Дни след успешното кацане на Луната Индия изстреля космически апарат, който да изследва Слънцето и потвърди амбициите си да бъде призната за основна космическа сила.
На Луната досега бяха кацали само САЩ, СССР и Китай. Руски апарат се разби дни преди успеха на индийския. НАСА и ЕКА са изпратили повече от 20 сонди за изследване на Слънцето. Индийската организация за космически изследвания обаче се намесва с по-евтини технологии и претенции за научни открития.
Бюджетът на мисията „Чандраян 3“, която осъществи кацане на Южния полюс на Луната, е 75 милиона щатски долара - по-малък отколкото на филма „Гравитация“ с неговите 100 милиона долара, отбеляза Ройтерс . По данни на Ай Ем Ди Би приходите от прожектирането на филма по света са около 750 милиона долара. Ниската цена означава по-малка продължителност на мисиите и събиране на по-малко данни. Те са основно за демонстриране на технологии. За гарантиране на успех те не са новаторски, но са солидни.
Мисията "Чандраян-3", освен че за първи път кацна меко на Южния полюс на Луната, потвърди наличието на сяра, желязо, кислород и други елементи.
Мисията "Адитя-L1" има за цел да изследва слънчевия вятър, който достига и до Земята и може да предизвика смущения в комуникациите. Учените се надяват да научат повече за ефекта на слънчевата радиация върху хилядите сателити в орбита. В по-дългосрочен план данните от мисията биха могли да помогнат за по-добро разбиране на влиянието на Слънцето върху климата на Земята, произхода на слънчевия вятър, потокът от частици през Слънчевата система.
Индийската организация за космически изследвания планира също пилотиран тридневен космически полет с мисията „Гаганян“ на орбита на височина около 400 км. Тя е с бюджет 1,08 милиарда долара. Официална дата не е съобщена, но от Индийската организация за космически изследвания са казвали, че я подготвят за 2024 г. Амбициите на страната са да постигне трайно човешко присъствие в космоса след завършването на "Гаганян".
Индийската организация за космически изследвания подготвя съвместно с НАСА спътника НИСАР, който да картографира Земята на 12 дни и да предоставя данни за промени в екосистемите, ледената маса, растителната биомаса, повишаването на морското равнище, подпочвените води и опасност от природни бедствия, като земетресения, цунами, вулкани и свлачища. Очаква се той да бъде изстрелян през януари 2024 г.
Индия изгражда и първата си специализирана поляриметрична мисия за изучаване на космически рентгенови източници. Космическият апарат XpoSat ще събира данни в областта на астрофизиката на високоенергийни източници. Датата за изстрелване на тази мисия още не е определена.
Голям проект за Индийската организация за космически изследвания е да изпрати орбитиращ апарат до Венера, който да изучава състава и атмосферата на планетата. Първата дата за изстрелването на космическия апарат "Шукраян" е декември 2024 г., с втори прозорец през 2031 г. Той е с по-голяма научна програма.
Предишните мисии на Индия до Луната "Чандраян-1" и "Чандраян 2" бяха през 2008 и 2019 г.
"Чандраян-1" потвърждава наличието на замръзнала вода на Луната. Космическият апарат е изстрелян през октомври 2008 г. и работи да август 2009 г. Част от него е сонда, която пада контролирано на Южния полюс на Луната през ноември 2008 г. Данните са използвани за кацането на апарата от мисията "Чандраян-3".
Втората индийска лунна мисия "Чандраян-2" се състои от орбитален и спускаем апарат и луноход. Тя достига успешно орбита, но спускаемият апарат се разбива.
През 2013 г. Индия изпраща космически орбитален апарат до Марс. Мисията „Мангалян“ е планирана за шест месеца, но наземният контрол поддържа връзка с апарата до 2022 г.
Междувременно индийската космическа програма преминава през най-голямата си трансформация. През 2020 г. тя е отворена за участие на частния сектор, както е в САЩ. Ако сега индийският космически сектор представлява 2-2,5 % от световната космическа икономика, се очаква той да нарасне до над 10 % през следващите години, пише сайтът Джиополитикс.
/ХТ/
news.modal.text
