site.btaТеатърът е убежище, в което омразата трябва да отсъства, каза Бойка Велкова пред БТА

Театърът е място, в което омразата трябва да отсъства, защото театърът е диалог. Театърът събира заедно толкова много хора, за да създадат нещо красиво - преводачи, драматурзи, костюмографи, сценични работници, зрители, музиканти и артисти. Театърът е убежище. Това каза пред БТА актрисата и режисьор Бойка Велкова. Днес тя отбелязва своята 65-а годишнина.

Личния си празник актрисата ще посрещне със семейството си. „За мен рожденият ден е много важен, защото всеки път си пожелавам да се родя отново като човек, като по-смислен човек, по-мъдър“, коментира тя. Според нея, човек може да изчисти недостатъците и грешките си и да се осъзнава все повече. Така че рождените дни са една чудесна възможност за едно ново раждане, каза тя.

Бойка Велкова разказа, че най-важните уроци, които е научила, са от препятствията, които е имала в живота си. „Много съм научила от лошите ситуации. И продължавам все по този път. Днес си пожелавам да живея вече без очаквания, да не инвестирам в егоизъм, във фантазии, да се откажа от имиджа си и да живея със скромност и смирение“, допълни тя.

Според Велкова за човека е важно да преживее катарзис в театъра, да разбере някои неща за себе си чрез това, което се случва на сцената. „Не бива да сме цинични. Не бива да се оправдаваме, просто трябва да вършим работа. И да не се дърпаме от трудностите на живота, защото иначе ще заспим. Струва си да сме будни, да не се вкаменяваме, сами да се мотивираме и да виждаме във всичко нещо ново“, каза актрисата

КАТО ДЕТЕ МЕЧТАЕ ДА Е БАЛЕРИНА И АРХЕОЛОГ

Бойка Велкова е родена на 16 юни 1958 г. в София. Тя завършва Балетното училище и иска да стане известна балерина, но травма  осуетява мечтите й. Като дете искала да стане археолог, за да открива стари цивилизации.  „Всъщност винаги съм искала да стана археоложка, но като станах балерина и после актриса, изпълних желанията на майка ми, за което не съжалявам. Когато отидох във ВИТИЗ, оказа се че балетът, изобщо културата на движение страшно помага в театъра“, казва Бойка Велкова в интервю през 2007 г.

Бойка Велкова обича нестандартните неща. Като ученичка е участвала ревюта на модни прически, за което години по-късно споделя, че не би отказала да участва отново на модния подиум.

СПЕЦИАЛИЗИРА В ТЕАТРАЛНИЯ ИНСТИТУТ „ЛИЙ СТРАСБЪРГ“ В НЮ ЙОРК

Три години поред актрисата кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), където през 1983 г. завършва специалност „Актьорско майсторство” в класа на проф. Димитрина Гюрова. След дипломирането си постъпва на работа в Драматичен театър „Сава Огнянов" в Русе. Там играе в продължение на седем години. През лятото на 1989 г. Бойка Велкова е на тримесечна специализация  в Театралния институт „Лий Страсбърг“ в Ню Йорк, САЩ, където са завършили актьорите Джеймс Дийн, Марлон Брандо, Дъстин Хофман, Ал Пачино, Робърт де Ниро.

ВСЯКА РОЛЯ Е БЯЛ ЛИСТ, ВЪРХУ КОЙТО ТРЯБВА ДА ПИШЕШ

Два сезона Бойка Велкова играе на сцената на пловдивския Драматичен театър „Николай О. Масалитинов". В Пловдив актрисата среща своя бъдещ съпруг - музиканта Теодосий Спасов. Запознава ги Атанас Кръстев, създателят на „Старинен Пловдив“, в концертната зала на Пловдивската филхармония по време на празничен концерт.

През годините актрисата е играла на сцените на театър „София", театър „Българска армия", Модерен театър. От 2010 г. Бойка Велкова е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов".

В интервю през 2016 г. на въпроса дали има любима роля за 33 години в театъра и 90 изиграни роли тя отговаря: „Като се обърна назад, разбирам, че всички роли са ми любими. Всяка роля е бял лист, върху който трябва да пишеш. Дори и малките роли са важни, те са и по-трудни, защото в тях влагаш цялата си енергия, за да те забележат“.

