Днес се навършват 100 години от рождението на езиковеда

site.btaПроф. Мирослав Янакиев умееше да сдружава не само науките, но и хората, казват негови студенти

Проф. Мирослав Янакиев умееше да сдружава не само науките, но и хората, казват негови студенти
Проф. Мирослав Янакиев умееше да сдружава не само науките, но и хората, казват негови студенти
Илюстрация: Пиксабей

Той умееше да сдружава не само науките, но и хората. Това казват за проф. Мирослав Янакиев (1923-1998 г.) негови студенти. По думите на проф. Радосвет Коларов езиковедът е „унищожавал“ границата между себе си и своите ученици по безпрецедентен начин.

Проф. Мирослав Янакиев е учен, хуманитарист, изследовател с широк интердисциплинарен профил, който използва в работата си методите на математическата логика и теорията на информацията. Днес се навършват 100 години от неговото рождение.

ПОЛУЧАВА ПОЧТИ ПЪЛНА ПАРЕЗА НА ДВЕТЕ РЪЦЕ ЗАРАДИ ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ

Мирослав Янакиев Николов е роден на 19 август 1923 г. в София в занаятчийско семейство. Баща му - Янаки Николов Стоянов, бил инвалид от Първата световна война и дългогодишен председател на Сдружението на дамските кроячи в България.

През 1942 г. Мирослав Янакиев се разболява от детски паралич (полиомиелит), в резултат на което получава почти пълна пареза на двете ръце и частична пареза на левия крак. Той е първенец на випуска по успех в Първа софийска мъжка гимназия, която завършва през 1943 г. 

ЧЕТЕ ЛЕКЦИОННИ КУРСОВЕ НА СТУДЕНТИ ОТ ШЕСТ СПЕЦИАЛНОСТИ В СУ

През 1947 г. завършва „Славянска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на 5 ноември същата година започва работа като редовен асистент при проф. Кирил Мирчев по история на българския език в катедрата по български език към Историко-филологическия факултет на СУ. От 1952 г. Мирослав Янакиев е старши асистент и до 1963 г. работи като хоноруван преподавател, като води упражнения и чете лекционни курсове на студенти от специалностите българска филология, турска филология, руска филология, западни филологии, журналистика и архивистика по старобългарски език, история на българския език, съвременен български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис), глаголическа и кирилска палеография, българска стилистика, българско стихознание, глотометрия (математическа статистика за филолози). Води и занятия по журналистическа стилистика. През 1959 г. и през 1963 г. Мирослав Янакиев е на специализации в Полша и в СССР. 

ЗАПИСКИ ПО СТИЛИСТИКА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

През 1960 г. излиза книгата му „Българско стихознание“ – изследване на стихотворното майсторство.  Интересна е историята на неговите „Записки по стилистика на български език“. През летния семестър на учебната 1962 -1963 г. Мирослав Янакиев въвежда нов курс и лекциите му са в основата на книгата. В тях той подробно излага идеята за прилагане на лингвистиката в анализа на текста. След появата на неговите „Записки“ Мирослав Янакиев привлича около себе си млади хора и започва работа по съставянето на честотен речник на българския език. Речникът е завършен през 1979 г. 
През 1963 г. Мирослав Янакиев е избран за доцент. За хабилитационен труд той представя книгата си „Българско стихознание“. Доцентското звание му е присъдено от Висшата атестационна комисия на 8 юли 1963 г.  Междувременно Мирослав Янакиев  чете лекции по старобългарски език и историческа граматика на българския език на студенти по българска и руска филология и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

ПРЕПОДАВА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В МОСКВА

От 1963 г. до 1966 г. той завежда катедрата на преподавателите по български език за студенти чужденци към Института за чуждестранни студенти. Следващите две години е заместник-декан на Факултета за славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1963 – 1964 г. Мирослав Янакиев е главен редактор на в. „Софийски университет“, а през 1966 – 1968 г. е редактор на в. „Студентска трибуна“. Двете му студии – „Основи на теорията на орфографията“ и „Теория на орфографията и речта“, написани на руски език и публикувани през 1963 г. и 1964 г. , са цитирани от езиковеди в целия свят.

От 1969 г. до 1984 г. Мирослав Янакиев е  командирован в Московския университет „М. В. Ломоносов“, където преподава български език на студенти от специалността „Българска филология“.

ГЛОТОМЕТРИЧЕСКИ ПОДХОД КЪМ ИЗУЧАВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА ПРАКТИКА

През 1979 г. Мирослав Янакиев става професор. За хабилитационен труд той представя книгата „Стилистиката и езиковото обучение“, където подробно е описан нов подход към изучаване на езиковата практика, наречен от него глотометрически.  Книгата се смята за явление в българската лингвистика. От една страна е стилистика, от друга – психолигвистика, от трета – социолингвистика, от четвърта – теория на книжовното езиково строителство, от пета – глотометрията.

