site.btaЖанета Йорданова представи "Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи" пред българската общност в румънската столица

Жанета Йорданова представи "Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи" пред българската общност в румънската столица
Жанета Йорданова представи "Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи" пред българската общност в румънската столица
Снимки: Мартина Ганчева - БТА

Книгата си „Българската църква и училището в Букурещ. Неизвестни документи“ представи в румънската столица русенската журналистка Жанета Йорданова. Събитието се проведе в Унгарския културен център „Шандор Петьофи“ на ул. „Йоан Заломит“ 6, където в миналото е живял и Иван Вазов. 

Пред представители на българската общност в Румъния авторката показа и разказа за документите, снимките и скиците, които е изследвала и които допълват вече известната информация за Българската църква и училището в Букурещ, основани през 1869 г. Историческото здание на някогашната улица „Кълърашилор“ 16 е съборено през 1988 г. Последният, който успява да снима сградата, румънският фотограф Кристиан Попеску. Той публикува шест снимки във фото-романа “Букурещ-архипелаг” под надслов “Scoala bulgara” (“Българско училище”).

“Там Христо Ботев е преподавал на децата цяла учебна година. Църквата била около 50 кв., намирала се на втория етаж, затова я наричали “нестъпила на земята българска капела”. Надпис на вратата ѝ гласял “Елате при мене отрудени и обременени и аз ще ви успокоя”, разказа на публиката Жанета Йорданова. 

От думите ѝ разбираме, че някога в училището са снимали и филм. “Заради работата на екипа учениците не били допуснати до старото училище интернат. Използвана била филмовата техниха фарт  - операторът с камера се движел по релси, седнал в специална количка”, гласят спомените на хората, учили или работили в училището. Жанета е твърдо убедена да открие филма или поне доказателсвто за съществуването му. Планирала е да пише на Националната филмотека на Румъния. 

Тя има намерение да пусне и втори тираж на книгата, който да е и по-разширен. Обмисля и вариант в превод на румънски език, за който тази вечер получи заявка за подкрепа от различни представители на българската общност. 

Всички присъстващи на събитието, сред които и бивши възпитаници на Българското педагогическо училище “Христо Ботев” си направиха обща снимка за спомен. 

Ето какво сподели Жанета Йорданова специално за БТА.

Какво провокира един русенски журналист да има интерес към Букурещ? Защо решихте да захванахте точно тази тема и да се заровите в българските и румънските архиви?

Имам дългогодишни връзки с хора от историческата диаспора. Самата аз преди няколко години започнах да публикувам статии за местата в Букурещ, свързани с българската история, с революционната ни имиграция. Това беше през 2019 г. Докато търсех източници и материали, за да си подотвя статиите, в един момент разбрах, че мога да кажа и повече от това, което вече е известно. Така започна работата ми за българската църква и българското училище в Букурещ. Една изключително важна за нашата история сграда. Сграда, в която са живели и работили големи личности, оставили имената си в историята на България. Познавам се и с хора, които са бивши възпитаници на българското педагогическо училище. Тези хора за съжаление не са много, вече са почти 90-годишни мъже и жени и беше важно да запиша спомените им. 

Какво Ви споделиха?  И какво най-много Ви озадачи и впечатли от разказите им?

Аз ги потърсих не само да запиша спомените им, а и за да видя личните им ахриви, свързани с училището. Какво те са запазили като снимков материал, дали имат снимки от вътрешността на сградата, защото такива се оказа, че няма. Те любезно ми предоставиха личните си архиви. Наистина много ценни снимки, които си заслужава един ден да бъдат събрани, разбира се копия от тях. Да бъдат събрани и да останат за историята. И докато исках да видя какво те притежават, се запознах с един човек, който е бил последният директор в тази сграда, от 1973 г. След голямото земетресение във Вранча след 1977 г. тя е необитаема, но той е бил директор на едно румънско общообразователно училище и когато отива, се оказва, че голяма част от документите са в една стая в разпилян вид. Има и други свидетелства за това - на бившия директор Атанас Господинов, който е споделил това през 80-те години на професор Марин Люлюшев. Тогава е искал да запази част от тези документи, за да не отидат като отпадък, те са били предназначени за отпадък. Попаднах на истинско документално съкровище, училищни регистри, главни книги, като най-старата е от 1909 г. Просто не можех да повярвам, че оригинала на училищния дневник е запазен, съхранен от този човек. Най-голямата ми радост е, че това документално съкровище ще бъде в най-скоро време на разположение на изследователите.

Разкажете ни за ваше откритие, документ, факт, който е по-малко известен на широката публика.

Намерих ценен документ в централния държавен архив в София. Пирин Бояджиев, един от героите в моята книга, преди да напусне училището през 1955 г., си прави записки и препис на някои от протоколите на Добродетелната дружина. От този препис се разбира кой е направил преустройството на сградата на улица “Вергулуй”, защото тя е купена от Христо Георгиев като жилищна сграда и след това е преустроена в църква и училище. И там пишеше, че това е станало по проект на Гицо Василиади, а като майстори са избрани Йоаница Константин и Никола. Платена им е сумата от 18 000 гроша. 

Колко време Ви отне цялото изследване, работата по книгата?

Самото писане не много. Двайсетина дни. Книжката е малка, тя е само 160 страници. Но търсенето в архивите около две години. 

Планирате ли продължение на книгата, превод на румънски език?

Да, ще има второ допълнено издание, защото доста въпроси очакват своя отговор. Не съм споменала в кой точно архив ще отиде това документално съкровище. Не е изчерпателен отговорът на въпроса защо при такова съсредоточие на капитали в ръцете на Букурещките българи през 1868 г. толкова мъчително трудно се осъществява идеята за българска църква и училище в Букурещ. Имало ли е учебни занятия след Освобождението?

Подарявате, а не продавате книгата. Защо?

Така реших. В крайна сметка не всичко е пари. Това е книжка за историята на една много важна наша сграда, която вече не съществува физически. Реших да подаря целия първи тираж. Обаждат ми се хора и от страната. Ще им изпратя книжката. Предстои  представяне на книгата в Силистра и в Банат. Ще оставя книгата и в библиотеките. 

 

/ВС/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:12 на 04.06.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация