site.bta„Театър 199“ представя пиесата, спечелила конкурса за драматургия на името на Славка Славова

„Театър 199“ представя пиесата, спечелила седмия конкурс за нова драматургия на името на Славка Славова (1924-2002). Премиерата на „Кулата“ от Борис Кръстев е на 20 май, съобщават от театъра.

Режисьор е Съни Сънински. Сценографията е на Юлиян Табаков, а музиката – на Емилиян Гацов-Елби. Хореограф е Мила Искренова.

Участват Йоана Буковска-Давидова (принцесата), Свежен Младенов (рицарят) и Йордан Ръсин (принцът).

Както писа БТА, „Кулата“ е последният засега носител на наградата „Славка Славова“, която се дава от екипа на „Театър 199“. Борис Кръстев е студент от класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Той е единият от миналогодишните носители на създадената в памет на проф. Стефан Данаилов стипендия. Има изяви като режисьор и като актьор в „Сфумато“, и в театъра на НАТФИЗ. Син е на актьорите Малин Кръстев и Станка Калчева.

ДОБРЕ ДОШЛИ В КУЛАТА!

„Той обича Нея, Тя очаква Него, Той открива Нея в Него!  Кулата – мястото, където всеки „крие" себе си. Кулата – една модерна поетична приказка, в която мечтата се „размива" в реалността. Кулата - история за принц, принцеса и „рицар на съдбата", подчинена на магическия реализъм. Кулата – парченце от света на Хармс и Бекет. Размисъл за пропиляната възможност. Животът често ни среща с хора-пратеници на съдбата, които ни помагат да вземем решение, за да „разпознаем" себе си“, казва режисьорът Съни Сънински за „Кулата“.

„Дали в това е смисълът – когато мечтаем да бъдем крайни, безкомпромисни, до смърт?  Нашите герои трескаво мечтаят и се лутат в любовта. Вярвам, че и вие ще се забавлявате с тяхната наивност и объркани желания“, допълва той.

ИСТОРИЯТА НА ТЕКСТА

Борис Кръстев пише този текст през 2020 г. и по това време няма никакво намерение да става публичен. „Бях едва на 20. Сега, от позицията на моите 23 години, а скоро 24, това ми се струва много малко и далечно. Предполагам, с времето текстът узря в мен без да мисля за него. Казвам узря, защото спрях да го приемам толкова лично, колкото по онова време (колко хубаво звучи…), а не защото съм започнал да го разбирам повече“, разказва той.

„Аз все още не го разбирам, но това спря да ме притеснява и реших на майтап да го пусна на конкурса. Майтапите са хубаво нещо се оказва. Хубаво е човек да има чувство за хумор. Макар да не изглежда така, наистина текстът ми е много личен. Все още е. Написах го на един дъх… Отне около час. Изля ми се отнякъде и аз започнах без да мисля какво искам да кажа и как искам да свърши… Да пиша. И писах, докато не ми омръзна. Усетих финала му и спрях. Прочетох го. Хареса ми. Пратих го на близки. Харесаха го. Заключих го след това. В кула може би“, допълва той.

„Искам да благодаря на „Театър 199“, на журито на конкурса и на целия прекрасен екип, който се захвана да разкаже моята „приказка“. Те намериха ключа. Благодаря на всички онези близки мои хора, които ме подкрепяха, които първи се срещнаха с текста още преди заключването му. Тайничко на себе си. На И. К. за вдъхновението въобще да го напиша (и заключа…) и на всички онези, които четат това, вероятно в салона, вероятно от скука, очаквайки започването на спектакъла. Благодаря ви! Думите са малко! Благодаря!“, казва още Борис Кръстев.

ВДЪХНОВЕНИЕТО, СЮЖЕТЪТ

Легендата за крал Артур разказва как той забива меч в камък, за да докаже правото си на трона. Въпреки привидно невъзможната теза на тази история, тя може да се основава на реални събития, които да не са се случили съвсем така, както се разказват, но все пак... Меч в камък може да се види в ротондата на Монтесиепи, близо до руините на абатството Сан Галгано в Тоскана. Анализ на метала, направен през 2011 г. доказва, че композицията на метала и стилът на изработката са съвместими с ерата на легендата.

А тя е следната. Галгано Гуидоти е роден през 1148 г. и, след като прекарва младостта си като богат рицар, през 1180 г. решава стане отшелник. Той започва да получава видения на Архангел Михаил, който го води при Бог и дванадесетте апостоли на хълма Монтесиепи. В едно от виденията Архангел Михаил казва на Гуидоти да се откаже от всичките си земни притежания. Но неговият отговор бил, че това е толкова трудно, колкото човек да забие меч в камък. Скоро след това видение заблуденият му кон отвежда Галгано Гуидоти до самия връх на Монтесиепи. Той искал да постави кръст на мястото, но не носел кръст. Затова се опитал да закрепи меча си в скалата. Като по чудо, острието на меча с лекота потънало в камъка, където остава и до днес.

Гуидоти умира през 1185 г. Папа Луций Трети го обявява за светец и нарежда около мястото където стои забитият меч да се построи Ротондата на Монтесиепи.

СТЪЛБИТЕ

В сънищата стълбите често представляват физически или емоционални препятствия, които трябва да се преодолеят в будното си състояние. Те могат да подсказват за предизвикателства в кариерата ни, в интимния ни живот, във вътрешния ни свят...

Ако в съня си се изкачваме по стълбище, това може да символизира усилията ни да успеем в поставените цели, стремеж към самоусъвършенстване или личностно развитие. Ако слизаме по стълбище, това може да означава, че човек се опасява от неуспех или трудност в живота си. Значението на съня се определя също от състоянието на стълбите. Ако те са здрави и добре изградени, това предполага, че се чувстваме уверени и способни да преодолеем трудностите, пред които сме изправени. Ако обаче стълбите се рушат или са потънали в тъмнина, това може да символизира чувство на несигурност, на неувереност.

В крайна сметка, всеки може най-добре да разтълкува значението на своите сънища. Стига да положи усилие да осъзнае какво представляват „стълбите" в света около него и какво послание може да изпращат те в сънищата му.

КАКВА Е ТАЗИ КУЛА?

„Какво е скрито в нея? Принцеса, принц, рицар, меч. И приказен воал, старателно извезан с мигове завоалирано мечтание и трептящ копнеж. Кулата е нашето магично отражение, такова каквото не познаваме от образа си в огледалото на забързаното ежедневие. Кулата е среща на приказния свят с нашето съвремие. Кулата е онова пространство, в което всичко е възможно“, казва драматургът Андрей Филипов.

„Кулата е обградена с ров горяща лава, в нея има всякакви капани, а и дракон охранява. Но чрез комичното и абсурдното, поетичното и тъжното, кулата е достижима. Кулата е мястото, в което най-неочаквано ще срещнеш магически герои, които да те запленят, противно на твоите представи и очаквания. Кулата е един спектакъл за вълшебството, което всеки трябва да достигне. Защото в кулата на нашата сцена можеш да познаеш себе си преобразен. Приказен. Влюбен. Страстен. Героичен. И различен. Такава е тази кула“, допълва той.

Следващите представления на „Кулата“ са на 4 и 23 юни.

/ДД