site.btaКнига с репортажи, излъчени по Би Би Си, издава журналистът и поет Валери Чуков

Радиокартички – така журналистът и поет Валери Чуков нарича своите репортажи, създадени за българската редакция на Би Би Си в началото на века. След като напуска поста си на главен редактор на българската секция, от края на 2001 г. той работи за медията като външен сътрудник. А текстовете от създадените преди повече от две десетилетия материали публикува в новата си книга „Трохи по пътя“.

„Идеята за книгата се появи съвсем спонтанно, неочаквано. Това са неща, които са излъчени по Би Би Си в първите две години на новото хилядолетие, най-грубо казано“, разказа авторът пред БТА. По думите му, на репортажите си той е попаднал наскоро, докато е правил „пролетно почистване на компютъра си“. 

ЖИВИ ИСТОРИИ

„Първият човек, към когото се обърнах, е брат ми, който живее в тази страна вече повече от 15 години. На него му бяха много интересни“, разказа Чуков. Показал е текстовете и на свои колеги, приятели, писатели: „Обърнах се и към някои хора от една генерация след нас, за да видя дали и на тях са им интересни. Всички ме насърчиха и така се стигна до идеята да издадем книгата“.

Според него, историите в книгата продължават да са „много живи“, дори две десетилетия след появата си. „Когато ги четох отново, ме впечатли това, че тази картина на Лондон, която те описват, остава валидна и днес, колкото и радикално да са се променили в някои отношения нещата тук. Впечатли ме колко са специално адресирани, обърнати към България, към българска аудитория“, разказа той.

„Трохи по пътя“ представя предимно репортажи в областта на изкуствата. В тях има и теми, свързани с текущата политика, но културата винаги е била нещо, което много ме е интересувало, посочи Чуков. „Естествено, акцентът на българската редакция е именно английска и международна политика. И много трудно може да пробиеш с нещо, което да даде свой специфичен ъгъл, и да има някаква стойност и валидност“, коментира той и допълни, че това също е една от причините изкуството да преобладава в селекцията от истории.

ЖУРНАЛИСТ ЗАВИНАГИ

Въпреки че вече не работи активно като журналист, Валери Чуков коментира, че наблюдава големи проблеми в медийната среда в Англия. „Би Би Си като единствената институция, която работи в обществена услуга, е подлагана постоянно на жестоки атаки, на съкращения, на политически натиск и така нататък. От гледна точка на вестникарството, някъде около 90 на сто от вестниците се държат от хора с десни или крайнодесни идеологически възгледи“, каза той. По думите му, това означава, че съществува все по-малко медийно поле, в което да има „някаква уравновесеност“. Друг проблем, според Чуков, са социалните мрежи и огромното количество информация, която е достъпна и се разпространява чрез интернет.

„Това, което отличава Би Би Си, е изградената в продължение на много десетилетия редакционна политика и опит на журналистическата колегия, която работи в Би Би Си. На първо място, обаче, това е гаранцията за независимост, която дава на организацията фактът, че тя е учредена, основана с кралска харта“, каза той. Според журналиста, медията се отличава и заради начина си на финансиране.

НЕ СИ ОСТАВАМ КРОТЪК

След като преустановява журналистическата си дейност, Валери Чуков се завръща към първата си любов – поезията. Той има вече издадени две книги, под които се подписва с бащиното си име – Валери Вергилов. 

„Журналистиката и поезията, откровено казано, нямат нищо общо освен това, че и двете разчитат на словото, на думите. Именно заради това, когато влязох професионално в полето на журналистиката, трябваше да обърна гръб, така да се каже, на поезията. Не, че е престанала да ме интересува“, разказа авторът на стихосбирката „Не си отивам кротък“.

Той посочи, че не е приемал журналистическата си работа като „синекурна длъжност“, от която просто да изкарва пари, докато влага енергията си в нещо друго. „И може би заради това трябваше да минат години, след като излязох от журналистическата среда и вече на пенсионна възраст, едва ли не, да се върна вече към първата си любов – поезията“, каза Валери Чуков.

Според него, най-важното изискване към поезията е тя да бъде честна, откровена и открита. „Моята поезия се занимава с личното. В нея винаги е имало две направления – едното е лиричното и много лично, а другото е философското и метафизическото, в което ме вълнуват темите за произхода и същността на света и на човешкия живот, на живота изобщо“, разказа той.

БЪЛГАРИЯ, АНИ ИЛКОВ, НОВА КНИГА 

Авторът коментира, че е започнал да пише поезия, заедно с най-близките си приятели, още в гимназиалните си години. И, въпреки че се чувства достатъчно уверен в писането на английски, предпочита да създава стихотворения на майчиния си език. „Моят формиращ житейски опит е изцяло в България. Даже сега подготвям, може би, за издаване в списание „Страница“ голяма моя поема, която се връща към времето на детството, на юношеството ми в България“, посочи той.

Писателят разказа, че макар да не са издавани, произведенията му на английски език се приемат и четат в Лондон. „Превеждал съм някои от тях на български. Но смятам, че поезията е нещо много изконно. Тя трябва да тръгне от най-дълбокото. А английският, колкото и да го владея, той е придобит език. Не е този език, който се връща вътре в кръвта, в майчиното мляко“, смята Чуков.

Авторът посочи, че още през следващия месец му предстои пътуване до България, където ще се консултира с приятеля си и главен редактор на поетичните му книги – Ани Илков, за нова стихосбирка. „Аз имам вече набран достатъчно материал, но ми се струва малко разнороден и не съм сигурен дали да тръгна към издаване на нова отделна стихосбирка, или към това да подбера някаква селекция и от предишните книги и от новото, което съм написал, и да издам нещо като по-общ сборник от поезия. Но при всички случаи материалът вече се е натрупал“, посочи авторът.