site.btaЕврейското културно наследство представя проектът „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико"

Еврейското културно наследство представя проектът „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико"
Еврейското културно наследство представя проектът „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико"
Снимка: Велина Василева /БТА

В зала "Сливен" днес бе представено културното наследство на еврейската общност в Сливен. Това съобщи за БТА Дора Чанева, ръководител на проекта „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико". Месецът не е избран случайно, защото съвпада с началото на еврейската нова година, посочи тя.

Във фоайето на залата до 19 септември може да бъде видяна изложба на предмети, свързани с религията и бита на евреите, както и информационни табла с факти от историята им и известни личности от еврейската общност.

Факти от историята на евреите в Сливен, техните традиции и обичаи представи Юлия Гавазова от регионалната организация на евреите "Шалом" в Сливен. На сбирката бе сервирана кашерна храна.

В интервю за БТА Юлия Гавазова разказа, че еврейската общност в Сливен към днешна дата не е многобройна, както в повечето градове извън София. "Към момента наброяваме около 45 души, без децата, като ние, по-големите, правим всичко възможно да предадем традициите си и на следващото поколение. В тази връзка общността се събира за всички по-големи еврейски празници, по време на които си разказваме историята за празника, хапваме традиционни ястия и си припомняме истории за нашите родители, баби и дядовци", посочи тя. 

Преди 80 години еврейската общност в Сливен е наброявала над 550 души, каза още Юлия Гавазова. В града е имало синагога и еврейско училище, които са били основните места за развитието на културата, образованието и запазването на еврейските традиции. Бележити еврейски фамилии и предприемчиви евреи са поставили началото на производството на чорапи в България. Още в 1892 г. Соломон Михайлов построява предприятието „Звезда".

Всичко това е до момента, в който едно от най-мрачните исторически събития в света оставя силен отпечатък и върху нашата история.

Със Заповед от 15 януари 1943 г. и на основание чл. 19 от наредба на Министерски съвет от 26 август 1942 г. на всички евреи в град Сливен е било забранено да посещават магазините и пазарите в града след 10 часа. След 17 часа им е било забранено да се движат в градската градина, както и по улиците „Цар Освободител", „Митрополит Серафим" и площад „Хаджи Димитър". В заповедта е приложен и списък на всички заведения и улици, които са били забранени за посещаване и преминаване от евреите, във всеки часови диапазон. Забранено е било посещаването на всякакви видове „концерти, забави, театрални и кино представления". Спирането на група хора с еврейски произход на улиците и тротоарите, дори и само за кратък разговор, също е било преследвано.

В Държавен архив в Сливен се съхраняват десетки документи от този период. Там например, може да се види съобщение от 8 март 1943 година, чрез което Общината съобщава на еврейската общност, че мъжете се мобилизират и трябва да се явят на 10 март 1943 г. в училище „Митрополит Серафим", като вземат със себе си „топло облекло, лека постелка, завивка, прибори за хранене, всичко общо до 50 кг. багаж". Относно това съобщение и последващите реакции от обществото, Сливенският митрополит Евлогий има много разтърсваща реч в извадка от „Протоколи на Светия Синод на Българската православна църква по еврейския въпрос". В нея той разказва как жени с нееврейски произход са се обърнали с молба към църквата да се застъпи за евреите. За всички е било ясно, че след мъжете, следващите, изпратени в лагерите на смъртта, ще бъдат жените и децата. Към 12 часа същия ден е получено радостното съобщение, че депортацията на евреите е спряна. Веднага след това, евреите в града отиват при митрополита, за да изкажат своята благодарност за този акт на спасение към Църквата."

Основната цел на проекта „Наследството на Сливен – пленяващо и многолико" е да се съхрани и популяризира културното наследство на Сливен чрез обновяване на пространствата за излагане на културни ценности и подобряване управлението на културните институти, посочват авторите му. Партньори в изпълнението са Регионален исторически музей „Д-р Симеон Табаков", Художествена галерия „Димитър Добрович" и Федерация на културно-просветно дружество на каракачаните в България. 

През следващите месеци се планира представяне на културното наследство на всеки от основните етноси в Сливен, като следващото представяне ще обхване арменската диаспора.

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:39 на 14.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация