site.btaВъзраждането на „Тристан и Изолда“ от Пламен Карталов е поредният триумф на Софийската опера

Възраждането на „Тристан и Изолда“ от Пламен Карталов е поредният триумф на Софийската опера, пише оперният критик Джим Причард в изданието „Сийн енд хърд интернешънъл“ ("Seen and heard international").

След успешната премиера на новата постановка на „Пръстенът на нибелунга“, състояла се в рамките на шест дни в началото на юли, следващите опери „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“ в рамките на Вагнеровия фестивал през 2023 г. бяха очаквани с нетърпение.

Продукцията от 2015 г. „Тристан и Изолда“ бе изпълнена след едногодишна подготовка с Рихард Тримборн. Много аспекти от първия „Пръстенов цикъл“ на трупата от 2013 г. се наблюдават в това възраждане, особено с новаторската и визионерска концепция. Пламен Карталов обяснява своята постановка така: „Сложната философия на поетичния шедьовър на Рихард Вагнер потърсих да реализирам с напълно разбираем, емоционален, динамичен и силно изразителен музикално-театрален език. Самият Вагнер е искал да види на сцената театъра в музиката си. Независимо от екстремното условие за вокалната издръжливост на певците, не по-малко изискване е те да са и големи актьори.“

Уникален аспект на постановката от 2015 г. е прологът, който открива операта преди оркестровата прелюдия и позволява на публиката да усети предисторията на операта. Постановката е създадена, за да реализира истинска емоционална драма, както пише Карталов: 

„Музиката и стиховете на „Тристан и Изолда” извират от най-интимните нишки на преживени душевни терзания. Като живи сенки, излезли от един неосъзнат сън на любовна забрава, страстно и без страх, нашите герои политат в космоса си от мечти и емоции на илюзорно щастие. Заблудата за тяхното звездно любовно пътуване не е греховна. С огнения им изпепеляващ бяг от реалността, пътят на живота им ги води от неразделна любов към избора им в полет към щастието в смъртта. Така спасяват себе си и любовта си. Както в никоя друга опера, тук при Вагнер главната героиня не умира. Тя се преобразява в светлина, където е царството на вечната и най-истинска любов. Отнасяйки със себе си любимото си същество, за да бъдат вечно заедно и живеят завинаги заедно.“

Представлението започва с поразителен видеоклип на разлюляващите се морски вълни, подсилен от вятърна машина зад наклонената сцена, която позволява на фигурите да се движат по нея, за да създадат впечатление за странна, призрачна история. Виждаме младата Изолда и спасяващия я Тристан след добре хореографиран сблъсък с рицаря Моролд, който трябва да получи годишния данък, който крал Марк от Корнуол плаща на Ирландия, но вместо данъци получава отрязаната глава на Моролд. Самият Тристан е тежко ранен в битката и успява да стигне до бреговете на Ирландия с лодка. Принцеса Изолда, прочута със силата си да лекува с билки, излекува смъртоносните рани на младежа, който се представя за Тантрис. Когато Тантрис е почти излекуван, Изолда случайно открива, че той е убиецът на годеника ѝ Моролд и решава да си отмъсти. Тя вече е вдигнала меча, когато Тристан я поглежда в очите и ръката на принцесата пада безсилна. Изолда се влюбва в Тристан.

Оркестровата прелюдия към първо действие се открива с великолепни струнни акорди, а началната сцена изобразява спящата Изолда, докато камериерката ѝ Брангена я чака. На Изолда се разказва за годежа ѝ с крал Марк, а Брангена на Анна Верле чрез прецизната мимика на лицето демонстрира страхотна актьорска игра, докато Изолда на Радостина Николаева сякаш носи тежестта на трагичната си съдба в пеенето си.

Сцената с размяната на отварите е умело изиграна. Докато Тристан прегръща Изолда, те се въртят на ротативна платформа, докато пристигнат хората на Марк. Тристан на Мартин Илиев показва прекрасен драматичен теноров глас в умело изграденото си превъплъщение, а внезапното пристигане на кораба в Корнуол е ефектно с блестящата подкрепа на музикантите на Константин Тринкс, най-вече на духовата секция.

Във второ действие виждаме двора на крал Марк, а хитрият кралски съветник Мелот дебне, шпионирайки сгодената Изолда. Изолда вече е облечена в сребриста дреха на подиума, присъства и Брангена. Когато Изолда вижда Тристан, тя разпознава надигащата се любов и разгръща обятия. За любовната сцена се спуска екран, изобразяващ красивите екзотични цветове на градините на замъка. Двамата влюбени се приближават един към друг по уникален начин, сякаш се носят във въздуха, което създава усещане за съновидение от хипнотични образи, придружени от великолепните хармонии на оркестровия звук.

Мелот наблюдава влюбените и предупреждава крал Марк за предателството, а той ги прекъсва. Образът на крал Марк, представен от Петър Бучков, е дълбоко вълнуваща във великолепния му глас и актьорска игра. Схватката между Тристан и придворните на Марк завършва с падането на Тристан, като неговият помощник Курвенал го отвежда на безопасно място.

В трето действие цялото страдание на умиращия Тристан е изразено чрез завладяващото соло на обой, което предвещава трагедията, която предстои да се разиграе. Верният Курвенал на Атанас Младенов е великолепен в своята игра/пеене - още един от акцентите на вечерта. Сцената на боя беше представена с огромен драматизъм и доведе до великолепно изпълнения Liebestod на Изолда. Докато Тристан умира, крал Марк научава как Брангена погрешка е дала на Изолда любовния елексир, а накрая Изолда се събужда и те се прегръщат за последен път.

Брангена на Верле е най-доброто изпълнение на вечерта със сложната мимика на лицето, с движенията на тялото и с приглушения си мецосопранов глас. Тристан на Илиев е изпълнен с превъзходен глас и силна актьорска игра в ролята на трагичния герой. Изолда на Николаева е великолепно изграден образ, допълнен с красив и богат спинто сопран. Курвенал на Младенов е страхотен, а крал Марк на Петър Бучков - непоколебим в мрачния си привлекателен бас.

Вълшебната като съновидение концепция на тази постановка е подсилена от декорите на Миодраг Табачки, а осветлението на Андрей Хайдиняк значително подпомага визуализацията на Карталов с чудесно въздействащи цветове на фона на нощта. Различието между цветовата гама на костюмите извежда на преден план цялостния контраст на различните персонажи; Изолда е в ярка сребриста рокля, докато Тристан носи черно на фона на по-меките цветове на кафявото и зеленото на останалите певци, а костюмите са средновековни или в някои случаи – извън времето. И тук цялостната хореография, включително бойните сцени, е превъзходно режисирана от Камен Иванов и Риолина Топалова, което подсилва бързо развиващата се драма. В центъра на музикалното изпълнение са Константин Тринкс и неговият отличен оркестър, който никога не е свирил по-добре, подобрявайки се всяка вечер под ръководството на този прекрасен немски диригент.

Като цяло, след премиерата на новия цикъл „Пръстенът“, поставен в началото на юли, и това възраждане на „Тристан и Изолда“ са част от триумфалния успех за Вагнеровия фестивал на Пламен Карталов през 2023 г.