не е само за възрастни или само за деца. И смятам, че имаме някакъв постигнат баланс.

Катя Петрова: Работихме доста дълго за сценария, с актьорите – също. В процес правихме сценария. Беше много интересно… В процес променяхме и развивахме. На монтажен принцип сме разработили всичко...

Това е типичен за Вас подход... 

Катя Петрова: Да, точно така е. Работя за първи път с екипа в този театър, но за мен беше истинско удоволствие. И съм им благодарна, защото те приеха работата ни като кауза, и беше много ценно за мен това преживяване.

Сценичната версия запазва ли атмосферата, която Рей Бредбъри описва в книгата?

Венцеслав Димитров: Доста усилия положихме. Те са няколко компонента, за да може да се създаде тази атмосфера. Имаме някакъв успех...

Катя Петрова: Да, опитваме се да я запазим. И то чрез средствата на театъра, на изобразителното изкуство, на танца... Тоест искаме да влияем върху зрителя и енергийно, и сетивно, и с думите – много неща сме съчетали. Надявам се – стилизирано, разумно и точно.

Светослав Добрев: Много се надявам всеки, който дойде да ни гледа, да отнесе по една такава частичка от лятото, от топлия, хубав спомен – със себе си в къщи, но и да се позамисли за нещо. Много се надявам духът на Рей Бредбъри да прескочи рампата и да остане в сърцата на хората.

Боян Арсов: Атмосферата е тук – лятото, свободата, волният живот, детството. Това неограничено време, в което можеш да летиш и да вървиш напред, без да виждаш края. И изведнъж септември е тук, и вратите се затварят...

Можеше ли „Вино от глухарчета“ да мине без кукли?

Катя Петрова: Ами, не. Щом аз съм там, няма как да мине без тях. Те може да са знаци, но ги има.

Много са малко този път куклите. Това са децата на Лиу и Лина. Има и едни пчели. Мислехме да има още доста други животни, но времето не ни стигна. Не знам дали по нататък няма да ги направим, все пак, защото може да стане много идиотско. Ние попадаме в дерето, там се появяват огромни цикади... Имаме още идеи, но те вече са, едва ли не, за втора серия. 

Кои са чисто визуалните изненади в представлението?

Светослав Добрев: Това е много сложен спектакъл. Сложен, защото има страшно много компоненти, освен медии. Въобще, това е представление, в което Катя Петрова е обединила всички актьорски средства.

Катя Петрова: Визуалните изненади са свързани с виното и глухарчетата. Опитвам се да вкарам един друг подход – как актьорът рисува с тялото си. Тоест, не актьорът да рисува с куклата, а да рисува с тялото. Това са интересни провокации. Това е за мен изненадата.

Другото са местата на действие. Работя със Сотир Гелев, който е прекрасен визуалист и местата на действие са много добре разработени.

Боян Арсов: По сценографията работиха Петя Караджова и Юлияна Войкова-Найман. Много ми харесва условната среда, която създадоха, с която ние актьорите, се опитваме умело да боравим и пластически около и в нея да присъстваме, и да изграждаме отделните епизоди. Разбира се, помогна и хореографията на Ани Пампулова, и нейния подход към движението.

Катя Петрова работи на принцип, в който превръща актьора в съавтор. Аз за първи път работя с нея, но това, поне за мен, личи и в други нейни представления, което много ми харесва. Защото, в зависимост от това кой играе, какво може, кое му е интересно, от какво се вълнува – така, заедно с актьора, изгражда спектакъла и отделните епизоди, което за мен е много ценно и приятно. 

Как се справя Боян Арсов с ролята на 12-годишния Дъг? 

Катя Петрова: Всичко е дух. Толкова философия има в текста, че даже неестествено ще стои, ако той е толкова малък. Аз много обичам един цитат на Оскар Уайлд, който го има и тук – че децата са бащи на родителите си. За мен това е изключително ценно. Това е поклон към децата, но не малките деца, а порасналите деца. 

Боян Арсов: Да, аз играя Дъг, но в устата ми е и разказвачът. Тоест Дъг ни води през историята, среща ни с отделните герои, които оживяват на сцената. И говори за едно лято – и на Дъг, и на Боян, и на Вас, предполагам...

Какъв е вкусът на виното от глухарчета за всеки от вас?

Катя Петрова: Горчиво-сладък. 

Светослав Добрев: Моят вкус на вино от глухарчета е топлина и даване, раздаване... 

Венцеслав Димитров: При мен зависи от сезона. Ако е лято, е по-мек. Ако е в друго време, понякога е малко по-тръпчив. 

Боян Арсов: О, толкова е сладко. Че нямам търпение да почерпим зрителите в залата...