site.btaБаща ми вървеше много бързо напред и непрекъснато търсеше нови неща, каза синът на Апостол Карамитев

Апостол Карамитев вървеше много бързо напред и непрекъснато търсеше нови неща. Това каза във Варна синът му Момчил Карамитев, който присъства на прожекцията на своя документален филм „Апостол Карамитев“ на фестивала „Златна роза“. С нея бе отбелязана 100-годишнината от рождението на големия ни театрален и филмов актьор. 

Мотивът ми да направя този филм беше един предишен опит да се създаде нещо за баща ми преди около двадесет години, който не бе реализиран, сподели пред БТА режисьорът. „Казах си, че ако аз не разкажа за него, никога няма да се получи нещо друго освен някакво надгробно слово, с което да си спомним и да ни стане тъжно“, разкри той. 

Карамитев-син прави своя документален филм с идеята да предаде на зрителите усещането за ритъма на работа и живеене на своя баща и смята, че е успял с помощта на музиката и монтажа. „Това беше нещо, с което той се отличаваше и може би затова много от неговите колеги не го харесваха. Вървеше много бързо напред и не следваше обичайния начин да се укрепи в театъра, да си изгради кариера, от която после да трупа лаври и почитатели. Той непрекъснато търсеше нови неща“, сподели режисьорът. 

Според него Апостол Карамитев има два периода в творческия си път. Единият е романтичният, когато е млад и има много почитателки, а вторият е през 60-те години на ХХ век. Тогава близо девет години не снима никакви филми и изведнъж се появява с „Рицар без броня“, който се явява преломен за него. „Там той сменя своето амплоа. От чаровния, млад, магнетичен младеж става преосмислящ човек, който не жъне успехи. Това се вижда най-вече в „Бялата стая“, където героят му преосмисля реалността и вижда, че пътищата, по които върви, не водят за никъде“, каза Карамитев-син. Такова е и заглавието на романа на Богомил Райнов, по който е направен филмът - „Пътища за никъде“. Той е научил този факт при снимките на своя филм от интервю с дъщерята на режисьора на „Бялата стая“ Методи Андонов - Милена. „Прочетох и романа и се чудих как по времето на социализма, в което уж имаше цензура, във всички тези моменти те са успявали да казват истината. Колкото и да се говори, че сме пропаднала и загубена нация, което не е вярно, аз виждам тази линия, че още преди Пражката пролет ние вече сме говорили и правили тези неща“, каза Момчил Карамитев.

В неговата документална лента са включени както моменти от изпълнения на Апостол Карамитев на сцената и на екрана, така и думи за него, казани от артисти като Коста Цонев, Георги Калоянчев, Георги Черкелов, Доротея Тончева, Татяна Лолова, Йосиф Сърчаджиев и мн.др. Интервютата с тях режисьорът е издирил в стари архиви. Те са правени от негов колега, който е възнамерявал да ги включи във филм за БНТ, но е починал и идеята останала недовършена.

Във филма на Момчил Карамитев могат да се видят и архивни кадри от семейния живот на Апостол Карамитев, заснети от режисьорката Елена Панайотова, правила творчески портрет на актьора в края на 60-те години на ХХ век. Откъсите от представления на актьора синът му намерил в дома им на ролки, сподели той. Има много информация и за преподавателската му работа. Филмът е показван по национални телевизии, но във Варна бе прожектирано финалното копие, което режисьорът най-много харесва. 

Момчил Карамитев е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ, има роли в киното и театъра в България, Италия и САЩ. Разказа, че е заминал преди 30 години на специализация в Италия като актьор, но там пожелал да учи режисура. Впоследствие се запознал със съпругата си и заживял в САЩ, където учил и кинодраматургия. С тази работа успях да си изкарвам хляба, макар да не беше лесно, призна той. Върнал се е от четири години в родината за постоянно, защото смята, че мястото му е тук. Подготвя две игрални късометражни новели по български сценарии, които ще представи за селекция на предстоящия фестивал „Златна роза“.