site.btaРежисьорът Явор Гърдев: Ние не знаем какво бъдеще искаме за театъра, но има една добра новина

Режисьорът Явор Гърдев: Ние не знаем какво бъдеще искаме за театъра, но има една добра новина
Режисьорът Явор Гърдев: Ние не знаем какво бъдеще искаме за театъра, но има една добра новина
Среща-дискусия с Явор Гърдев има във финалния ден на „Малък сезон“, снимка - Даниел Димитров/БТА

Състоянието на перманентна криза е по принцип нещо иманентно в нашата професия. Въпросът е в това, че усещането за бъдеще не може да бъде провокирано на нивото на политическия наратив, защото ние не знаем какво бъдеще искаме за театъра.  Това каза режисьорът Явор Гърдев в среща-дискусия от финалния ден от тазгодишното издание на „Малък сезон", организиран от „Сфумато“.

В събитието, наречено „Какво се желае от театъра днес II – състояние и тенденции в развитието на театъра“, участваха режисьори, актьори, драматурзи, зрители. 

ЦЕНАТА НА ТЕАТЪРА НАРАСТВА

„Ние погребваме театъра много отдавна, с възникването на медиите, с медийната конкуренция, с други видове комуникации и така нататък. Аз лично съм категорично убеден в това, че цената на театъра в момента нараства на социално ниво. И този процес ще се ускорява, и това ще става експоненциално – много, много бързо, по една единствена причина“, смята Гърдев. „Във връзка с множеството решения, които само в рамките на може би от шест до 12 месеца ще бъдат предложени от генеративните модели на изкуствения интелект, се предполага, че всяко нещо, което се извършва присъствено – телесно или заедно в група, и с възможност за формиране на обща аура, ще става ценно. То може да не става директно ценно в икономически план, но става социално ценно, което за мен е много голямо отваряне на перспективата на театъра като изкуство. Много по-голямо, отколкото изкуствата на самата медия. Защото самата медийност, през цялото време, ще се актуализира, ще придобива нови форми, но все повече от нейните форми ще могат да бъдат генеративно използвани. Тоест, ще могат да бъдат генерирани от машини, докато театралното присъствие ще представлява все повече и повече социална ценност“, добави Явор Гърдев.

МЪРТЪВ ТЕАТЪР

„Вече над 30 години „Сфумато“ защитава, отстоява нещо друго и различно от това, което има наоколо, и което става в конвенционалния театър. Конвенционалният театър става, все повече и повече, мъртъв театър, както го наричаше Питър Брук. Това е театър, който казва на своите зрители това, което знаят. Иска да ми каже, че те са много умни, талантливи, чувствителни, с прекрасно чувство за хумор. Срещу това стои „Сфумато“, каза режисьорът Иван Добчев.

По думите му театърът „наистина забива, залита, отива в тази писта, в която да бъде един комерсиален, булеварден театър, както го наричат във Франция“.

„Да не провокира зрителя, да го е страх да слага през зрителя сериозни теми, нещо, върху което трябва да се мисли. Ето това стои като някаква мантра, която е обсебила тотално целия български театър, а и не само българския“, смята Добчев.

ИМА СТРАШНО МНОГО НЕЩА, КОИТО ТРАЯТ ДВА ЧАСА, НО НЕ СА ТЕАТЪР

Според Маргарита Младенова (режисьор) темата „Какво се желае от театъра“  може да се чете всякак. „Може да се чете като какво публиката желае от театъра днес, какво театърът желае от културните политики, но аспектът, който мен най-много ме засяга, е, какво театърът иска от себе си днес. Това е въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговори“, каза тя.

„Моите тревоги – като гледам, като репетирам, като водя опит за диалог, който ту се получава, ту не се получава, като мисля – са свързани с това доколко спектакълът стои за всички, които участват в правенето му – като хоризонт, като нещо насъщно, като нещо, което ги е събрало, което те да извървят, да случат, и което след това да приобщи към себе си още хора“, каза още Младенова.

„Има страшно много неща, които траят два часа, имат осветление, имат зрители, имат начало и край, текстовете се чуват, образите се виждат – и това не са спектакли. Липсва някаква – не предишна или сегашна, не класическа или съвременна – а насъщна, в нас самите, база, основа, философия за спектакъл, за творбата в какъвто и вид да е, в каквато и посока да е. Не може да няма вътрешно движение, не може да няма ос, мисъл, която движи, организира или търси изказ“, смята Маргарита Младенова.

ЕНЕРГИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР

Хубавата новина е, че се усеща енергия на интереса към театъра, каза Явор Гърдев.

„Завихрянето около тази енергия продължава да съществува с идващите поколения. В много страни новите поколения изобщо са отчуждени от театъра. Те смятат, че театърът е изкуство на едни възрастни хора. И, наистина, като отидете в театралните зали там просто няма млади хора. Това не е така тук“, каза още Гърдев.

/ДД

/ХК/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:46 на 18.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация