Това, което мога да кажа с категорично професионална, академична гледна точка е, че днес се представиха неща, които за първи път се чуват от публика, които надграждат представата ни за Неофит Рилски. Това каза за БТА в края на втория ден на Националната научна конференция „Отец Неофит Рилски – духовност, просвета, култура“ заместник – деканът на Правно – историческия факултет проф. Валентин Китанов, който е и заместник – председател на Организационен комитет за честванията на 230 години от рождението на Неофит Рилски.
Научният форум е кулминация на честванията във връзка с годишнината, които са под патронажа на Негово Светейшество Неофит патриарх Български и митрополит Софийски. Организатори са Югозападният университет „Неофит Рилски“, Неврокопската света митрополия и Рилската света обител, съвместно с общините Благоевград, Банско, Габрово, Самоков, Копривщица, Сандански, Кюстендил и Казанлък. Тридневната конференция е кулминация на събитията, посветени на годишнината. Начало на форума бе поставено вчера, 5 октомври.
В рамките на днешния ден бяха представени редица доклади на преподаватели от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподаватели от Югозападния университет в Благоевград, както и от Естествено-хуманитарен университет в Полша. Във втория ден от конференцията участваха и представители на Българска генеалогична федерация, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българска академия на науките, Национален музей на образованието в Габрово и Института за изследване на изкуствата към БАН.
Всички доклади надграждат представата ни за Неофит Рилски, каза за БТА доц. Валентин Китанов. Той посочи, че статиите и докладите от конференцията ще бъдат поместени в сборник, който ще е принос не само към личността на Неофит Рилски, а и изобщо към българската историческа наука.
Докладите не се повтаряха като тематика и като съдържание, колегите много добре са се постарали и това беше една от целите, когато планирахме тази научна конференция с нейния научен ръководител чл.-кор. проф. д.и.н. Румяна Радкова, каза още проф. Китанов.
Той участва в научната конференция с доклад за страстта на Неофит Рилски към тютюна. „Преди няколко месеца приключих едно фундаментално изследване за историята на тютюна в българското пространство 17 – 19 век и за мен беше изненада, че открих Неофит Рилски в една друга светлина“, разказа за БТА проф. Китанов.
Това зам.-деканът на Правно – историческия факултет открива в кореспонденция на йеромонах Неофит Рилски. Проф. Китанов подчерта, че в рамките на епохата в църквата не е имало забрана, свързана с тютюнопушенето. „На свещениците им е забранено да пиянстват, да злословят, да празнословят, да бъдат груби, но никъде не съм срещал в нито едни критични бележки, че е забранено да употребяват тютюн“, каза проф. Китанов.
Неофит Рилски е била голям поклонник на това човек да развива и да пази своето тяло и своята душа, той казва, че човек трябва да си ляга рано и да става рано, почти не е консумирал месо, бил е строг към монасите, които употребяват алкохол, но самият тютюн не е бил нещо, което е разглеждал като вредно за неговото здраве, посочи историкът. Той допълни, че във времето, в което е живял Неофит Рилски знанието за тютюна, за вредите от него, не са били големи.
Към научния форум е открита и съпътстваща изложба на Националния музей на образованието в Габрово. За БТА директорът на музея Любка Тинчева разказа, че фотодокументалната изложба дава поглед върху многостранната личност на Неофит Рилски. „В Габрово ние съхраняваме оригинали на взаимоучителните таблици, на „Българска граматика“, издадена през 1835 г., оригиналната камбанка на Габровското“, каза Любка Тинчева.
„Благодарение на авторитета, на ерудицията на Рилския йеромонах, Габрово успява да се превърне в един център на новобългарската просвета, на културата. В Габровското училище се подготвят учителите за бъдещите новобългарски училища, които се откриват по българските земи и в рамките на десет години се създават 53 взаимни училища“, посочи директорът на НМО – Габрово.
