Проф. Емануил Атанасов, заместник-директор на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН в интервю за БТА

site.bta Българският суперкомпютър "Хемус" може да се използва за нови лекарства, в климатологията и в машинното обучение за изкуствения интелект

 Българският суперкомпютър "Хемус" може да се използва за нови лекарства, в климатологията и в машинното обучение за изкуствения интелект
 Българският суперкомпютър "Хемус" може да се използва за нови лекарства, в климатологията и в машинното обучение за изкуствения интелект
Новият български суперкомпютър "Хемус". Снимка: Христо Касабов/БТА

Новият български суперкомпютър "Хемус" е мултифункционален и може да се използва за изчисления в различни научни области: за откриването на нови лекарства, в климатологията, за моделиране на атмосферните замърсявания, в машинното обучение, свързано с изкуствения интелект, в статистическата механика и флуидната динамика, в компютърната алгебра. Това каза в интервю за БТА проф. Емануил Атанасов, заместник-директор на Института по информационни и комуникационни технологии към Българската академия на науките (БАН). 

Той обясни, че суперкомпютрите  са системи, които могат да решават много големи задачи и да изпълняват голям брой елементарни изчислителни операции в секунда. 

Суперкомпютърът "Хемус" е хетероген - състои се от две подсистеми

Новият български суперкомпютър "Хемус" е хетерогенен, защото се състои от две подсистеми. Едната от тях се състои от 128 сървъра, които имат централни процесори. Другата подсистема на суперкомпютъра има 20 сървъра, които са съоръжени с по два централни процесора, но също и с изключително мощни графични карти, и те са не са свързани към графичен изход, за да визуализират, а се използват за изчисления, поясни проф. Атанасов.

Той каза, че поради особеностите на технологията графичните карти могат да извършват много повече изчисления, отколкото един централен процесор - колкото и да е мощен той. "Затова в тази подсистема сме концентрирали 20 сървъра с по осем карти, или това са 160 такива графични карти. Те дават по-голямата част от изчислителната мощност на суперкомпютъра. В днешно време този вид карти се използват много за машинно обучение, за трениране на невронни мрежи и на тези големи езикови модели, които се използват при изкуствения интелект", обясни ученият. 

Новият български суперкомпютър "Хемус" е част от Инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания на "Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии". 

Новият инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания, изграден от Центъра за върхови постижения по информатика и ИКТ, е финансиран от Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. чрез Европейския фонд за регионално развитие. Бенефициент на проекта е Институтът по информационни и комуникационни технологии - БАН, а партньори са Институтът по математика и информатика - БАН, Институтът по механика - БАН, Националният институт по геофизика, геодезия и география - БАН, Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", Медицинският университет в София и Университетът по библиотекознание и информационни технологии.

Какви са приложенията на новия български суперкомпютър?

Суперкомпютърът "Хемус" ще се използва в медицината и има колеги, които се занимават с откриването на лекарства и с моделирането на ефекта на медицински терапии. В изчислителната химия също ще се използва - за откриването на нови материали, както и при моделирането на молекули, обясни проф. Емануил Атанасов.

Той каза, че суперкомпютърът ще се използва също в климатологията и в моделиране на атмосферните замърсявания, като в тези области е натрупан много голям опит. Предполага се, че от тези области ще са първите потребители на суперкомпютъра "Хемус".

"Например, има големи модели, които са разработени в резултат на много големи колаборации - европейски и световни, покриващи цялата повърхност на планетата Земя. Това са компютърни модели, които моделират как би се изменил климатът на Земята и това е за много години напред - за 30 или за 50 години. Тези модели са налични и като данни, ако обаче гледаме какво се случва в България, те моделират нещата сравнително по-грубо, защото колкото по-фина е мрежата, повече изчисления са необходими. За да се види на територията на България конкретно и с някаква детайлност, това означава, че ще трябва да направим по-фина мрежа, върху която да смятаме. Това правят и колегите - започват от данни, получени в резултат от пускането на по-големи модели, и правят изчисления какво ще стане на територията на България. Могат да се концентрират и в определена подобласт, за да видят там би могло ли да се случи. Използвайки такъв тип изчисления, могат да се правят сценарии за много години напред, но могат да се правят и оперативни прогнози за няколко дни напред, или за няколко часа. Те могат да са концентрирани върху някакво подобласт, например Софийското поле или Черноморието. По този начин може да се моделира и самият климат, като цяло - какво ще стане с валежите, например, или какъв би бил ефектът на промените в климата върху определен тип замърсявания", разказа проф. Атанасов. 

На въпрос ще могат ли да се правят изчисления и прогнози, за да се предотвратят последствията от проливни валежи, снеговалежи или градушки, проф. Атанасов отговори, че са правени такива изчисления с предишния български компютър "Авитохол", който и сега работи. 

"Преди години имаше бедствени ситуации с невъзможност за придвижване по магистрали в страната заради снеговалежи и тогава колеги от институти от БАН разработиха модел, който може да се пуска на "Авитохол", за да се решат тези конкретни задачи. Тук се вижда силата на суперкомпютъра, защото, ако един сървър се използва, може да се направи това изчисление, но то ще завърши за дни. В този случай беше необходимо да се предскаже какво ще стане с метеорологичната ситуация след няколко часа. Тогава използвахме няколко сървъра, свързани помежду си, и успяхме да осигурим този вид изчисления да завършат бързо, и те бяха предоставени на кризисния щаб, отговарящ за ситуацията с магистралите в България", обясни ученият.    

Използва ли се вече суперкомпютърът "Хемус" и кои учени могат да работят с него, за правят различни изчисления?

До момента правихме определен вид тестове на суперкомпютъра "Хемус", за които имаше срокове, като последният беше до 31 октомври. Тези тестове установиха реалната производителност на суперкомпютъра и кои подходи са оптимални за постигането й. Целта е да се знае при определен тип задачи какъв процент от този максимум може да се достигне и кой е най-добрият начин да се пускат задачите на "Хемус", разказа заместник-директорът на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН.

Затова смятаме, че от ноември суперкомпютърът ще започне реално да се ползва от потребителите, уточни проф. Атанасов.

Той отново отбеляза, че суперкомпютърът "Хемус" е част от Центъра за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии. Общото финансиране е от 30 милиона лева, от които над 75 процента е за инфраструктура.

България от години се представя добре в областта на суперкомпютърните приложения и на високоефективните изчисления

Европа изостава в класациите за суперкомпютрите и това изоставане беше констатирано преди години, като се взеха мерки за преодоляването на този проблем, заяви проф. Емануил Атанасов.

Според него, България, на фона на Югоизточна и дори на Централна Европа, в годините стои много добре в областта на суперкомпютърните приложения и на високопроизводителните изчисления. Това е една традиция и едно предимство, което ние поддържаме през годините, включително и с новия български суперкомпютър "Хемус". Това е много добре, защото се дава възможност на учените да ползват много голям изчислителен ресурс, както и да се обучават студенти, и да се работи с частни фирми, в съответствие с условията на проекта, отбеляза ученият.

Както БТА писа, министър-председателят акад. Николай Денков и председателят на Българската академия на науките (БАН) Юлиан Ревалски откриха на 19 октомври т.г. новия български суперкомпютър "Хемус", който е част от Инфраструктурен комплекс за дигитална трансформация и високопроизводителни пресмятания на "Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии". 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:58 на 04.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация