site.btaМинистър Кръстю Кръстев награди 50 творци с отличия „Златен век“

С награди „Златен век“ министърът на културата Кръстю Кръстев награди 50 творци по повод Деня на народните будители. На церемонията в галерия „Средец“ в София присъстваха по-голяма част от наградените личности от сферата на културата, науката и изкуството. 

„За хората на изкуството, науката, на културата всеки ден е денят на будителите. Защото сте посветили живота си на просветлението на хората“, каза министър Кръстев. „Отличията, които днес ще получите, са нашата скромна и искрена благодарност към вас, талантливите хора, които ни водите по пътеката към духовността. Поздравявам ви за това, че достойно, с вяра, вдъхновение и упоритост показвате на дело какво означава да бъдеш истински човек на изкуството. За мен наистина е чест да ви връча тези отличия и да ви благодаря за вашата неуморна работа за развитието и съхранението на българската култура“, каза още той.

С награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители, се отличава проф. Елена Кутева, музикален теоретик, фолклорист, диригент и преподавател. Дъщеря на легендарния композитор и диригент Филип Кутев, основател на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, на който тя е бивш дългогодишен директор. Научните й трудове обхващат десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория. Автор е на аранжиментите на множество народни песни. Николай Майсторов е отличен за цялостния му принос в живописта, за дългогодишната му отдадена преподавателска дейност, както и по повод мащабната му изложба „Пътят" или "Страстите Христови по Четирите евангелия”. През 2023 г. проф. Майсторов отпразнува и своя 80-годишен юбилей. Награда "Златен век" се връчва и на Георги Константинов - български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. Народен представител е в Седмото велико народно събрание. Автор е на над 30 книги с поезия и множество книги за деца. Приз бе присъден и на Михаил Светлев, световноизвестен български оперен певец, тенор, който тази година навърши 80 години. Отличен е и режисьорът Стефан Командарев, създал едни от най-значимите и важни за новото българско кино произведения, между които игралните „Посоки“, „Съдилището“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и документалните „Живот от живота“, „Окупация 1968“. Филмите му са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Неговият най-нов филм „Уроците на Блага“ е отличен на международния филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия) тази година. Преди дни филмът спечели поредно международно отличие: Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Рим.

С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители е отличена Дарена Попова - хоров диригент с 40 години активна дейност.  Носител е на множество награди от различни международни конкурси за най-добър диригент, а през 2016 г. под нейно ръководство хорът, който тази години чества 90 години от създаването си, е избран за лице на „Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО“. С награда бе удостоен и Димко Минов - оператор, сценарист и режисьор. Участва в създаването на няколко десетки документални и игрални филми. Сред изявите му са филмите „Равновесие”, „С любов и нежност”, „Индиански игри”, „Не знам, не чух, не видях”, „Петък вечер”. Носител е на Първа награда на Московския филмов фестивал за филма „Равновесие”. Здравко Драгнев, филмов сценарист и режисьор документалист, също получи наградата. Той е реализирал  над 30 значими и важни за българското документално киноизкуство произведения, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми.  Бил е член на журита на български и международни кинофестивали. Отличен е още Иван Нестoров, актьор в българското кино и театър. Работи последователно в Драматичен театър - Силистра, Драматичен театър - Добрич и Младежки театър – София. Участва в много от българските игрални филми на т.нар. нова вълна през 70-те години, донесли множество международни награди на страната ни. В актьорската си кариера е изиграл близо 50 роли в киното и телевизията. Някои от ролите му са в „Белязани атоми“, „Автостоп“, „Закон за защита на държавата“, „Закъсняло пълнолуние“. Министерство на културата отличи и Константина Гуляшка, режисьор и сценарист. Зад гърба си има 57  документални филма и два игрални филма по цикъла на Йордан Йовков „Ако можеха да говорят“. Има селекции, грамоти и отличия от фестивалите в  Лайпциг,  Варна,  Пловдив,   Билбао,   Париж,  София. Два пъти е носител на Наградата на София. Филмите й са показвани многократно по различни телевизионни канали, културни центрове на България по света, знаменателни събития и чествания. Игор Марковски, журналист, актьор, продуцент, общественик, артист, радиоводещ, автор и водещ на шоу програми и телевизионни предавания, също бе награден от Министерство на културата. Озвучавал е култовите анимационните сериали „Смърфовете“ и „Приключенията на мечето Ръкспин“, излъчвани по БНТ. Председател на Свободния артистичен съюз. През 2020 г. създава проекта „Пеещи артисти“, в който актьорите участват в изпълнение на песни и във видеоклипове към тях. Награда получи и Жан Пиер Авермаат, белгийски музиковед и културолог, председател на Европейската федерация на хоровете. Повече от 50 години работи за представянето на българското хорово изпълнителско изкуство – предимно детско и младежко – по европейските сцени.

Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители получава Веселин Савов, вариететен артист, изявен музикант и илюзионист. Прославил е името на България на четири континента - Европа, Азия, Африка и Америка. Носител е на множество чуждестранни награди от форуми на илюзионното изкуство на  редица републикански и балкански фестивали. Отличена бе и Айсидора Зайднер, творец с принос за развитието на българското игрално кино и българската култура. Работата й в Студия за игрални филми „Бояна“ я утвърждават като „един от майсторите на костюмографията и сценографията в художествения филм“. Тя е художник по костюмите и сценограф в над 40 игрални, телевизионни и документални филма. Професионалната й изява се свързва с филми на режисьори като Зако Хеския, Людмил Кирков, Едуард Захариев, Петър Попзлатев, Иван Ничев. Изявява се и като сценарист. Почетен знак получи и Константин Петров, писател, драматург и сценарист с безспорен творчески принос в развитието на българското кино и националната ни култура. Автор е на редица текстове и адаптации за куклен и драматичен театър, радиопиеси, сценарии за телевизионни шоу-програми за Българската национална телевизия. С приза бе наградена и проф. Румяна Тонева Петкова, филмов режисьор. В дългогодишната си дейност като режисьор реализира филми, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Клара Армандова, актриса, режисьор, с повече от 100 роли на професионална сцена, е другият носител на почетния знак и грамота. Сред постановките й са „Женитба“, „Снежната кралица“, „Дъщери“, „Кабаре“, „На ръба“. Отличен бе още Пенчо Пенчев, преподавател по ударни инструменти в НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив. Негови ученици се явяват като солови изпълнители и като членове на създадения от него Ансамбъл за ударни инструменти „Престо“. Елвира Борман, дългогодишен преводач от български език, също е носител на отличието. Работи в департамента за български език на Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия. Отличени бяха още: Юлий Йорданов, деец на културата, писател, краевед. Ангел Симеонов, по негови текстове песни имат Орлин Горанов, дует „Ритон“, Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова и Васил Петров. През 2017 г. е удостоен с Награда за принос към българската литература на Съюза на българските писатели, а през 2018 г. получава първа награда за най-добър текст на Националния конкурс „Бургас и морето“. С почетен знак и грамота е удостоена и Анжела Димчева, поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Нейни стихове са преведени на над 15 езика. Лауреат на множество награди за поезия в България и Италия. Отличени са също:

Иван Странджев, поет и драматург. Негови стихове са превеждани на английски, словенски, чешки, немски, унгарски. Ганчо Христов Бакалов - белетрист, поет, публицист, краевед и пътеписец. Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“. Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Й. Вапцаров-1866“ – гр. Благоевград. Минко Стефанов, председател на НЧ „Зора-1860“ – гр. Сливен. Иван Шишман, бесарабски българин. Художник. Работи предимно като живописец, включително и в областта на църковната живопис. Реставрира и изографисва православни храмове, организира международни пленери. Носител на множество награди в България и Украйна.

С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават Калин Серапионов, Лъчезар Бояджиев, Евгения Найденова, Станка Върбанова Николова, Емил Енчев, Таня Танасова, Любомир Илиев и Мануела Симеонова.

Калин Серапионов е съвременен художник и съавтор на художествената концепция и участник в  реализацията на специалното българско участие в „Манифеста 14“ - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Член на Института за съвременно изкуство в София. Лъчезар Бояджиев е съвременен художник и куратор. Един от основателите на  Института за съвременно изкуство – София и автор с мащабна международна практика. Съавтор на художествената концепция и участник в  реализацията на специалното българско участие в  „Манифеста 14“ - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Творбите му са част от много музейни колекции по света.  Евгения Найденова е директор на Исторически музей- Оряхово с принос към позитивния образ на музейното дело в страната. Станка Върбанова Николова е поетеса с множество антологии, автор на четири стихосбирки. Емил Енчев, поет, прозаик и драматург. Автор на множество стихове, разкази, художествена монография, текстове за песни и пиеси за деца и възрастни. Името на Таня Танасова е широкоизвестно в Молдова и Украйна като талантлив женски глас на българската бесарабска поезия. Като журналист и поет тя е свързана с духовното и културно въздигане на българите в Бесарабия. От 1995 г. живее в България. Любомир Илиев е дългогодишен секретар на НЧ „Цвят-1870“ – гр. Видин. Организатор на фолклорни групи и ученически състави. Мануела Симеонова  е активен читалищен деец в област Русе, автор на 4 книги. 

С плакет „Принос в развитие на културата“ и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават Академичен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев", град Пловдив и Творчески колектив на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“ - Балчик по повод 100-годишния му юбилей.

Академичният хор е създаден през 1980 г. С големи постижения у нас и по света. Хорът се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности. Отзивите на чуждестранната музикална критика за хора отразяват оригиналния певчески стил и завладяващото изкуство, разкриващо „мистерията на българските гласове”, осъществявайки „нещо, което надминава представата за българската народна песен”, трогващи „с красотата, прецизността, артистична свобода и стабилна интонация”. 

С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават Цветанка Тинкова Илиева, Сийка Иванова, Павел Николов Куцев, Елена Благоева Баренска, Богдана Богданова, Мартин Косташки, Сиана Минева, Димитър Динев, Ли Канг,  Джао Джиачун, Димитър Динев, проф. Канг Джианфей , Гуо Чингуен, „Трио „SMS“, Яна Братанова, Мария Костадинова Златкова, Творчески колектив на Народно читалище „Развитие - 1873“- Пещера и Творчески колектив на Читалищната библиотека към Народно читалище „Развитие - 1873“ – Пещера.

Цветанка Тинкова Илиева е читалищен деятел и художествен ръководител. Председател на НЧ „Орфееви гори-1870“ гр. Смолян. Сийка Иванова е художествен ръководител на „Школата за народно пеене“ към НЧ „Прогрес-1939“ – с. Старцево, обл. Смолян. Павел Николов Куцев е читалищен деятел и художествен ръководител на фолклорни певчески формации - носители на лауреатски звания и златни медали в множество национални и международни конкурси и фестивали. Елена Благоева Баренска е читалищен деятел и художествен ръководител на танцови състави. Богдана Богданова е директор на Общински исторически музей- Ивайловград. Отличена е за активната й дейност по привличане на публики и приобщаване на хората в региона към различни музейни инициативи. Мартин Косташки е изкуствовед, уредник в Национална галерия. Куратор на редица емблематични изложбени проекти на Националната галерия. Сиана Минева е изкуствовед, уредник в Национална галерия. Куратор на успешни изложбени проекти, автор и организатор на проекти за музейни сувенири, както и образователни програми в широк мащаб. Димитър Динев е автор на редица пиеси, поставяни в различни виенски театри, негови текстове са включени в редица чуждоезикови антологии. Ли Канг е директор на музей за графика на Китай. Джао Джиачун е директор на Графична база Гуанлан в Китай; проф. Канг Джианфей - професор в Централна академия за изящни изкуства в Пекин; Гуо Чингуен, заместник-директор на Графична база Гуанлан в Китай. Номинираните четирима дейци на културата от Китай имат изключителен принос в международното сътрудничество в областта на културата и изкуството, както и принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и в частност – графиката. Музикален състав „Трио „SMS" включва Северин Нойбауер - саксофон, Максим Цеков - цигулка, Северин Хехвартнер – вибрафон. Яна Братанова е изкуствовед, уредник в Националната галерия, организатор и участник в редица образователни програми за деца и детски ателиета на Националната галерия. Мария Костадинова Златкова е читалищен деятел, секретар на НЧ „Развитие-1873“ – гр. Пещера. Творчески колектив на Народно читалище „Развитие - 1873“- Пещера е отличен по случай 150-годишния му юбилей, а творчески колектив на Читалищната библиотека към Народно читалище „Развитие - 1873“ – Пещера - по повод 130 години от създаването й.