site.btaПанихида за загиналите участници в Илинденско-Преображенското въстание беше отслужена в Ректората на Софийския университет

Историята на Илинденско-Преображенското въстание е добре проучена. Вече 120 години българските историци пишат за него и за неговите герои. Малко нещо ново може да се каже, но не нови научни открития ни събират днес на тази тържествена научна сесия, а ни събира паметта, защото историята е продукт на паметта. Това каза председателят на Македонския научен институт проф. д-р Георги Н. Николов на тържествена научна сесия, посветена на 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, която се организира днес в аулата в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Като обхват и продължителност, Илинденско-Преображенското въстание е много по-мащабно от Априлското въстание, много по-различна е и неговата тактика. Целта е то да продължи максимално дълго, за да предизвика намесата на великите сили. В продължение на три месеца въстаниците успешно се сражават с многобройна османска редовна армия, но с високата цена на няколко хиляди цивилни жертви - жени, деца и старци, каза доц. д-р Елка Трайкова - научен секретар на направлението "Културно-историческо наследство и национална идентичност" в Българската академия на науките (БАН) на тържесвената научна сесия за 120 години от Илинденско-Преображенското въстание, която се организира в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Тя прочете приветствие към организаторите и участниците във форума от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и от ръководството на Академията..

В българската история има редица значими събития, а Илинденско-Преображенското въстание е една от връхните точки в борбите на българите за национално освобождение. Въстанието завинаги ще остане в историческата памет на българите като символ на героизма, жертвоготовността, смелостта и жаждата за свобода, казва в словото си ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" към организаторите на днешната тържествена научна сесия, посветена на 120-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание, която започна в аулата на висшето училище.

Тържествена научна сесия по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ще се състои днес в аулата в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщи пресцентърът на висшето училище. Форумът започва в 9:30 ч. с панихида за участниците в Илинденско-Преображенското въстание, която ще бъде отслужена от Мелнишкия епископ Герасим и от духовници от Българската православна църква.Честването на годишнината е организирано от Историческия факултет на Софийския университет, от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН) и от Македонския научен институт.

На 19 юли, сряда, от 10.15 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ държавният глава Румен Радев ще участва в откриването на тържествената научна сесия, посветена на 120-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание.  В

С традиционен събор на Попови ливади ще бъде отбелязана 120-годишнината от Илинденско – Преображенското въстание, съобщиха от Община Гоце Делчев. Тази година съборът ще е на 29 юли (събота), а програмата ще започне в 10:30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади със заупокойна молитва за загиналите във въстанието и молебен за здраве, които ще отслужи Негово високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим.

Илинденско-Преображенското въстание е българско въстание и е направено от българи. За нас е много важно отново да изговорим историческата истина, защото историците боравим с обективността на фактите и винаги се позоваваме на истината. Това каза проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" в Националния пресклуб на БТА. В пресконференцията участваха също генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, проф. д-р Надя Манолова-Николова - заместник-декан на Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"; проф. д-р Георги Н. Николов - председател на Македонския научен институт, и доц. д-р Александър Гребенаров от Институт за исторически изследвания при БАН.