Театралният критик и режисьор Елица Матеева ще изнесе лектория „С джаза в българското кино“ по време на тазгодишното издание на „Пловдив джаз фест". Това е поредно нейно участие на форума. Преди пет години тя се включва в кино модула на феста по покана на организаторите с лекция „Орландо“ - Сали Потър в градината на минимализма", която е отбелязана в специална книжка с цветни илюстрации, предоставяна безплатно на зрителите. Матеева е водила съботни лектории, свързани с киното, в продължение на десет години в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека в родния й град Варна и е ръководител на киношколата „Братя Люмиер“ към Общинския детски комплекс в града.
Настоящата тема е по идея на авторката и на организаторката на фестивала Мирослава Кацарова и е ориентирана към по-младите хора, които не познават българското кино в този аспект, каза за БТА Матеева. Тя смята, че би било добре някой да напише книга за джаза в родното кино. Според нея интересното през 60-те и 70-те години на ХХ век е, че джазът в игралните филми е като вятър - с простор, с идеята да прескочиш преграда, докато през 80-те и 90-те в музикалните теми, в емоционалния им наратив присъства усещането за разпръскване. Сред композиторите, които разглежда в лекцията си, са Милчо Левиев, Кирил Цибулка, Петър Ступел, Кирил Дончев, Божидар Петков.
Следва интервюто, което Елица Матеева даде за БТА за присъствието на джаз музиката в българското кино:
Ретроспекция на българските филми, които са озвучени с джаз музика ли правите?
- Избрах музика от филми, които обичам или преоткривам в спомените за детството. Някои от тези мелодии са били любими на майка ми, която бе първият човек, с който отидох на кино. Бях само на три години, а филмът „Хирурзи“ едва ли беше най-подходящият за едно хлапе. Преди да се науча да пиша, майка ми отбелязваше на гърба на своя обемист учебник по детски болести какво сме гледали заедно, а по-късно аз продължих списъка от български филми. В съзнанието ми препускат лица на прекрасни актриси и актьори, много по-късно започнах да обръщам внимание на мелодиите в киното, докато не започнах да си ги тананикам, а после ме записаха на детски хор. Уви, не станах певица, но пък животът ми е свързан със словото за киното.
Музиката е втората душа на филма и проследявайки авторските композиции на Милчо Левиев, Кирил Цибулка, Петър Ступел, Кирил Дончев, Божидар Петков, които са ми любими композитори, установявам, че през годините все повече харесвам работата им, посветена на българското кино. Надявам се пътешествието да е приятно и полезно и докато говорим за джаза в българското кино си мечтая за публика, която е озарена и изпълнена с любов към него, защото киното винаги разказва нашата лична история.
Само български композитори ли включвате или и чуждестранни?
- Фокусът ми са българските композитори, за мен е важно да познаваме родните автори на филмова музика. Сещате ли се във филма „Карамбол“ от 1967 г. на режисьора Любомир Шарланджиев, чии са тези чудни гласове в първите 40-50 секунди? Това са „The Swingle Singers“ - през 1965 г. излиза плоча с техни интерпретации върху Моцарт, Бах, Хендел. В този сет, както казват диджеите за своите листи, съм избрала доста неща, но и ще импровизирам. Направила съм видео експозета на музика с кадри от филмите, предлагам и нови неща от последните години. Докато се подготвях за тази среща, трябваше да напиша статия за новата книга на Георги Дюлгеров „Биография на моите филми“. Бях я чела преди шест месеца и подчертавайки си някои неща за филмите „Козелът“ и „Буферна зона“, слушах музиката им. Мисля, че се преродих, след като повторно видях „Буферна зона“, а не бях гледала филма на Дюлгеров от „Златна роза“ във Варна през 2014 г. Чувам женски вокали, гледам кадрите на Георги Челебиев, казвам си това много ми напомня на Йълдъз Ибрахимова и Мира Искърова, и наистина се оказаха те. Когато съзнанието е настроено да открива, сетивата наистина са като скенер. Изпратих на Мирослава Кацарова да види картината с музиката, която бях подготвила, и тя се изненада. Явно имаме нужда да си припомняме подобни творби.
Кои са нашите композитори, чиито произведения са използвани в киното?
- Не бих употребила израза „използвани“, защото музиката не е кръпка, та да покриеш с нея празнина. Тя има определено предназначение и всеки режисьор прави своя избор, ръководен от определена емоция, а рационализмът е в ръцете на монтажиста. Ако си поставим задача да изследваме някакви тенденции, можем да открием и определени примери като музиката на Петър Ступел, в чиито произведения жанрът е мюзикъл. Намерете си композиции от „Две победи“ (1956) и „Любимец 13“ (1958). Майка ми например много обичаше да чете книгите на Лиана Антонова, а аз като тийнейджър проявявах скептицизъм към литература, посветена на отвъдното, писана от нея, но по-късно разбрах, че един от любимите филми на майка ми е бил „Старинната монета“, а в него Лиана изпълнява незабравимия хит „Любовта е море“. „Старинната монета“ е първата ни съвместна продукция с ГДР и участието на Лиана в този филм не e само любов, рози и шампанско, има и политически нюанс, дори натиск от наша страна, а музиката е композирана от Петър Ступел.
В лекторията ще отделим минути и за музиката на Кирил Цибулка и Божидар Петков. Наскоро си припомних особената изящност, в съчетание с меланхолия, при композициите на Веселин Николов като композитор на музика за български филми. В „Нощем по покривите“ на Бинка Желязкова, джазът е на Веселин Николов от „Бели, зелени, червени“, у дома имаме плочи на групата. Ето още една връзка - действието във филма се развива във Варна, а Веселин Николов е знаково име за почитателите на джаза в Пловдив.
Много ли са филмите, озвучени с джаз? Кои са най-ярките примери?
- Има много филми, попадам на музиката и авторите заради хобито ми да се „правя“ на детектив, но не съм експерт, а би било добре някой да напише книга за джаза в родното кино. Това е благодатна тема, бих опитала, ако имам време, защото докато гледам, слушам и с очите си – т.е. винаги съм в позиция да потърся, да проверя нещо, което ми е направило впечатление. Интересното в игралното ни кино през 60-те и 70-те години на ХХ век е, че джазът е като вятър - с простор, с идеята да прескочиш врата, преграда, докато през 80-те и 90-те в музикалните теми, в емоционалния им наратив присъства усещането за разпръскване. Представете си нещо от рода на Големият взрив - изведнъж всичко се разширява и не можеш да уловиш логиката му, но след края на филма ти става ясно, че всичко е като тревожно предчувствие, че си се разделил с мечтата си. В „Каръци“, към последната третина на филма има един джаз инструментал, който ме хваща за гърлото, става ми тъжно за тези млади хора от малкото градче, които се чувстват като неудачници, но все пак има една надежда - едно дете, върви устремено по релсите, докато големите стоят, чакат и го наблюдават. Музиката е на Кирил Дончев.
Има ли филми, които са били забранени заради джаза?
- Едва ли джазът е причина за забрана на филм като „Понеделник сутрин“. По тази логика и „Отклонение“ трябваше да бъде забранен, но не е, дори си има награди от Варна през 1067 г. - специална и награда за женска роля на Невена Коканова, операторската работа също е отличена. Милчо Левиев е невероятен композитор и смятам, че са много важни корените, атмосферата. Пловдив е място с енергия към изкуството - музика, изобразително изкуство, театър…
Харесвам много филмите „Понеделник сутрин“ и „Отклонение“, в тях се чувстват трептенията на френската вълна, има стил, има смелост и прекрасни жени, които са наясно с живота, даже понякога са по-смели от мъжете, защото изричат истини, докато мъжете пият коняк и пушат нервно.
Като заговорихме за джаз, освен него през 60-те години можем да открием влиянието на италианската мода в музиката. Наскоро се натъкнах на един забравен епизод, в който Лили Иванова играе роля на певица в „Неспокоен дом“ (1965 г.), в луксозен бар с оркестър. Един от главните действащи лица е млад пианист. Борис чувства, че бракът му не върви, дори създава проблеми на своята съпруга и поради това, че в знак на протест е напуснал за известен период дома, бащата (Иван Кондов) трябва да го намери и върне, за да настъпи спокойствие в семейството. И така бащата е в бара, музиката диво ни потапя ритъма си, а Лили Иванова започва да пее на италиански. Има и още една интересна история - ролята на пианиста Борис се изпълнява от актьора Милен Пенев, роден във Варна, който през 1967 г. завършва ВИТИЗ в клас на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов и играе доста в театъра в Пловдив. Та след изпълнението на Лили Иванова всички се втурват да танцуват рошаво джазиран туист. Ярка сцена, защото в нея има както свобода, така и отричането й - изражението на бащата е показателно, мимиката на свиващото се лице в неодобрение и после камерата снима за няколко секунди само крака, много крака, които са в плен на луд ритъм. Оригиналната музика е на Кирил Цибулка. Изпълнява се от инструментален секстет „Синхрон“.
Кои са режисьорите, които предпочитат тази музика?
- На този въпрос бих отговорила с въпроса „Кои са любимите ви режисьори и защо?" Не може да се обобщава, все пак всеки режисьор има свои привички. Според вас защо Едуард Захариев и Рангел Вълчанов работят често с композитора Кирил Дончев, на какво се дължи симбиозата между Георги Дюлгеров и Божидар Петков през годините? Творческият процес се движи от други енергии. Той е като джаза, срещат се различни човеци на едно място и започват да събират сънищата си и така се получава магията, кино разказа. Джазът е нещо подобно - хора от различни места се събират, за да импровизират заедно, да създават, да освобождават духа. Джазът е като киното, в него всичко е позволено и възможно, стига да се идентифицираме с пътеката, по която авторите ни предлагат да тръгнем и… вече сме в магията!
Елица Матеева е завършила Театрознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е специализирала Театрална режисура. Пише за сайта kinoto.bg., Портал „Култура“, списание „Кино“. Член е на Обществото на независимите театрални критици в България, а също и на Международната организация на театралните критици IATC. Автор е на три книги, свързани с киното и театъра. В момента работи върху докторат, посветен на „Догма 95“ и рефлексиите на манифеста върху съвременното българско кино.
/РБ/
news.modal.text
