Всеки ученик в България може да ползва безплатно лицензиран офис пакет на "Майкрософт" на до пет устройства. Такива лицензи имат и 67 500 учители. Това е заложено в действащия договор между Министерството на образованието и науката (МОН) и технологичната компания, съобщи пресцентърът на ведомството.
Проектът на МОН за изграждане на единна национална идентификационна система в предучилищното и училищно образование, както и за "Дигитална раница" за онлайн уроци, е един от най-големите в световен мащаб по отношение на внедряването на над един милион лицензи за всички учители и ученици. Това стана известно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков с директора на "Майкрософт България" Калин Димчев. Данните са на компанията и са на база проекти за електронно обучение, реализирани с различни образователни институции по целия свят.
Министър Цоков акцентира на бързата реакция на компанията, която по време на пандемията от КОВИД-19 e реагирала с ИТ решения, които да направят възможно онлайн обучението. "За нас като екип дигитализацията на образователната система е водещ приоритет и ние искаме да проучим най-добрите примери на глобално ниво, и да обсъдим как да ги внедрим на национално", обясни министър Цоков. По думите му затова и стратегически партньорства с водещите компании в света в тази сфера са от ключово значение.
Калин Димчев и Гергана Русева от ИТ компанията запознаха министъра и екипа му със световните новости в областта на дигиталното обучение, някои от които в момента все още се разработват. Според тях най-новите технологии, включително изкуственият интелект, могат да намерят място в образователния процес и да улеснят работата на учителите. Изкуственият интелект може да ги подпомогне при създаване и структуриране на съдържание, както и да предостави персонализирано обучение, като автоматично анализира индивидуалния напредък на всеки ученик. Например след анализа, той може точно да определи, на какво трябва да обърне внимание в подготовката си ученикът, указвайки конкретните ресурси, които да помогнат и къде се нуждае от подобрение. Целта е не да се замести учителят, а да му се спести време, което той сега изразходва за техническа и административна дейност, стана известно на срещата.
Технологията би имала приложение и във висшето образование. Например може да се ползва за синтезиране и подбор на научни данни от бази като "Елзевир". Така ще спести време на студента или докторанта в търсене на проверена информация от научни източници, но и ще се гарантира недопускането на злоупотреби с ползване на изкуствен интелект. Технологията вече може да засича плагиатство и да се ползва от преподаватели, и от дипломни ръководители при проверка на работите на студенти и докторанти.
В срещата участие взе и заместник-министърът на образованието и науката Наталия Митева.
/АКМ/
