site.btaИндийският спускаем модул "Викрам" успешно направи "скок" на Луната

Индийският спускаем модул "Викрам" успешно направи "скок" на Луната
Индийският спускаем модул "Викрам" успешно направи "скок" на Луната
Снимка: АП

Индийският модул "Викрам", който се спусна на Луната през август, изпробва успешно маневра за издигане от повърхността на изкуствения спътник на Земята, отдалечавайки се на почти половин метър от мястото на първоначалното си кацане, съобщи Индийската организация за космически изследвания (ISRO) в социалната мрежа Екс (известна преди като Туитър).

"Викрам" извърши меко кацане на Луната. Отново! Спускаемият модул преизпълни поставените задачи. Той успешно извърши експериментален скок. По команда модулът включи двигателите, издигна се на около 40 сантиметра, както беше планирано, и кацна на разстояние от 30-40 сантиметра", се посочва в направеното от организацията изявление.

От ISRO обясниха, че целта на експеримента е да се тестват технологии за излитане от лунната повърхност, които може да са необходими за новите мисии на Индия до Луната, включващи връщане на проби от повърхността й, както и за пилотирани мисии. 

"Всички системи са работили безпроблемно и са в добро състояние", казаха още от Индийската организация за космически изследвания.

Съобщението на ISRO е придружено от видеозапис на маневрата, направен от камера на борда на "Викрам". На него се вижда лунната повърхност със следа, оставена от лунохода "Прагиян". Първоначално наоколо се вдига прах заради работата на двигателя, след което модулът се спуска обратно на повърхността.

На 23 август спускаемият модул на индийската мисия, наречен "Викрам" в чест на "бащата" на индийската космическа програма Викрам Сарабхай (1919-1971), успешно кацна близо до Южния полюс на земния спътник.

Индия стана четвъртата страна в света след СССР, САЩ и Китай, успяла за осъществи меко кацане на апарат на Луната, както и първата, извършила меко кацане на лунния Южен полюс. 

"Викрам" достави малък луноход, наречен "Прагиян" ("познание", "мъдрост"), на естествения спътник на Земята, който трябваше да работи най-малко един лунен ден (14 земни дни). Лунният роувър беше поставен в спящ режим на 2 септември и може да бъде активиран отново на 22 септември.

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:22 на 24.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация