Проф. Рикардо Пикио беше голям приятел на България и изтъкваше значимата роля на българската държава в развитието на историята и културата на славянството, и на православието за цяла Европа. Точно преди 40 години на Първия конгрес по българистика той формулира виждането си, че през девети и десети век се ражда една нова литературна цивилизация и така се поставя основата на важен период за цялото средновековно християнство. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в словото си на възпоменателната вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на изтъкнатия славист и българист проф. Рикардо Пикио.
Инициативата е в рамките на Националната научна програма "Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина" и е под патронажа на вицепрезидента. Възпоменателната вечер се състоя в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН).
Деветият международен колоквиум по старобългаристика започна в Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 28 август. Настоящото издание на научния форум е част от серията събития под патронажа на вицепрезидента и е в рамките на националната научна програма. Тази година в него са включени над 20 чуждестранни изследователи от различни научни организации в Европа и над 15 български от няколко висши училища и Българската академия на науките. Едно от заседанията на колоквиума беше посветено на 100-годишнината от рождението на големия приятел на България, известния славист и българист проф. Рикардо Пикио, за когото Софийският университет и Българската академия на науките организират и специалната възпоменателна вечер.
Вицепрезидентът поздрави организаторите и участниците в Деветия международен колоквиум по старобългарстика и лично проф. Анна-Мария Тотоманова. Илияна Йотова припомни думи на проф. Пикио в писмо до проф. Петър Динеков, като отбеляза, че кореспонденцията им беше осветлена в доклад на проф. Красимир Станчев само преди няколко дни.
В старобългарската литература се съдържат цели пет тематични кода за православната славянска култура, гласи един от изводите на проф. Рикардо Пикио, припомнени само преди няколко дни на колоквиума, отбеляза Йотова.
Тя добави, че безспорно и многократно доказано е как нашата малка по територия държава е дала не само букви, а и пример, и светлина, и код за просперитет за далеч по-многочислен народ. България даде на славянския свят писменост, духовност и култура, и това не бива да е обвито в невежество, да се забулва в полулъжи, в полунаука и в полуистина, а още по-лошо да се употребява за националистични лозунги, коментира Илияна Йотова.
Вицепрезидентът сподели, че е имала невероятен шанс лично да се докосне до вселената проф. Рикардо Пикио много назад във времето - още в студентските години. Но за мен това беше един изключителен период в живота ми и особено интересен за развитието на средновековното литературознание в България, амбициозен период, добави Йотова.
Тя каза, че паметта и делото на проф. Рикардо Пикио ни задължават да не бъдат забравени. Стогодишният му юбилей има видима проекция в наши дни, намираме я и в актуалната политика, и в геостратегическото съперничество на територията на духовността, и в опитите за присъединяване на история и култура в хибридните новини. Стига се дотам хуманитарните науки да се пренебрегват днес, дори от някои не особено грамотни хора да се обявяват за безполезни. Често пъти са извън приоритетите на власти и на политици, каза вицепрезидентът.
По думите й българският език, нашето А и Б, е подложено на интерпретации, безогледно използвано за съмнителни патриотични цели, много често без дори намек за научна истина.
Науката е свят на идеи, в интерес на България е политиците да ги чуват и да приемат вдъхновение и за национална култура, за могъщата, но пренебрегвана територия на духовността и на самосъзнанието. В този смисъл, лично аз очаквам от тези, от които зависи най-накрая да се вземе политическото решение за създаване на Български културен институт, каквито ги има във всички страни в Европейския съюз, с изключение на България, каза вицепрезидентът Илияна Йотова.
На възпоменаталната вечер присъства и посланикът на Италия у нас Джузепина Дзара, както и учени, участници в Деветия международен колоквиум по старобългаристика.
Сред научните приноси на проф. Рикардо Пикио са обобщения, които поставят на нова основа проучванията на средновековните литературни текстове. Ключов момент е концепцията му за европейската "Slavia", която през Средновековието се разделя на "източно славянство" и "западно славянство" - две успоредно съществуващи, но развиващи се по различни пътища култури в зависимост от различните географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, както и въвеждането на термините "Slavia Orthodoxa" и "Slavia Latina" .
Проф. Пикио е избран за чуждестранен член на БАН през 1981 г. Лауреат е на Международната награда "Братя Кирил и Методий" (1984). Почетен доктор е на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1988).
Роден е на 7 септември 1923 г. в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет "Ла Сапиенца". През 1947 г. е редактор в списание "L’Avanti".
Две години преподава италиански език (1948–1949) във Варшавския университет, където под влияние на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а после специализира българистика в Париж при Роже Бернар и стара руска литература при Андре Мазон.
Между 1953 и 1961 г. е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а след това оглавява Института по славянска филология в Римския университет "Ла Сапиенца" (1961–1965). През 1965-1966 г. е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 г., в продължение на почти две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йелския университет в Ню Хейвън.
Когато се връща в Италия през 1985 г., Рикардо Пикио става професор по руска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 г. се пенсионира.
