site.btaИзкуство се прави все по-лесно и все по-трудно се възприема, казва художникът Стоян Дечев

В съвременния свят се оказа, че изкуство се прави все по-лесно и все по-трудно се възприема. Това каза пред БТА художникът Стоян Дечев. Той определя новата си изложба „Хералдични рисунки“ като „носталгия по отминалото време“, а като причина за това посочва липсата на актуалност на ценностите, свързани с науката за гербовете.

„Може би се смятат за демоде, може би не са вече толкова необходими, може би обслужват по-тясна сфера на културния живот. Тенденциите са съвсем други“, коментира Дечев.

„Хералдични рисунки“ събира произведения на автора, създадени в последните седем години. Те могат да бъдат разгледани в галерия „Сердика“ до 10 май.

„Изложбата има връзка с хералдиката – има гербове, девизни ленти, девизи, щитове, оръжия, мечове, шпаги. Едната връзка е това, че има хералдични фигури. Другата връзка обаче е по-съществена и тя не е свързана с чистата хералдика, а с тези ограничения, принципи, правила и норми в хералдиката за този порядък, за тази стегнатост и четливост, простотата, за някаква логика в композицията и т.н.“, каза Дечев.

Въпреки това експозицията не пресъздава ортодоксалната истинска хералдика в чистия смисъл на думата, казва той. „Хералдиката предполага едно кастово общество. Има си много строги правила, има хералдични животни, всеки цвят означава нещо, положението на животното означава нещо, ориентацията му, мястото му в щита…“, разказа художникът и допълни, че хуморът, иронията и самоиронията в неговите рисунки са недопустими в хералдиката.

„Хералдиката, в чистия й вид, е толкова сложна, че в съвременния свят не знам дори дали има хора, които са чак такива специалисти. Още повече, че тя вече е загубила своята актуалност. Няма го това кастово общество. Навремето е било задължително благородниците, заедно с езици, езда, боравене с оръжия, да учат и хералдика. Това е имало голямо значение, защото то е битувало в живия живот. Ако се срещнат двама благородници и ако не могат да разчетат гербовете си, от които могат да разберат колко е богат другият, каква войска има, какви имения притежава и т.н., единият може спокойно да убие другия, заради това, че не му е свалил шапка“, разказа Стоян Дечев.

Пред БТА той коментира и една от рисунките си, с които изразява несъгласието си с лова. „Тази работа е почти чиста хералдика. Има щит, корона, има допълнителни елементи като девизна лента с девиз и т.н. Но чрез тази форма искам да отправя едно обвинение към лова, защото не споделям тази човешка дейност. Казват, че когато човекът убие тигър, е спорт. Когато тигърът изяде човек, това вече е жестокост“, посочи авторът.

Девизът в рисунката гласи „Mea Culpa“. „На латински това означава „моя е вината“. Но тълкуването би трябвало да е двуяко. Чия е вината – на ловеца, който убива едно беззащитно животно или животното е виновно“, допълни още художникът.

Стоян Дечев е роден през 1959 г. в Смолян. Завършва в специалност „Плакат“ в Художествената академия в София при проф. Александър Поплилов. Член е на Съюза на българските художници. Работи в сферата на графичния дизайн, карикатурата, живописта, калиграфията. Участва в изложби и конкурси в страната и чужбина. От 2000 г. е преподавател в Националната художествена академия. Доцент е в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в дисциплините „Визуална комуникация“ и „Живопис“. Доктор е по изкуствознание и изобразителни изкуства.