Сред най-запомнящите й роли в театъра са на Мери Тайроун в „Дългият път на деня към нощта“ от Юджийн О’Нийл, на Дора Габе в „Две“ от Таня Шахова, на Вайлет в „Август в Оклахома“ от Трейси Лец, на Агафя Тихоновна в „Женитба“ от Н. В. Гогол, на Елена Андреевна във „Вуйчо Ваньо“ от А. П. Чехов, на Олга в „Три сестри“ от А. П. Чехов“, на Естел в „При закрити врати“ от Сартър, на Тамар в „Йонадав“ от Шафър, на Виола в „12-та нощ“ от Шекспир, на Мей в „Побъркани от любов“ от Шепърд, на Света в „Любов“ от Петрушевска, на Жана Д`Арк в „Жана Д`Арк“ от Минков, на Мадам Тербуш в „Развратника“ от Шмит, на Ана в „По-близо“ от П. Марбър, на Рут в „Гората“ от Д. Мамет, на Мис Робинсон в „Абсолвента“ от Джонс, на Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Олби, на Френската принцеса в „Напразните усилия на любовта“ от Шекспир, на Мисис Чивли в „Идеалният мъж“ от О. Уайлд, на Аби в „На чисто“ от Нил Лабют, на  Госпожа Банкс в „Боси в парка“ от Нил Саймън, на Аркадина в „Чайка“ от А. П. Чехов, на Бланш Дьо Боа в „Трамвай желание“ от Тенеси Уилямс, на Стиви в „Козата или Коя е Силвия?“ от Едуард Олби, на Джени в „Любов № 2“ от Нил Саймън.

В КИНОТО

Дебютът на Бойка Велкова в киното е през 1980 г., когато е студентка в първи курс във ВИТИЗ. За ролята на Десислава във филма „Боянският майстор“ на режисьора Захари Жандов е избрана измежду 200 кандидатки. Премиерата на филма е през 1981 г. Бойка Велкова е участвала във филмите „Йо-хо-хо“ (1981), „Забранено за възрастни" (1987), „Вуйчото“ (1996), „Писмо до Америка" (2001), „Птицата“ (2003), „Църква за вълци" (2004), „Леден сън“ (2005), „Дзифт" (2008), „Островът" (2011), „11 А" (2016), в телевизионния сериал „Под прикритие“ и др.

ПАРТНЬОРИ НА СЦЕНАТА И ЕКРАНА

За партньорството на сцената и на екрана Бойка Велкова споделя през 2016 г.: „Без партньори не може да ти се случи ролята. Отново мога да се похваля какъв късмет имам, че съм си партнирала и продължавам да си партнирам с големи актьори – в Русенския драматичен театър, в театър „София“, в театър „Българска армия“ и сега в Народния театър. Всички оставиха отпечатък върху работата ми, защото са много добри актьори и търпеливи: Коста Цонев, Белла Цонева, Доротея Тончева, Васил Михайлов, Ивайло Христов, Михаил Билалов, Стоян Алексиев, Мария Каварджикова, Юлиян Въргов, Вальо Ганев... Много са и не искам да изпусна някого.“

РЕЖИСИРА ПЪРВИЯ СИ СПЕКТАКЪЛ ПРЕЗ 2016 Г.

През 2015 г. Бойка Велкова завършва режисура при проф. Чавдар Кръстев в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград, а през 2016 г. специализира режисура при проф. Кама Гинкас в Санкт Петербург, Русия.  Нейният режисьорски дебют е моноспектакълът „Пътят към Афродита“ по Исабел Алиенде, чиято премиерата е на 16 септември  2016 г. в Народния театър „Иван Вазов“.

Бойка Велкова е режисьор на постановките „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова на сцената на Народния театър „Иван Вазов“,  "Постоянната съпруга (Очарователни грешници)" от Съмърсет Моъм на сцената на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов, на музикално-поетичния спектакъл "Усещане за любов", в който тя си партнира с актьора Ивайло Захариев. През 2020 г. по повод 170-ата  годишнина от рождението на  Иван Вазов (1850-1921) Бойка Велкова поставя на сцената на Народния театър "Иван Вазов“ постановката "О, ти, която и да си..." по спомени, стихове и писма на писателя.

ПРИЗНАНИЕ

Два пъти Бойка Велкова е отличена с награда "Икар" на Съюза на артистите в България – през 1999 г.  за главна женска роля за изпълнението й на Олга в „Три сестри" от А. П. Чехов и през 2008 г. за ролята на Аркадина в „Чайка“ от А. П.  Чехов. Два пъти тя получава награда „Аскеер" на Театър „Българска армия" за главна женска роля – през 2000 г. за изпълнението й на Елена Андреевна във „Вуйчо Ваньо" от А. П. Чехов и през 2005 г.  за ролята на Мис Робинсън в „Абсолвентът" от Т. Джонс на режисьора Ивайло Христов. През 2012 г. Бойка Велкова е удостоена с наградата за поддържаща женска робя на филмовите дейци за филма „Островът“ на режисьора Камен Калев.

/НП/АЯ, МГ/отдел „Справочна“