site.btaОбразът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии е изследван в нов доклад

Образът на малцинствените и уязвимите групи в българските медии е във фокуса на нов доклад. Изследването бе представено днес в Националния пресклуб на БТА от неговия автор доц. Иво Инджов, политолога Румян Русинов, председателя на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев и Таня Кълцева от сдружение „Организация Дром“.

Проучването обхваща месеците януари и февруари 2023 г. Изследвани са общо 739 публикации от 13 медии - новинарските уебсайтове на бТВ, Нова телевизия, БНТ, БНР, онлайн изданията на всекидневниците „Телеграф“, „24 часа“, „Труд“, новинарско-аналитичните сайтове „Дневник“, „Сега“, „Дарик нюз“, „Епицентър“, „Гласове“ и седмичникът „Уикенд“.

„Проучили сме медийния образ на традиционните за България малцинства. Става въпрос за роми, турци, арменци, евреи, българи мюсюлмани, а също така – граждани, които заявяват македонско самосъзнание при преброяванията. Добавили сме още три групи. Това са групата на ЛГБТИ хората, както и две мигрантски групи. Едната е на мигрантите от Близкия изток и Северна Африка, а другата - на тези от Украйна“, каза по време на представянето на доклада доц. Иво Инджов.

По думите му изследването показва, че българските медии информират най-често за мигрантите, като тези материали са два пъти повече от всички останали такива за малцинствени и уязвими групи, взети заедно. „Всичко е кратко, новинарско, под формата на всекидневен бюлетин за разкрити нови каналджийски групи, катастрофирали бусове и превозни средства с мигранти“, коментира доц. Инджов. Според него сравнително рядко във фокуса на вниманието попада съдбата на мигрантите. „Изключение е случаят с трагедията край софийското село Локорско, при която имаше много загинали и ранени. Но и тук връх взема сензационността за сметка на проявата на хуманност и разбиране“, посочи авторът на доклада.

Иво Инджов каза, че по-слабо и скромно се пише за украинските бежанци в сравнение с мигрантите от Близкия изток и Северна Африка. „Разликата с другата мигрантска група е, че 85 процента от материалите за украинските бежанци са положителни или по-скоро положителни“, коментира той.

Относно отношението българските медии към ромите доц. Инджов посочи, че в една четвърт от материалите то е положително или по-скоро положително. Във всяка трета публикация обаче отношението към ромите е в различните нюанси на отрицателното. В над 40 от 99 материала, в които групата присъства, медиите са неутрални. Антиромският дискурс започна да избледнява, без да изчезва, коментира доц. Инджов.

По думите му се наблюдават нови тенденции, сред които са значително редуциране на броя публикации за роми, както и антиромски публикации в българските медии. Освен това има отчетлива картина на употреба на по-внимателни изрази спрямо тях, коментира още авторът на доклада.

Хипотеза на направеното проучване е, че представителите на ЛГБТИ общността „се превръщат в новата мишена за отровните медийни стрели“, посочи Иво Инджов. Според него спрямо тази група се използват същите подходи на отхвърляне, отричане на техни права и използване на език на омразата, както до неотдавна са използвани и спрямо ромите. „В някои от медиите се забелязва проактивно негативно отношение към тази група. Нейните представители са наричани „джендъри“. Насажда се внушението за наличие на „джендър идеология“. Използват се изрази като „брутална джендър измама“, „содомски скакалци“, „джендърско объркване“, „брюкселска обсесия по джендър идеологията“, „ревизия на биологията и нормалното“ и т.н.“, разказа той.

За да се докаже тази хипотеза трябват да се направят по-обстойни проучвания, да се анализират медийни стратегии спрямо двете групи, да се включи „животът“ на медийните публикации в социалните мрежи и т.н., посочи още доц. Инджов. 

Действително може да се каже, че в медиите отношението към другите малцинства като арменци, евреи, помаци и турци е преобладаващо положително, коментира политологът и експерт по малцинствени проблеми Румян Русинов. „Трябва да се отбележи това, че те не са третирани като небългари“, допълни той.

Направеното проучване е част от проект „Укрепване на ролята на гражданските организации на уязвими общности в България да противодействат на дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци“. Сред останалите дейности към проекта са изграждане на капацитет сред гражданското общество с цел да се даде възможност на малцинствените и уязвимите групи да разберат по какъв начин те могат да станат обект на дискриминация, на реч на омразата и на престъпления от омраза, коментира председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев.

За тази цел осъществяваме обучителни събития, семинари в няколко града на България, сред които Видин, Разград, Бургас, Сливен, София и Кюстендил, каза той.

В рамките на този проект през месец април сдружение „Организация Дром“ подготви и публикува доклад за регионална оценка на специфичните предизвикателства, които срещат уязвимите групи в общността във връзка с дискриминацията, нетолерантността, езика на омразата и престъпленията от предразсъдъци, каза Таня Кълцева от сдружението. По думите й докладът е обхващал община Видин, допълни тя.