Днес се навършват 70 години от рождението на режисьора

site.btaСтоян Камбарев: Много е важно хората, които се занимават с театър, да изглеждат убедителни в собствените си очи

Стоян Камбарев: Много е важно хората, които се занимават с театър, да изглеждат убедителни в собствените си очи
Стоян Камбарев: Много е важно хората, които се занимават с театър, да изглеждат убедителни в собствените си очи
Кадър от постановката "Завръщане у дома" на Харълд Пинтър, поставена от Стоян Камбарев (1991). Пресфото-БТА, снимка: Димитър Алтънков/архив

Много е важно хората, които се занимават с театър, да изглеждат убедителни в собствените си очи. Играеш и си развълнуван зрител сам на себе си, като в сънищата. Думите са на режисьора Стоян Камбарев, роден на днешния ден през 1953 г. в Пловдив.

„Театърът е блян и сън, игра с начало и с край. Обичам края на едно представление, защото поне при мен той винаги е начало на следващия ми опит да пътешествам из човешката природа“, казва още Камбарев през 1998 г.

ИСКА ДА СТАНЕ МАТЕМАТИК

Той завършва висше инженерно образование във ВМЕИ – София, специалност „Автоматика и телемеханика". Докато се подготвя за научна кариера, попада в състава на студентския театър „СУ-113" в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), ръководен от Любомир Дековски.

„Исках да бъда математик, но животът ми предложи по-голямото изкушение – театъра. Завоя направих като студент, попаднах в театъра на Любо Дековски. И това преобърна живота ми. Водех паралелен живот. Разкъсвах се между лекциите в МЕИ и сцената“, разказва Камбарев.

През 1983 г. Стоян Камбарев завършва режисура в НАТФИЗ „Кръстьо  Сарафов" при професор Димитрина Гюрова. През 1984 г. дебютира в Драматичния театър, в Русе, със спектаклите „Идеалният мъж“ по Оскар Уайлд и „Солунските съзаклятници“ по Георги Данаилов. Специализира в Краков и Катовице (Полша) и в академията Silvio D’amico и Римския университет (Италия) през 1991-1992 г. От 1995 година води клас по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

СПЕКТАКЛИ, НАГРАДИ, ПРИЗНАНИЕ

През 1985 г. печели годишната награда на Съюза на артистите в България за млад режисьор за спектакъла „Редници“. През 1989 г. печели първа награда за режисура на Осмия национален преглед на българската драма и театър за „Музика от Шатровец“. През 1996 г. печели награда  за режисура  за спектакъла „Майката – Васа Железнова 1910 “ по Максим Горки. Същата година печели и награда „Аскеер“ за режисура за същия спектакъл.

Сред неговите забележителни спектакли са и „Рожден ден" от Харолд Пинтър, донесъл му отличието за режисура на фестивала във Враца през 1995 г., „Завръщане у дома" (1991) и „Ревизор“ (1992) по Гогол в Малък градски театър „Зад канала" и „Любовникът" (1992) в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ от Харолд Пинтър, „Черна дупка" (1994) от Горан Стефановски в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ във Варна, „Януари" (1995) от Йордан Радичков в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“.

СРЕЩАТА С ДЕСИ ТЕНЕКЕДЖИЕВА

Стоян Камбарев умира на 21 септември 1998 г. от рак на белите дробове, на 44-годишна възраст.  Десет години след смъртта му съпругата му – актрисата Деси Тенекеджиева, основава фондация на негово име. Когато двамата се срещат, тя е на 20, той на 38 години. Събира ги Чочо Попйорданов в Малък градски театър.

„Още влизайки в тогавашния джаз клуб там, някаква концентрирана сила и енергия ме накара да се обърна и видях прекрасен човек с брада, който ме гледа. Срещнахме погледите си и това се оказа... режисьорът на любимия ми спектакъл „Завръщане у дома”, разказва Деси Тенекеджиева години след смъртта му.

За седемте години заедно, тя е участвала единствено  в последната му постановка – „Три сестри” от Антон П. Чехов, чиято премиера е на 14 октомври 1998 г. в театър „София“, а Стоян Камбарев подготвя спектакъла повече от две години.  Двамата заедно споделят философията, че изкуството не се прави за другите, а за този, който го създава, макар че публиката е крайният бенефициент.

ФОНДАЦИЯТА

Целта на фондация  „Стоян Камбарев“ е откриване, насърчаване и подпомагане на млади творци в областта на изкуството чрез ежегодно връчване на награда за полет в изкуството.

На 19 април 2010 г. е връчена първата награда за полет в изкуството „Стоян Камбарев“. За нея са номинирани  актьорът и драматург Камен  Донев, поетът и писател Тома Марков, визуалният артист Бора Петкова и режисьорите Камен Калев и Явор Гърдев.

Режисьорът Камен Калев е първият носител на наградата. Той получава бронзова статуетка от художника Кольо Карамфилов и почетна грамота, както и парична премия от 3000 лв. Актьорът Камен Донев е удостоен със специална огърлица и правото да присъства на всички сбирки на Ордена на тамплиерите от Йерусалим.

За 14 години фондацията е подкрепила повече от 120 млади артисти и е реализирала над 200 арт проекта. През 2023 г. Елеонора Иванова е носителят на наградата за млади творци.

/МГ/отдел „Справочна информация“

/ДД

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:53 на 17.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация