Най-важно за един режисьор е качеството да мечтае, да си представя като мечта това, което иска да заснеме – и общо, като тенденция, и като конкретен филм, с конкретен материал. Важно е, защото пречките и трудностите по реализирането на един филм са толкова много и толкова големи, че само мечтата поддържа куража да реализираш този филм и той да стане такъв какъвто ти си мечтал. Думите са на Едуард Захариев и са казани през 1985 година, когото той работи по кино драмата „Скъпа моя, скъпи мой“. Днес се навършват 85 години от рождението на режисьора.
„Разбира се, в това мечтаене за филма страшно важно е да не си сам като режисьор, а да има хора около теб, които също ,не по-слабо от теб, да мечтаят за създаването на този филм. Заради общуването с тези хора, които също мечтаят филмът да стане хубав и такъв, какъвто вие си представяте, другото важно качество за режисьора е така наречената емпатия – тоест, вживяване в другия човек, възможността да почувстваш нещата чрез другия човек“, продължава разсъжденията си режисьорът. „Всъщност, ти трябва преди тях да изиграеш тези роли, чак тогава би могъл да установиш неформален а вътрешен контакт с тях да бъдеш отворен към всички техни предложения, усещания, промени и идеи", казва Едуард Захариев.
„Той постигаше някаква магичност на разказа... Влюбваше се в актьорите, съумяваше да ги разкърти, а те му се отдаваха. Всичките му състояния стигаха до крайност – и радостта, и отчаянието, и безкомпромисността. Мисля, че ние нямаме друг такъв режисьор“, казва актьорът Ицко Финци.
УНГАРСКАТА ШКОЛА
Едуард Захариев е роден на 1 юли 1938 г. в Москва, СССР. През 1961 г. завършва кинорежисура в Будапеща, Унгария, в класа на Феликс Мариаши и Карой Мак в академията за филмово и театрално изкуство „Бела Балаш“. Там негови състуденти са унгарският кинорежисьор и сценарист Ищван Сабо и унгарският филмов режисьор и сценарист Пал Габор.
След като завършва образованието си, Едуард Захариев се завръща в България и започва работа в Студията за хроникални и документални филми, в София. От 1963 г. в продължение на 28 години – до 1991 г., той е режисьор в студията за игрални филми „Бояна“.
Първият му документален филм е късометражният „Релси в небето“ (1962), на който е режисьор и сценарист. Следват документалните филми „Стомана“ (1970), „БДЖ“ (1970), „Скок“ (1965), „Сол“ (1965).
Дебютът му в игралното кино през 1968 г. е 38-минутният филм „Ако не иде влак” по сценарий на Георги Мишев. Сред първите му игрални филми е и пълнометражният „ Небето над Велека“ (1968) по сценарий на Дико Фучеджиев.
ФИЛМИТЕ
Едуард Захариев е режисьор на филмите „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Вилна зона" (1975), „Почти любовна история“ (1980), „Скъпа моя, скъпи мой“ (1986), „Резерват“ (1990).
През 1977 г. на екран излиза игралният филм „Мъжки времена“, режисиран от него. Сценарият е написан по разказите на Николай Хайтов „Мъжки времена“ и „Сватба“. Главните роли се изпълняват от актьорите Мариана Димитрова и Григор Вачков.
За участието си във филма Мариана Димитрова е отличена с голямата награда „Златният козирог“ от Международния кинофестивал в Иран (1977). Григор Вачков е отличен с наградата за мъжка роля от Фестивала на българския игрален филм във Варна, а филмът получава наградата за един от трите най-добри филми в Антверпен, Белгия, през 1978 г.
РЕСТАРТ НА „ЕЛЕГИЯ“
През 1984 г. излиза филмът на Едуард Захариев „Елегия“. Сценарият е написан по разказа „Смъртта на Шияка“ на Александър Томов, а главната роля се изпълнява от актьора Ицхак Финци. След премиерата филмът е свален от екран, поради неодобрение от тогавашните киноначалници.
През 1993 г. режисьорът представя новата версия на „Елегия“, с която печели специалната награда на журито от Международния кинофестивал в Страсбург.
„Тази награда не е само моя, а на всички, които направиха филма. По-специално ще отбележа Ицхак Финци, който изигра решаваща роля за въздействието върху публиката. Благодаря и на Пламен Масларов за творческото рамо, което ми даде по време на снимките. Благодарен съм на съдбата, че можах да работя с тях“, казва Едуард Захариев.
През 1992 г. кинофестивалът в Бергамо, Италия, организира панорама с творчеството на Едуард Захариев. По време на 10-ото издание на фестивала режисьорът е специален гост със седем от своите филми - „Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“, „Мъжки времена“, „Почти любовна история“, „Елегия“, „Скъпа моя, скъпи мои“, „Резерват“. „Стана ми особено приятно, че някой някъде се сеща за мен, за филмите ми. Това им дава импулс“, казва режисьорът по този повод.
ПРИЗНАНИЕ
Едуард Захариев е носител на редица награди. През 1976 г. получава орден „Кирил и Методий“ (първа степен), а през май 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“.
Дебютният му филм "Релси в небето" е отличен с наградата „Златна роза" от Фестивала на българския филм във Варна през 1963 г. Филмът „Сол“ печели наградата на критиката от същия фестивал през 1966 г. Филмът му „Вилна зона“ печели първа награда от Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1976 г. През 1997 г. за филма „Закъсняло пълнолуние“, върху който работи последно, Едуард Захариев е отличен посмъртно с годишната награда на Съюза на българските филмови дейци за най-добра режисура.
Едуард Захариев умира на 26 юни 1996 г. на 57-годишна възраст в София.
/НП/КГ, отдел „Справочна“
