Влиянието на активното топене на ледниците върху рибните популации във фиордите на Югозападна Гренландия ще бъде проучвано от доц. д-р Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей (НПМ) при БАН, заедно с учени от Дания, Норвегия и Великобритания. Това се случва по време на арктическа експедиция, която се провежда в периода 14-31 август, съобщават от НПМ-БАН.
От екипа на музея уточняват, че това е първата арктическа експедиция на Националния природонаучен музей при БАН. На терен учените ще проучат два фиорда – със и без вток на глетчерни води. В тях с помощта на акустична телеметрия ще бъдат изследвани основно различните миграционни стратегии на арктическия сивен (Salvelinus alpinus).
„Очакваният резултат от екипа е потвърждение на хипотезата, че арктическите сивени във фиордите на Гренландия с приток от ледников отток ще имат различно миграционно поведение и хранителни навици от сивените, обитаващи подобни фиорди без вток на глетчерни води. Базата на експедицията е в малкото градче Какорток, като по-голямата част от теренната работа ще бъде извършена в два отделни фиорда, където ще бъдат построени временни палаткови лагери“, казват от НПМ-БАН.
Учените отбелязват, че арктическите водни екосистеми са особено уязвими и застрашени от антропогенното влияние и климатичните промени. Поради това е важно да се събере базова информация за тях в целия арктически регион, както и да се документира и определи потенциалното значение на наблюдаваните екологични промени в тези части от планетата. Сладководните екосистеми често са малки, относително затворени и ограничени и по този начин предоставят добра възможност за документиране на настъпващите екологични промени.
„В рамките на тези екосистеми арктическият сивен (Salvelinus alpinus) често е единственият вид риба, който се среща в тях и като топ хищник може да предостави ценна информация за състоянието и функционирането на арктическите водни екосистеми. Промените в околната среда влияят върху миграцията на отделните видове риби и могат също да попречат или да нарушат способността на даден вид да мигрира. И в двата случая промените в околната среда биха могли да доведат до намаляване или пълна загуба на възможността за миграция, но това е съвсем слабо проучено в наши дни. Климатичните промени са най-силно изразени в арктическите и субарктическите райони, където повишаването на температурата и валежите надвишава средните глобални стойности. Това води до удължаване на годишния период на растеж на рибите и може да се очаква, че промените в миграционното им поведение ще бъдат най-видими в тези райони“, разказват учените.
За да събере повече информация за това, екипът на експедицията ще използва акустична телеметрия и различни техники за събиране на физиологични и генетични проби в границите на две съседни системи от фиорди в Югозападна Гренландия – едната е с приток от ледников отток, а другата – без такъв. Това ще спомогне за количествено определяне на вариациите в миграционните тактики и в степента на използване на морските местообитания от анадромните популации на арктическия сивен, казват от Националния природонаучен музей при БАН.
/ВСР
/ХТ/
news.modal.text
