site.btaЖурналистиката е изкуство и наука едновременно, каза Валерий Тодоров пред БТА

Журналистиката е изкуство и наука едновременно, каза Валерий Тодоров пред БТА
Журналистиката е изкуство и наука едновременно, каза Валерий Тодоров пред БТА
Снимка: Фейсбук профил на Валерий Тодоров

Журналистиката е изкуство и наука едновременно, каза пред БТА журналистът Валерий Тодоров, който наскоро издаде книгата си „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“.

Според него журналистиката е съчетание от няколко умения – да се разказват истории, да се изслушва и да се внушава доброто „в истинския смисъл на думата“. „Тоест, ако сравним нашите професии, с една друга – с лекарската, най-важното е да не навредиш“, посочи той и даде пример с разследвания, в които жертви на дадени обстоятелства са подложени на т.нар. „двойна виктимизация“.

Валерий Тодоров каза също, че има разлика между медии и журналистика. "За съжаление, в медиите, особено в електронните и при съвременните технологии, има все по-малко журналистика“, е мнението му.

Той разказа, че първоначално книгата "„Медии и време. Журналистика, истина и реалност“ е била замислена като наръчник за това какво да се прави и какво не бива да се прави в журналистиката. „Винаги съм смятал, че обучението по журналистика трябва да ни учи какво да не правим, а какво да правим всеки от нас трябва да разпознае сам според качествата, нагласите си, вътрешния глас и вътрешната корекция“, коментира Тодоров.

Той допълни, че томът запълва ниша между теорията и практиката в журналистиката и е базирана и на личния му професионален опит. Тя може да бъде полезна както на работещите журналисти, така и на студенти, изследователи и на аудиторията, смята авторът и допълни, че „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“ показва работата на журналиста „от кухнята“.

Бившият генерален директор на Българското национално радио (БНР) направи разлика и между действителност и достоверност. „Действителността е онова, което ни заобикаля, а достоверността е медийната интерпретация и медийния образ на събитията“, каза той.

Валерий Тодоров разказа, че навремето една новина е можело да бъде предадена, когато е потвърдена от два независими източника. Сега обаче дори пет или шест източника не са гарант, че може да се достигне до онази част от медийната истина, която се търси. „С увеличаването на информацията и с хаоса в нея, вместо да се понижи с субективният фактор, той се увеличи. Типичен пример са фалшивите новини и хибридните войни“, посочи авторът на „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“. Той допълни, че в книгата си задава въпроса дали журналистиката може да подмени или да промени действителността. 

Времето като понятие също е обвързано с медиите, смята журналистът. „Ние непрекъснато се съревноваваме за времето - да бъдем първи. Въпросът е кой е по-верният подход - да бъдем първи или да бъдем точни. По принцип, верни са и двата. Най-добре е да бъдем и бързи, и точни в онова, което правим. Но нашата работа непрекъснато е въпрос на време. Ние догонваме времето, то пък догонва нас, изпреварва ни“, каза той и добави, че медиите са и хроника на времето.

Според Валерий Тодоров журналистите са всекидневно на изпит и всеки ден учат нещо ново. По думите му те не трябва да влизат в ролята на „звезди“ и трябва да са винаги в тази на опонент. „Ако се изправите срещу човек с вашата гледна точка, то трябва да го провокирате в алтернативната гледна точка. Затова журналистите са в ролята на критикът. Те не могат да си позволят да бъдат и съдии, и прокурори, и адвокати. Ние, за добро или за лошо, имаме така една предначертана роля, която изисква съмнение, която изисква критика и самокритичност“, каза още Тодоров.

Пред БТА Валерий Тодоров коментира и темата за изкуствения интелект, който според него не може да замени журналиста. „Да, изкуственият интелект може да нарисува най-прекрасната картина, но онова, което журналистът носи със себе си като човек с емоцията и отношението си, никой изкуствен интелект не може да възпроизведе“, смята Тодоров.

Медийната грамотност също е проблем, който стои на дневен ред, посочи още бившият генерален директор на БНР. „Изследванията показват, че ние, българите, като общество по-трудно разпознаваме тази подмяна на истината. Медийната грамотност е именно това - да се познава и кухнята на медиите. Да се знае, когато една новина тръгне от източника, как стига до потребителя, до аудиторията и какво може да й се случи по пътя“, каза той.

Според него книгата „Медии и време. Журналистика, истина и реалност“ може да бъде полезна и в тази посока – като влезе „в кухнята“ на медиите и покаже техните проблеми отвътре. „Когато човек знае правилата, той знае как да се пази“, посочи още авторът.

Валерий Тодоров е роден през 1956 г. в Силистра. През 1976-81 г. учи във Факултета по журналистика в СУ „Климент Охридски”, където е зам.-главен редактор на студентския университетски вестник.

От 1981 г. започва работа в програма „Хоризонт” на БНР. В главна редакция „Международна информация” последователно е литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ редакция и заместник главен редактор. Отразява като специален пратеник събития, свързани с първите демократични избори в Унгария, Румъния, Албания и Украйна, разпада на Югославия, разпускането на Варшавския договор.

Валерий Тодоров печели конкурс за кореспондент в чужбина и от януари 1993 г. до октомври 1997 г. е завеждащ кореспондентския пункт на БНР в Москва. След завръщането си от Москва през октомври 1997 г. е водещ и ръководи екипа на вечерното обзорно предаване “Нещо повече” на БНР. За кратко време е директор на програма „Хоризонт”.

От 29 май 2007 до 29 май 2013 г., в два последователни мандата, е генерален директор на Българското национално радио.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:30 на 28.09.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация