site.btaКнигите ми са малки като обем, но са концентрат, който би могъл да разреждаш и пак ще остане достатъчно силен, каза писателят Людмил Станев

Писането на книги е романтично занимание, а книгоиздаването е губеща дейност, но аз продължавам. Книгите ми са мънички като обем, но са концентрат, който би могъл да разреждаш и пак ще остане достатъчно силен. Това каза писателят Людмил Станев, който представи пред варненци своя сборник разкази „Избрано“, издание на „Pibooks”. Той допълни, че дължи благодарности на своя стар съратник Петър Желев и на издателката Петя Михайлова, които присъстваха на премиерата в двора на Художествения музей „Георги Велчев“.

Авторът припомни, че преди 13 години излезе негова книга със събрани разкази, която обаче е в по-неудобен голям формат, а новата е предназначена за носене и постоянно ползване. По думите му тя е отправена към по-младото поколение. Не са включени някои текстове, в които се прави гавра с комунисти и патриоти, както и не толкова силни неща, и са избрани творби от пет издания. „Това е есенция. Аз не съм графоман, затова книгите ми са мънички като обем“, сподели Станев. Според него в изданието надделяват песимистичните нюанси, но това е от времето, в което живеем, в което има много неща, от които го е срам. Очертават се тежки години в тази страна по причина на толкова много безмозъчни политици, смята авторът. 

Той съобщи, че работи по текстове за нова книга, в която ще става дума за Караваджо и за други големи имена в живописта и в литературата, които според него са много подходящо начало за незлоблива пародия на стойностите. Условието да ги възприеме човек обаче е да знае оригинала, така че за хората, които не са запознати с това, което ще ги информирам, тази книга ще звучи като на унгарски език, допълни писателят. 

Идеята за издание „Избрано“ дошла на Станев и неговия приятел Петър Желев при една от техните срещи, наречени „кабинетите на Монпарнас“. Желев също не одобрява вида на изданието със събрани съчинения отпреди 13 години, тъй като смята, че творбите на писателя трябва да бъдат в джобен формат, да се носят и да се отварят навсякъде. Големите книги според него са само, за да събират прах в библиотеката. Той припомни, че между двата сборника Станев е издал и „Рязко“ („Жанет 45“), като разкази от нея също влизат в „Избрано“ заедно с още четири непубликувани творби. Той каза още, че оформлението на корицата е правено за старата книга, но сега му е дошло времето. 

Винаги е удоволствие да работиш с текстове на Людмил Станев, каза Желев, който е негов редактор, съавтор в киното и телевизията, както и актьор, представял разказите на различни събития. Той каза, че ги познава до болка, но пак открива нови неща в тях. „След като се плъзнеш по първия слой с хумора, абсурдите, играта с думите, отдолу излизат по-дълбоки философски неща. Това постоянно преоткриване на текстовете е смисълът да наречеш един човек, който пише, писател“, смята Желев. 

Петя Михайлова призна, че е голям почитател на писателя от ученическите години в гимназията и предложението му да издадат заедно сборник с избрани творби много я е зарадвало. Това се случва 30 години след излизането на първата му книга, припомни тя и изтъкна, че нещата не биха се случили толкова добре без подкрепата на Петър Желев.