site.btaИталианските рокаджии от „Монескин“ продължават да възраждат жанра, като разпродадоха напълно концерт в Ню Йорк

Изявите на италианската рок банда „Монескин“ в САЩ са повече от успешни и това вдъхва надежди за възраждането на този музикален жанр, съобщава АП.

„Монескин“ току-що бяха изнесли обедно промошоу на Таймс Скуеър, когато научиха, че концертът им в „Медисън скуеър гардън“, насрочен за по-късно през седмицата, е напълно разпродаден. Приятно изненадан, фронтменът Дамиано Давид нарече новината „много специална“. „Това е едно от най-важните места, където можеш да мечтаеш да свириш“, каза Давид пред АП.

Шоуто в прочутата зала в четвъртък вечерта ще даде началото на северноамериканския етап на световното им турне „Rush! World Tour", което започна по-рано тази година.

В епоха, в която рок групите изглеждат застрашени и повечето от най-добрите изпълнители в жанра са от миналото хилядолетие, Монескин се превърна в нещо като приятна изненада.

Излизайки на преден план през 2021 г. след неочаквана победа на конкурса за песен на Евровизия с техния енергичен хит „Zitti E Buoni“, италианският квартет, изглежда, възражда рок музиката или поне дава глътка надежда.

Басистката Виктория Де Анджелис казва, че това е станало напълно случайно. Според нея групата се е родила от „чиста страст“ между четирима приятели, които са се запознали в гимназията.

„Мисля, че за нас идеята да правим рок музика се появи, защото бяхме толкова млади“, споделя тя. Четиримата просто са искали да правят музика, но никога не са имали идеята да „пробият“ в шоубизнеса като рок група.

„Израснахме, слушайки музиката на нашите родители. А след това започнахме да свирим на инструментите на нашите учители и просто открихме рок музиката и всички групи от миналото. Това е нещо, което наистина ни оформи в това, което сме днес“, казва Де Анджелис.

Тази осмоза пулсира в групата, докато те слушат класически рок, филтриран от техните родители, баби и дядовци. Китаристът Томас Раги проумява, че иска да свири рок музика, след като чува какво може Джими Хендрикс със своя „Фендер Стратокастер“. „Искам да съживя малко фигурата на емблематичния китарист“, казва Раги.

Барабанистът Итън Торчио споделя това мнение, като казва, че неговият стил е различен, но същевременно е повлиян от рока на 70-те и 80-те години на миналия век. „Аз просто се опитвам да бъда модерен и винтидж едновременно“, каза той.

Сега, с три студийни албума зад гърба си, младите рокаджии (Давид е най-възрастният, на 24 години) се превръщат в световен феномен. Тъй като популярността на групата продължава да расте, Де Анджелис казва, че не се влияе от славата, а по-скоро я възприема като „голямо приключение, което можем да споделяме един с друг“. „Мисля, че сме късметлии, защото се запознахме, когато бяхме много млади, така че личностите ни основно се развиха заедно и преживяхме това лудо преживяване заедно, което направи връзката между нас още по-силна“, казва Де Анджелис.

Макар че лесно могат да бъдат сбъркани с глем рокери от друга епоха заради техния моден стил и химни като „I Wanna Be Your Slave“ или „Supermodel“, в музиката им има силна чувственост, която напомня за онази забранена привлекателност от ранните дни на рокендрола, създаваща интимност, „увеличена на макс“ по време на концертите на живо. Постепенно музикантите от групата натрупаха огромна маса верни фенове по целия свят, водени от харизматичния си фронтмен.

Давид приписва тази атмосфера на дните, в които като тийнейджъри са свирили по улиците на Рим. „Трябваше да привлечем вниманието на хората. И така, видяхме, че взаимодействието и сближаването с публиката е нещо, което наистина работи“, разказва Давид. Това се пренася и в шоуто им на живо, тъй като при няколко песни те се отдалечават от основната сцена, за да се доближат до публиката. Те също така качват фенове на сцената.

„Опитваме се да измислим начини да се доближим до хората, защото така всъщност можеш да усетиш енергията. Освен това можеш да докоснеш и да видиш лицата им и да ги накараш да пеят... това е просто споделяне на забавен момент за нас“, споделя Давид.

Връзката между изпълнител и публика се засилва по време на концертите им в Южна Америка, където групата беше изложена на някои от най-енергичните аудитории.

„Хората полудяват, пеят текстовете на песните през цялото време. Наистина крещят с пълно гърло. Танцуват лудо пого. Правят стейдждайвинг в тълпата. Това е максимална енергия“, разказва Де Анджелис.

Тъй като броят на феновете им продължава да расте заедно с размера на залите, Давид признава, че успехът е свързан с някои предизвикателства: „Това води до повече фенове, разбира се, и подобни неща, но води и до повече хейтъри, повече критики и повече очаквания“. Но той е сигурен, че групата остава устойчива.

„Много често публиката иска изпълнителите да бъдат винаги едни и същи. Но аз мисля, че това е много, много нездравословно. Затова е важно да имаш смелостта непрекъснато да експериментираш и да се променяш, независимо какво ще си помислят хората“, убеден е Давид.