site.btaИма нужда от повече книги, от които да виждаш, че има смисъл да се живее, смята писателят Александър Секулов

Александър Секулов представи във Варна своята нова книга „Корабът на сирените“. Той я определи като „пародия на революцията, която е пародия на еволюцията“. В мита сирените стоят на остров, а при мен е обратно, идеологиите пътуват с кораби навсякъде и не оставят никой несъблазнен и "неизяден", каза авторът. Според него революцията е за мързеливите, които не умеят да планират и се прави за бърз грабеж. Това е ужасен моден тренд, който увлича много хора и превръща в герои личности, които не го заслужават, каза Секулов, но подчерта, че революцията няма нищо общо с националноосвободителната борба. 

В същото време авторът определя „Корабът на сирените“ като „бяла“ книга. „Много лесно се рисува черното и се говори за мъката, страданието и болката и много малко са книгите, след прочитането на които виждаш, че има смисъл да се живее. Те са ми любими, без значение каква е темата, защото те водят нагоре. Това са белите книги“, каза писателят и даде за пример творбите на Людмил Станев, с когото са приятели и който присъства на срещата във Варна. Секулов смята, че героите на такива произведения най-дълго оцеляват и сред тях са Пипи Дългото чорапче, Дон Кихот, Алексис Зорбас. 

Според него от 150 години европейската литература тъне в отрицание на човешкото и предлага герои, които са или жертви на сексуален нагон, или безпричинно осъдени, или отчаяни и изгубени в ежедневието. „Поводи за мъка има много, но човекът не е катастрофа, той е бавно умение да изпитваш радост“, смята писателят. 

Той разкри, че върху писането на художествена литература му е повлияла много работата в театъра. Като драматург виждаш много болезнено гърба на излизащия си зрител и затова вече пиша с голямо старание читателят да не остави книгата до края, сподели Секулов. Той смята, че в българската литература има много стилисти и малко вихрено разказани творби. Стигнал е до извода, че пишещите у нас жертват по-често историята заради стила си, но вече има и доста сериозна литература на млади хора до 30 години, за които най-важното нещо е историята и според него ще се наводним от такива книги със сериозна фабула и те ще се четат. Като други проблеми в родната ни литература, Секулов вижда липсата на социалната тематика и на произведения, посветени на децата между 6 и 18 години.

Попитан дали пише поезия, той призна, че не, защото има много работа по сътворяването на монолози и диалози в мерена реч за театъра. Секулов присъства на спектакъла „Коприна“, с който Пловдивския театър, на който е драматург, гостува на 31-ия фестивал „Варненско лято“. За работата по драматизацията на романа Алесандро Барико той призна, че не е било лесно, защото в текста няма почти никаква пряка реч. Смятам, че успяхме обаче, защото се постарахме да направим много нежно представление, както в текста си Барико описва коприната, която в дланта се усеща като нищо. Той отбеляза, че успехът на спектакъла се дължи в най-голяма степен на добрия режисьор.