site.btaШвейцарските ледници отново са под заплаха

Швейцарската метеорологична служба съобщи, че топлинната вълна е издигнала нивото на нулевата изотерма до най-високата надморска височина, откакто отпреди 70 години се води статистика - нов злокобен знак за прочутите ледници в страната, предаде Асошиейтед прес. 

Зоната, известна като нулева изотерма, е прагът между въздушните слоеве с температури над 0 градуса Целзий на по-ниски височини и тези с температури под нулата на по-големи височини.

МетеоСуис (MeteoSwiss) съобщава, че през нощта в неделя срещу понеделник нивото на нулевата изотерма е достигнало 5298 метра над морското равнище в Швейцария. Всички заснежени алпийски върхове в страната - най-високият от които е 4634-метровият Дюфур в планинския масив Монте Роза, са били с температури на въздуха над нулата по Целзий, когато водата замръзва до лед, което увеличава перспективите за топене.

Засегнат е дори Монблан, най-високият връх в Европа, издигащ се на около 4809 метра в Алпите на границата между Италия и Франция, посочва службата въз основа на данни от метеорологичните си балони. 

Новият рекорд засенчва предишния, поставен през юли миналата година, която според експертите беше особено опустошителна за ледниците в Швейцария.

Нулевата изотерма се отчита от 1954 г.

Метеорологът от МетеоСуис MeteoSwiss Михаел Швандер казва, че едва за трети път са отчетени подобни стойности на височина над 5000 метра и че обикновено нивото е на около 3500 до 4000 метра през типичното лято.

"При нулева изотерма много над 5000 метра над морското равнище всички ледници в Алпите са изложени на топене - до най-големите си височини", казва в Даниел Фариноти, глациолог от Федералния технически университет в Цюрих. "Подобни събития са редки и са вредни за здравето на ледниците, тъй като те живеят от натрупването на сняг на голяма надморска височина. Ако подобни условия се запазят в по-дългосрочен план, ледниците ще бъдат загубени необратимо", казва той.

Миналогодишно швейцарско проучване установи, че 1400-те ледника в страната - най-много в Европа, са загубили повече от половината от общия си обем от началото на 30-те години на миналия век, като само за предходните шест години той е намалял с 12 процента.