Мирослав Янакиев е участвал в подготовката на учебници и други пособия, с чиято помощ в средните училища се преминава последователно от обучението по български език към стилистична постановка. Бил е член на националната лекторска група и многократно е изнасял лекции по риторика в България. Канен е в редакциите на издателствата и на централни и провинциални вестници и списания, за да прави оценка на работата на редакторите и коректорите. 

ТЪРСЕТЕ ДВЕ МНЕНИЯ, АКО НЕ НАМИРАТЕ ВТОРО – ИЗМИСЛЕТЕ ГО

Пенсионира се през 1988 г., но продължава да ходи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заобиколен от своите студенти. Под негово ръководство успешно защитават дипломните си работи повече от 850 студенти по българска филология и журналистика. 

В интервю за в. „Студентска трибуна“ от 22 ноември 1988 г. на въпроса „Ако трябва да се обърнете със свое послание към днешните студенти, към бъдещите учени, какво би било то?“, проф. Мирослав Янакиев отговаря: „Казвал съм го и в своите лекции – по всички въпроси търсете поне две мнения! Ако не намирате второ – измислете го! Университетската наука трябва да вижда и да участва в престрелките от различни схващания, за да стигне до предния фронт на познанието. Без това той ще е гимназия, училище, но не и университет. С особено вълнение приех тази среща за в. „Студентска трибуна“ – бях редактор там. И в редакцията се стремях към същото. Искаше ми се студентският вестник да се списва така, че да отразява различни мнения. Не само едно. Ако няма второто – родете го!“

ИЗПОЛЗВА МЕТОДИТЕ НА МАТЕМАТИЧЕСКАТА ЛОГИКА В РАБОТАТА СИ

Проф. Мирослав Янакиев е определян като един от най-ерудираните учени езиковеди. Трудовете му са предимно в областта на историческата граматика на българския език, стилистиката, стихознанието, семиотиката, информатиката. Той използва в работата си методите на математическата логика и теорията на информацията. Занимава се с ролята на семиотиката за решаването на проблемите на ранното чуждоезиково обучение в детската градина и началните училищни години.

Той е автор на „Програмиран учебник по правопис на българския език“ (в съавторство с Т. Владимирова, 1970), „Опит за програмиране на обучението по правопис“ (в съавторство с Т. Владимирова, 1971), „Стилистика на българския език“  (1971), „Как да редактираме собствено съчинение" (1975), „Стилистиката и езиковото обучение" (1977), „Електрониката в помощ на учителя филолог" (1988), „Как да редактираме свой или несвой текст" (1994), „Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком“ (съвместно с Надежда Котова, 2001), „Честотен морфемиарий на българския език“ (съвместно с Надежда Котова) и др.

СВЕТЪТ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ С МАЛКОТО, ДЕЛНИЧНО НАШЕ ПОВЕДЕНИЕ 

През 1993 г. по повод 70-ия юбилей на езиковеда излиза от печат „Сборник от научни трудове, посветен на 70-годишнината на професор Мирослав Янакиев“. Сборникът е представен в зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На събитието неговите ученици си спомнят как той ги е напътствал в идеята за промяна на света. Професорът им говорил не само за своята наука, лингвистиката, но и за това, че светът може да се промени с малкото, делнично наше поведение.  На представянето Мирослав Янакиев споделя: „Мой учител е Александър Балан, който казваше: „Аз учех, давах ука, а сега съм в самота, висока самота“. Моята самота не е висока - не ме изоставяйте". 

НАУКАТА НЕ СЕ СЪЗДАВА В ОТШЕЛНИЧЕСКА САМОТА

Неговият ученик - проф. Радосвет Коларов,  тогава разказва за него: „През целия си живот проф. Янакиев се вълнуваше от проблемите на общуването, от предаването и съхраняването на информация. Като се започне от проблемите на кода, мине се през изследване на „идиолекта" - устройството за производство на съобщения, което се намира в мозъка на човека, и се стигне до обучението, въздействието върху невръстните носители на езика. Проф. Янакиев умееше да сдружава не само науките, но и хората. Той унищожаваше границата между себе си и своите ученици по един безпрецедентен начин. През 60-те и 70-те години на 20-и век кабинетът му беше отворен за посетители досред нощ. В неговите представи науката не се създаваше в отшелническа самота, а чрез колективните усилия на много хора.  За него беше важно една идея „да работи" (любимата му дума), да е инструментално приложима. В този смисъл тя не можеше да бъде нечие притежание. Науката не беше място за патентоване, чинопочитание, съревнование. Тя беше място, където група съмишленици равнопоставено вършат обща работа.“ 

Проф. Мирослав Янакиев умира на 9 ноември 1998 г. на 75-годишна възраст.


/АЯ/МГ/отдел „Справочна“

/ ГН

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:31 на 15.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация